Вторият ни ден започна в ранни зори – детето реши да се събуди в 5.30ч, но общата ни тактика с баща му да се правим, че не го виждаме и да продължим да спим проработи и отново заспа, Е, само за час, но във всички случаи 6.30 е по-добре от 5.30.
Тъй като предният ден изпуснахме работното време на магазините, днес много скорострелно трябваше да се изстреляме навън за закуска и кафе.
За голямо съжаление времето изобщо не беше съгласно с нашите планове и много приятно и монотонно ръмеше. Прогнозата за целият ни престой беше само дъжд, но някак успяхме да минем между капките и имахме доста слънчево и приятно време.
Та, в този приятен дъждец, около 8 часа ние се понясаме с всичките си дисаги, като естествено чадър не сме си взели. Магазина, по френски , е затворен, но наблизо има отворено кафене снабдено дори със тенти и масички.
Естествено, всички маси са заети от ранобудни местни, които си четат вестниците и на никой не му пука да ни направи място да седнем на сушинка. Както и да е, хапваме набързо , подпряни на една кофа за боклук и за наш късмет дъжда почти спира.
Вече на пълен стомах и с плахата надежда, че деня няма да е пълен провал пристигаме пред катедралата ….
На детето започва да му приспива ( кой го кара да става толкова рано ), а нас ни посрещнаха затворени врати и табела, че катедралата отваря в десет…
Това отново не ни отказа и тръгваме по следващите points of interest. Всичко е затворено, разбира се, затова единствения ни избор е Малката Франция – квартал на мястото, където река Ил се разделя на пет ръкава се намира най-живописният квартал на Страсбург. През 16 в. тук се заселват мелничари и кожари, тъй като тяхната индустрия изисква големи количества вода. Постепенно кварталът се разраства, като същевременно придобива характерния за града архитектурен облик. Типични за страсбургските работилници са дърворезбите и еркерите, които и до днес придават на района неповторима атмосфера и дух. В сърцето на “Малка Франция” са покритите мостове и отбранителните кули, издигнати като защитна бариера към пристанището на града.
На мен ми хареса много, но вече приближаваше десет и трябваше да се върнем за втория опит за влизане в катедралата. Този път беше отворено, опашката тъкмо се събираше, така че бяхме дошли точно навреме.
Сградата от червеникавокафяв пясъчник, започната през ХІІ в., е сред най-големите постройки в християнския свят и едно от най-архитектурно хармоничните готически здания, оцелели от Средновековието. Когато е завършена през 1439 г., нейният тънък като дантела ажурен 142-метров шпил я прави най-високата сграда в християнския свят (тя все още е класирана като най-високата сграда, датираща от Средновековието). Заслужаващи внимание са витражите, някои датиращи от ХІІ в., и астрономическият часовник от ХVІ в. Всеки ден точно в 12,31 ч. той слага началото на парад от страховити алегорични фигури, възпроизвеждащи Страстите Христови.
Освен вътре можете и да се качите на кулата, а гледката от горе е повече от впечатляваща. Цената беше 3 евро, като имайте предвид, че стъпалата изобщо не са малко.
След като отбелязахме тази точка от програмата се върнахме отново в Малката Франция за да разгледаме това, което не бяхме успели сутринта. Както и предполагах не се разочаровахме, а и показалото се слънце показа още по-добре красотата на квартала.
Особено интересно ми беше преминаването на лодка, превозваща туристи под мост, който се завърташе на 180 градуса. На последната снимка съм точно на него, а веднага след като го прекосих го затвориха и завъртяха. Пускам видео, което не е мое, но изобщо не се сетих да снимам, само стоях и зяпах възхитена 🙂
След толкова преживявания дойде време за кратка почивка и обяд. Хапнахме в едно приятно заведенийце със сандвичи, пици и сладкиши и продължихме към два от задължителните музеи за града – MUSÉE ALSACIEN или Етнографският музей на област Елсаз. Цената е 6,50 евро и работи всеки ден от 10 до 18 ч , с изключение на вторник.
В него е пресъздаден живота на хората през 18 в и 19 в чрез реконструкции на бита и поминъка в района. Много е интересен и аз лично бях очарована, въпреки желанието на сина ни да се докосне до всичко и крясъците, които следваха след като ние не му позволявахме. Обиколката продължи доста по-кратко от желанието ми , но трябваше да укротим зверчето …
Извинявам се за лошите снимки, но осветлението беше оскъдно, а и аз бях разсеяна да се оглеждам постоянно каква нова беля се опитва да направи малкия.
Втората ни спирка беше в Историческия музей , където вече имайки възможност за обикаляне с количката се възползвахме без да се замислим. Входа е 6,50 евро и се намира в бившата кланица на града.
В колекцията му можете да видите картини, оръжия, униформи , както и план на града от 1727 г. в мащаб 1:600 . Периода, който обхваща музея е от Средновековието до Френската революция, а от 2013 г. има няколко нови зали с изложби от периода между 1800 г. и 1949 г .
Вече бяхме доста изморени, но решихме че няма смисъл да се прибираме и вместо това продължихме разходката си по реката като крайната ни цел беше Площада на Републиката.
Това е по-новата част на Страсбург, където архитектурата е доста по-различна от видяната сега , но не по-малко красива.
Като , разбира се, черешката беше и самият площад. Около него се намират сградите на Библиотеката, Националния театър, Кметството и Palais du Rhin ( не съм сигурна за произношението ). Архитектурата им е внушителна , а парка между тях е като малък оазис, в който да си починеш от задачите си.
Вече почти изнемощели, въпреки половин часовото лежане на пейка в парка поехме и към заслужената почивка в апартамента ни. За наша радост детето заспа в количката, така че не ни се налагаше да мислим и за него …
От площада тръгнахме само направо , тъй като бяхме доста наблизо, а не ни се хващаше градски транспорт. Подминахме интересен фонтан :
Както и сюреалистично подрязани дървета на площад Broglie.
Починали стабилно и облекли се по-топло излязохме и на традиционната ни вечерна разходка. Целта ни беше Малката Франция, като не пропуснахме да се отбием на детската площадка до нея, където пък ни очакваха няколко доста дружелюбни патици.
Самият квартал, както се и очакваше беше очарователен на вечерна светлина. Не успяхме да го видим изцяло по тъмно, но и така си беше прекрасен.
На връщане нямаше как да не отразим и Катедралата, а тя просто сияеше :
Отново доста изморени, но и пълни със страхотни емоции и преживявания се прибрахме да поспим. Все пак утре ни чакаше другата перла на район Елзас _ Колмар …
