Валенсия – ден втори

Така … вече няма да ви обяснявам колко рано ставаме, независимо дали сме на почивка или не.
Започвам да разказа направо от пътя ни за главната причина да дойдем във Валенсия – плажа.
Тръгнахме пеша, хем да се разходим, а и не ни се навираше в превозно средство. Трамваите бяха много хубавки и нови, но нищо не може да се сравни с чистия сутрешен въздух.
Пътя не беше малко – около 15 минути, но района беше приятен, улиците почти празни, а вместо врабчета ни посрещаха папагалчета.
BenQ Digital Camera

metro-tram-valencia-strassenbahn-690912
Та, след приятна разходка пристигнахме пред ето тази красота :
malvarrosa-beach-in-valencia0588bbfa_z1056
Нямаше почти никакви хора на плажа, което ни даде възможност да се настаним точно на първа линия до водата и да разпънем катуна си. Заради детето се бяхме заредили с какви ли не пособия , но се оказа, че на него са му достатъчни само водата и пясъка. Играеше си много, което пък ми даде възможност да лежа, да си почивам и да чета книжка. Искам да отбележа, че за малко повече от 2 години това е първата почивка, в която не само, че успях да помириша книга, а даже прочетох две ! Разбира се, голяма помощ за това има и съпруга ми, който забавляваше самоотвержено малкото зверче. Що кули построи, що раци и мидички не ми се мисли 🙂
За самия плаж няма много какво да разказвам, реално са два – Лас Аренас и Малвароса, но те са свързани, така че са като едно цяло. Пясъка е супер ситен, водата чиста. Края на септември беше леко студена, но около обед ставаше приятна , дори и за мен, която хич не обичам студена вода.
Единственото дразнещо нещо бяха големия брой азиатци, които на моменти доста нахално предлагаха да правят масаж.
Въпреки тях, прекарването на плажа ни беше доста спокойно и приятно. Разбира се, нямаше как да стоим цял ден, ставаше доста топло, а и трябваше да се яде. Та , около обед, сгънахме партакешите и лека-полека се прибрахме в апартамента.
Следващите няколко часа преминаха в приспиване, спане на някои части от семейство и активна почивка на другите. А истинската разходка за деня започна след това …
Отново пътуване с метро, но този път слязохме на спирката на гара Норд, където ни посрещнаха огромни тълпи от хора. Още от изхода на метрото се вижда прекрасната сграда на гарата, а до нея и Арената за борби с бикове.
1200px-estacic3b3n_del_norte2c_valencia2c_espac3b1a2c_2014-06-302c_dd_122
Старата гара  е просъществувала до 1917 г., когато е заменена със сегашната Северна гара. Фасадата е построена в стил ар нуво и демонстрира влиянието на австрийския сецесион, но с валенсианско включване със светъл интериор, разкошна и изобилна орнаментика. При проектирането на сградата, както отвън, така и отвътре, са използвани разноцветни керамични плочки, мозайки, витражи и други декоративни елементи, изобразяващи регионални символи и продукти на валенсиянската плодородна земя.
22256660_10211653680590706_4045526087227153799_o
Арената за борба с бикове е ярка забележителност на Валенсия и е много популярно място за отдих и развлечения. Това е огромно съоръжение с кръгла форма, на няколко стотин години и приема десетки хиляди зрители.Коридата е важен за много от испанците празник, който предава духа на тази страна в най-пълна степен. За този спектакъл, избухна сериозен дебат и на много места, включително Барселона, коридите бяха забранени. Лично аз не ги харесвам и не сме я посещавали.
От тук тръгнахме към един особен обект в града, който през 1996 г. е включен и в списъка на ЮНЕСКО, а именно – La Lonja de la Seda или Копринената борса. Входа е 2 евро, а ако направите като нас и си купите картата Valencia 7 days  , входа ви е безплатен . Отворена е всеки ден от 9,30 до 19 ч. Входа е безплатен и всяка неделя и на официални празници.
22339274_10211653677150620_7621320032718327038_ollonja
Строителството ѝ започва през 1482 г, период, който се смятал за Златната епоха на града. Борсата е мислена да бъде като храм за търговията и във всеки неин детайл е вложена символика. Разглежда се като образ на Рая, колоните ѝ са дървета, а сводестия таван е покрива на рая.
Сградата се състои от три лесно различими части и вътрешен двор, който обединява целия комплекс в идеален правоъгълник. Повечето от половината ѝ площ е заета от пищната “ Зала на договорите“- богато декорирана и поддържана от изящно увити колони. Именно тя е била центъра на борсата.
22255066_10211653676910614_3536157798790732765_o22310332_10211653666150345_7710713917102181680_n
22384019_10211653675470578_3957427971087385728_o
Втората основна част е Консулскията павилион – в него се е помещавал Трибуналът на морето – първият търговски трибунал, създаван някога в Испания. Третата част е централната кула, където трибуналът е затварял задлъжнелите търговци.
22339192_10211653678710659_6020923013928636104_o
DSC_0370DSC_039722221944_10211653669110419_6893263800632671615_n

22291400_10211653676110594_5153670917454885119_o
Района също е много красив, като точно до Ла Лоня е и пазара на Валенсия, но беше затворен този ден и се наложи да го посетим в друг.
22256460_10211653696471103_3456259252976145504_o22256702_10211653687070868_1787176749827174533_o22255107_10211653689350925_7428592784103459193_o22290089_10211653692070993_5524933610650987598_o
Тъй като все още беше късен следобед, а не бяхме огладнели решихме да продължим и с други набелязани обекти. По пътя попаднахме на част от града, която беше нарисувана с прекрасни графити, ето и малко от тях :
22310653_10211653670350450_9185901384895285876_n
DSC_043822384028_10211653736712109_6407554716972089344_nstreetart6

streetart2
След тях стигнахме и до вторите запазени кули от крепостната стена на града – Torres de Quarth, построени през 16 век, атакувани неуспешно от войските на Наполеон в началото на 19-ти век . Можете да се качите на тях безплатно при следното работно време :
Вторник – Събота: 10:00 до 14:00 – 16:30 до 20:30 ч
Неделя: 10:00 to 15:00ч .
В понеделник са затворени .
22338959_10211653666270348_5797244627235844717_o22382412_10211653671030467_7461915224039721282_o22281589_10211653681790736_1344057003565807376_n
Те бяха само кратка спирка преди същинската такава – Ботаническата градина на Валенсия. Единствената причина,поради която решихме да я посетим е да може детето да тича на спокойствие и ние да си починем малко. Оказа се, че е едно много приятно сенчесто място, на което можеш да отдъхнеш от жегите и изморителни разходки в центъра.
Ботаническата градина е основана през 1567 г.  с цел отглеждането и проучването на лечебни растения. През 1802 г. тя е установена  в l’Hort Tramoyeres, където се намира и в момента.  След възстановяването й , което се е състояло през 2000 година, пространството, което заема е разширено.

 

Входа е 2.5 евро, а тук може да видите и работното време и други подробности.
Вече приятно разходени започнахме да се сещаме, че май е време да ядем… И какво, какво, разбира се – паеля ! Мисля, че никога не съм яла толкова ориз , колкото през тази ни почивка 🙂
Но благодарение на размотаването ни успяхме да видим Валенсия хем на залез, хем на нощно осветление.
22366353_10211653675950590_1886679607215334408_n
22289769_10211653667870388_8224555059692415946_o
DSC_052622291186_10211653666390351_8005798630350358972_o22254972_10211653666790361_8123492701262673759_o
С тази красота запечатана в главите се прибрахме да се приспиваме и да се подготвяме за утрешният ден, в който посетихме най-прекрасното място ( поне за мен) във Валенсия …

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.