Страсбург – ден втори

Вторият ни ден започна в ранни зори – детето реши да се събуди в 5.30ч, но общата ни тактика с баща му да се правим, че не го виждаме и да продължим да спим проработи и отново заспа, Е, само за час, но във всички случаи 6.30 е по-добре от 5.30.
Тъй като предният ден изпуснахме работното време на магазините, днес много скорострелно трябваше да се изстреляме навън за закуска и кафе.
За голямо съжаление времето изобщо не беше съгласно с нашите планове и много приятно и монотонно ръмеше. Прогнозата за целият ни престой беше само дъжд, но някак успяхме да минем между капките и имахме доста слънчево и приятно време.
Та, в този приятен дъждец, около 8 часа ние се понясаме с всичките си дисаги, като естествено чадър не сме си взели. Магазина, по френски , е затворен, но наблизо има отворено кафене снабдено дори със тенти и масички.
Естествено, всички маси са заети от ранобудни местни, които си четат вестниците и на никой не му пука да ни направи място да седнем на сушинка. Както и да е, хапваме набързо , подпряни на една кофа за боклук и за наш късмет дъжда почти спира.
Вече на пълен стомах и с плахата надежда, че деня няма да е пълен провал пристигаме пред катедралата ….

На детето започва да му приспива ( кой го кара да става толкова рано ), а нас ни посрещнаха затворени врати и табела, че катедралата отваря в десет…
DSC_0032
Това отново не ни отказа и тръгваме по следващите points of interest. Всичко е затворено, разбира се, затова единствения ни избор е Малката Франция – квартал на мястото, където река Ил се разделя на пет ръкава се намира най-живописният квартал на Страсбург. През 16 в. тук се заселват мелничари и кожари, тъй като тяхната индустрия изисква големи количества вода. Постепенно кварталът се разраства, като същевременно придобива характерния за града архитектурен облик. Типични за страсбургските работилници са дърворезбите и еркерите, които и до днес придават на района неповторима атмосфера и дух. В сърцето на “Малка Франция” са покритите мостове и отбранителните кули, издигнати като защитна бариера към пристанището на града.
18700676_10210537776933812_6674065083413648163_o18738383_10210537766293546_174830618183806449_o18700553_10210537805614529_8074112093949343375_o18814744_10210537763053465_6477355851529501142_o18699548_10210537764773508_3468926435549235809_o
На мен ми хареса много, но вече приближаваше десет и трябваше да се върнем за втория опит за влизане в катедралата. Този път беше отворено, опашката тъкмо се събираше, така че бяхме дошли точно навреме.
18699461_10210537769893636_2707691619562021043_o

Сградата от червеникавокафяв пясъчник, започната през ХІІ в., е сред най-големите постройки в християнския свят и едно от най-архитектурно хармоничните готически здания, оцелели от Средновековието. Когато е завършена през 1439 г., нейният тънък като дантела ажурен 142-метров шпил я прави най-високата сграда в християнския свят (тя все още е класирана като най-високата сграда, датираща от Средновековието). Заслужаващи внимание са витражите, някои датиращи от ХІІ в., и астрономическият часовник от ХVІ в. Всеки ден точно в 12,31 ч. той слага началото на парад от страховити алегорични фигури, възпроизвеждащи Страстите Христови.

Освен вътре можете и да се качите на кулата, а гледката от горе е повече от впечатляваща. Цената беше 3 евро, като имайте предвид, че стъпалата изобщо не са малко.
18738694_10210537784413999_160829183422423939_o18738816_10210537850615654_155861344966137456_o18700741_10210537814254745_1651337840696408674_o18699737_10210537831295171_5529045052923388837_o
След като отбелязахме тази точка от програмата се върнахме отново в Малката Франция за да разгледаме това, което не бяхме успели сутринта. Както и предполагах не се разочаровахме, а и показалото се слънце показа още по-добре красотата на квартала.
18768492_10210537832055190_1737422508732666576_o18700760_10210537877136317_7196075827458301244_o18699262_10210537809854635_8095839886748246264_o18699524_10210537850655655_484098964004623763_o18739029_10210537789094116_7097440321466552176_o18700679_10210537768813609_2069029394458506551_o
Особено интересно ми беше преминаването на лодка, превозваща туристи под мост, който се завърташе на 180 градуса. На последната снимка съм точно на него, а веднага след като го прекосих го затвориха и завъртяха. Пускам видео, което не е мое, но изобщо не се сетих да снимам, само стоях и зяпах възхитена 🙂
След толкова преживявания дойде време за кратка почивка и обяд. Хапнахме в едно приятно заведенийце със сандвичи, пици и сладкиши и продължихме към два от задължителните музеи за града – MUSÉE ALSACIEN или Етнографският музей на област Елсаз. Цената е 6,50 евро и работи всеки ден от 10 до 18 ч , с изключение на вторник.
В него е пресъздаден живота на хората през 18 в и 19 в чрез реконструкции на бита и поминъка в района. Много е интересен и аз лично бях очарована, въпреки желанието на сина ни да се докосне до всичко и крясъците, които следваха след като ние не му позволявахме. Обиколката продължи доста по-кратко от желанието ми , но трябваше да укротим зверчето …
Извинявам се за лошите снимки, но осветлението беше оскъдно, а и аз бях разсеяна да се оглеждам постоянно каква нова беля се опитва да направи малкия.
18673213_10210537761373423_2980806687707430490_o

 

Втората ни спирка беше в Историческия музей , където вече имайки възможност за обикаляне с количката се възползвахме без да се замислим. Входа е 6,50 евро и се намира в бившата кланица на града.
В колекцията му можете да видите картини, оръжия, униформи , както и план на града от 1727 г. в мащаб 1:600 . Периода, който обхваща музея е от Средновековието до Френската революция, а от 2013 г. има няколко нови зали с изложби от периода между 1800 г. и 1949 г .
269000059_1

Вече бяхме доста изморени, но решихме че няма смисъл да се прибираме и вместо това продължихме разходката си по реката като крайната ни цел беше Площада на Републиката.
Това е по-новата част на Страсбург, където архитектурата е доста по-различна от видяната сега , но не по-малко красива.

Като , разбира се, черешката беше и самият площад. Около него се намират сградите на Библиотеката, Националния театър, Кметството и  Palais du Rhin ( не съм сигурна за произношението ). Архитектурата им е внушителна , а парка между тях е като малък оазис, в който да си починеш от задачите си.
DSC_0406DSC_0415

Вече почти изнемощели, въпреки половин часовото  лежане на пейка в парка поехме и към заслужената почивка в апартамента ни. За наша радост детето заспа в количката, така че не ни се налагаше да мислим и за него …
От площада тръгнахме само направо , тъй като бяхме доста наблизо, а не ни се хващаше градски транспорт. Подминахме интересен фонтан :
DSC_0422
Както и сюреалистично подрязани дървета на площад Broglie.
18739083_10210537761933437_6287876321797742047_o18700356_10210537767133567_236448496265359432_o
Починали стабилно и облекли се по-топло излязохме и на традиционната ни вечерна разходка. Целта ни беше Малката Франция, като не пропуснахме да се отбием на детската площадка до нея, където пък ни очакваха няколко доста дружелюбни патици.
18700502_10210537761453425_1355861623494006832_o
Самият квартал, както се и очакваше беше очарователен на вечерна светлина. Не успяхме да го видим изцяло по тъмно, но и така си беше прекрасен.

На връщане нямаше как да не отразим и Катедралата, а тя просто сияеше :

Отново доста изморени, но и пълни със страхотни емоции и преживявания се прибрахме да поспим. Все пак утре ни чакаше другата перла на район Елзас _ Колмар …

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.