Този разказ ще бъде доста по-кратък , защото прекарахме почти целия ден на плажа.
Още от сутринта отидохме там , като се бяхме подготвили да обядваме навън. На плажа има малки будки, в които продават сандвичи, а който има желание за нещо по-солидно може да отиде до десетките заведения на крайбрежната улица.
Ние бяхме решили да си оползотворим деня по-лежерно …
Както и да е , дойде обяд , жегата вече започна да става доста силна и решихме да се разходим. Целта ни беше Природонаучният музей, който като бонус се намираше в прекрасен парк.
Нямах идея как да стигнем до там, но след кратко съветване с Google maps открихме, че има автобус, който ще ни закара директно от плажа до парка. Речено-сторено …
Парка се казва Jardines del Real, или Кралските градини, и е наистина прекрасен. Големи стари дървета, малки сенчести алеи и много места, където можеш да си починеш.
Сгушен, сред тази красота е и Природонаучният музей.
Доста е малък, цената е 2 евро и тук можете да видите работното му време . Имаше няколко интересни експоната, но като цяло не се впечатлих.
По-приятната част, обаче, беше кафенето до музея, където спряхме за да починем, а и детето вече беше заспало, та имахме време за губене.
Освен приятната обстановка , хапнахме и невероятните чурос и нещо, което е типично само за Валенсия – напитката horchata .
Това е безалкохолна напитка, направена от вода, захар и тигрови ядки. Честно си признавам, нямах идея какви са тези ядки до сега, а те се оказаха някаква „супер храна“, били много полезни, имали хиляди здравословни ефекти.
Имаше вкус на бадемово мляко и беше разхлаждаща в жегата, но не мисля, че би ми станала любимата напитка. Интересно е да се опита и ако имате желание може да я пробвате буквално из целия град. Има магазинчета, които само това предлагат.
След като прекарахме няколко спокойни час в парка решихме, отново с помощта на Google, да се върнем на плажа. Там дейностите бяха ясни –
и след стабилното въргаляне се прибрахме да се почистим, починем и оправим за нова вечерна разходка, специално предвидена до парка на Града на науката и изкуствата.
Той се намира по продължението на пресъхналото корито на река Турия и се оказа един от най – приятните паркове, които съм виждала.
Освен страхотните сгради, около които се намираше, самата обстановка и настроение бяха прекрасни. Целият парк беше пълен със спортуващи хора. Можеше да се видят групички за йога по тревата, такива, които си носят тежести за вдигане, хора, практикуващи тай -чи. Абе, избора беше голям. Беше ми неудобно да снимам, така че ще видите само снимки на околността.
Разхождахме се доста дълго, детето също си игра на много места и леко окъсняхме. Това пък ни даде възможност да видим отново прекрасният модерен комплекс, този път на нощно осветление. Очаквах да е по-интересно решен , но и така съм доволна.
Въпреки, че този ден не беше от най-изморителните нямахме търпение да се приберем и да изпънем крака пред телевизора. А и да не забравям, че половината от семейството много се вълнуваше за следващия ден, който беше предвиден за любима наша дестинация, в който и град да отидем …
