Предпоследен ден, като не броим следващия, който прекрахме в събиране на багаж и стигане до летището.
Още предишните дни бяхме решили да отидем до пазара, тъй като вече бяхме пробвали веднъж , но беше затворен.
Смята се за един от най-красивите в Европа и е много по-спокоен от пазара в Барселона.
Отворен е през 1928 г., богато орнаментиран с конструкция от метал, керамични плочки, стъкло и камък и съдържа около 400 щанда.
От тук направихме кратка разходка из центъра и решихме най-накрая да пробваме специфичната за града паеля .
До сега винаги съм си мислела, че паелята е традиционно испанско ядене, а се оказа че испанците я приемат за валенсианско.
Въпреки, че корените на ястието са много стари, модерната ѝ версия, зародила се в 19 в. идва от грайона Албуфера, близо до Валенсия. Вариантите са валенсианска , зеленчукова , с морски дарове и смесена. Смята се, че оригиналната рецепта е на валенската, а именно – бял ориз, зелен фасул , месо ( заешко, пилешко или патешко ), боб и подправки като шафран и розмарин. В оригиналната рецепта има и охлюви, но аз не видях никъде да се предлагат.
Отбягвахме да я пробваме, заради един злощастен опит на пилешка паеля в Барселона, която нямаше никакъв вкус, а се оказа че много грешим. Нямаше нищо общо с онази, даже беше доста вкусна и леко съжалих, че ни е последен ден. Така че, не правете като нас , а опитайте повече различни видове .
След обяда решихме, че най-добрия завършек на почивката ни трябва да е плажа, така че прекахме следобеда там. За съжаление духаше вятър и не можахме да се къпем много, но пък се напекохме стабилно.
Вечерта се помотахме в района на апартамента и си легнахме рано за да сме готови за пътя , който ни чакаше.
Като цяло мога да кажа, че Валенсия определено не оправда лошите мнения, които бях чувала за града. Не само, че не беше скучен, а точно обратното.
Плажа е прекрасен, а Града на науките и изкуствата е като място от друга реалност …
Така че, не се чудете много и грабвайте куфарите 🙂
