След разходката ни в Колмар се прибрахме отново в Страсбург , само че беше ранен следобяд и хич не ни се прибираше в апартамента.
Затова решихме да си хванем трамвайчето от гарата и до отидем до така известния Европейски парламент и прилежащите му сгради. Честно казано, изобщо не ме вълнуваха, но парка Parc de l’Orangerie до тях вече беше друга работа.
За съжаление тук отново прекапа, но короните на дърветата бяха толкова гъсти, че дъжда изобщо не попречи на разходката.
Това прекапване продължи доста кратко и имахме възможност да обиколим целия парк, а неща за гледане много. Това е най-стария парк в града, а освен природа може да се видят и много щъркели, за които това място е било спасителен пристан, тъй като е имало опасност от изчезване на вида. От 1971 г. в този парк са се излюпили над 800 птици, а в момента са наистина навсякъде.
Тук се намира и павилиона „Жозефин“, където се помещават различни изложби и временни мероприятия.
Има и мъничка зоологическа градина, която е безплатна за посещения и беше прекрасно прекраване за моите мъже :
След зоопарка вече тръгнахме на безцелно шляене из парка, което ни доведе до красиво езеро с фонтан и лебеди, на гърба на което имаше направен изкуствен хълм и водопад ! Останах очарована …
Освен всичко показано има още много неща, които да се разгледат тук. Има въртележка с ретро коли за децата, големи площадки за игри, зоокът, където може да се хранят животните и много , много зелен цвят.
Въпреки, че не беше предвидена спирка парка беше страхотен завършек за деня ни и ни зареди с много настроение и емоции и тъй като вече бяхме изморени от толкова красоти, все пак деня беше дълъг поехме към вкъщи, като направихме отново кратка разходка из центъра на града, но наистина кратка .Снимки не сме правили, само се разхождахме и преяждахме с макарони, като специално искам да обърна на едно магазинче за сладоледи точно до катедралата, където правеха макарони със сладолед. Е, честно казано по-вкусни не съм яла 🙂
Tова е магазинчето, не го пропускайте !
Оставям ви със спомена за прекрасните макарони и започвам да подготвям разказа за последния ни ден, който не беше толкова динамичен като предните, но също толкова подхранващ пътешественическия ни дух 🙂
