Страсбург – ден първи

Ей, дойде и ред и на тая Франция . Колкото и странно да звучи никакво желание нямах да я посещавам, особено пък Париж.
Но когато Ryanair стъпиха и в София и разгледах дестинациите им реших, че е крайно време.
Е, вярно, кацнахме в летището между Баден Баден и Карлсруе, ама пък бяхме само на 60 км от Страсбург.
Първо ще кажа две думи за самия полет и Райън, понеже не съм летяла с тях до сега и после ще се впусна с лиричните отклонения и за Франция.
Като цяло Раян не би трябвало да се различават много с Уиз, но на практика не е така. Самолета, с който ние летяхме беше по-нов, но най -важното – имаше повече място за краката и колената ми не бяха натъртени след полета.
Друг огромен плюс на Раян е политиката за ръчния багаж- за четири дни трима човека пътувахме изцяло само с такъв . Идеята ми не е е да се похваля как сме успели да изкараме с по една тениска и гащи, а че багажа е напълно достатъчен 🙂 Полагат се по две раници на човек, на дете на 2 години също. Е, сандвичи и водата бяха малко по-скъпи от Уиз, но това да е проблема…
О, как забравих- лети се от Терминал 2, което е огромна разлика. Хората пътували с бебе ще ме разберат най-добре.
Така – ето и началото на същинско пътуване. Всичко мина добре и спокойно кацнахме на летището в Баден Баден. То е доста малко и го ползват главно лоу-кост компании, така че нямаше нищо интересно. Интересен е маршрута, който трябваше да минем за да стигнем до Страсбург.
Вариантите са два – или ходите до Карлсруе или до Баден Баден. Вторият е по-кратък, а и с влак, затова избрахме него.
Първо , веднага след като излезете от летището хващате автобус 285 , който срещу билет от 3,40 евро ви вози до гарата на града. Билета може да се купи от машинка на спирката или от шофьора, като не забравяйте да валидирате вътре.
bad_kopf_anreise

Когато стигнете на гарата, която е извън града билет може да си купите само от автомат. Има различни езици и е сравнително лесно.

IMG_5283
Въпреки това, ние успяхме яко да се омотаем , защото когато избирахме Страсбург се оказа, че има два такива града с минимална разлика в изписването и ако изберете грешния, цената която ще ви поиска машинката е 530 евро … пълен шаш в нашите очи- ама как , нали четох че е около 13 евро билета.
Така се мотахме около десет минути, докато най-накрая видяхме къде ни е грешката, но бяхме изпуснали влака и трябваше да чакаме следващия, който беше след един час. Добре, че детето беше заспало и имаше много приятно кафене , където ядох прекрасен кроасан с шоколад за евро и петдесет.
Обозначавам цената, защото разликата с Франция е фрапантна.

Очаквано влака си дойде навреме и поехме към Франция. Това е регионална линия и хората си го ползват като “ междуселски“ автобус . Заради това има и прекачване в град със звучното име Appenweir, където слизате почти  в полето и трябва да се прехвърлите на друг перон, като имате около 20 минути да го направите, така че нямате никакъв шанс да не се оправите.
Тук добавям, че навсякъде всичко е организирано много добре и прегледно.
От тази полянка вече свършва вашата епопея с пътуването. Цялото това нещо отнема час, а преминаването на границата между двете държави е направо смехотворно- ако не гледате през прозореца може и да го пропуснете. Границата всъщност е река Рейн и няма абсолютно нищо забележително по нея 🙂

Tramway entre Strasbourg et Kehl et le pont Beatus-Rhenanus
Вече пристигнали на гарата в Страсбург се наложи да бързаме, защото се бяхме разбрали със собственика на апартамента, в който щяхме да отседнем за определен час, а вече стабилно закъснявахме. Хубавото е, че бяхме близо и доста лесно и бързо стигнахме. Това е апартамента, който беше доста мъничък, но чист и удобен.
След кратка почивка решихме да излезем да се огледаме къде сме точно, понеже аз нямах никакво време да правя каквато и да е подготовка за това пътуване. Със съжаление установявам, че все по-рядко имам възможност да се ровя и да правя планове , но и това си има своите плюсове.
Искам да кажа няколко думи за самия град, който особено в старата му част си е чисто немски:
Само за 75 години (между 1870 г. и 1945 г.) градът сменя 4 пъти националността си – ту френска, ту германска. Тук все още е разпространен алзаският диалект, затова и често табелите с имената на улиците са на френски и елзаски.
Страсбург е столица на региона Елзас във Франция. Градът е разположен на бреговете на река Ил, където тя се влива в Рейн. Страсбург има изключително значение за Европейския съюз, тъй като там се намират седалищата на някои европейски институции – Европейския съвет, Европейския парламент и Европейския съд за човешките права.
Историческият център на Страсбург е вписан в списъка на ЮНЕСКО. Средновековната архитектура там е уникална. Част от него е катедралата на Страсбург – готическа катедрала висока 142 м (от 1647 г. до 1874 г. е била най-високата сграда в света, сега е в челната десятка). В нея се намира и известният астрономически часовник – той показва реалните позиции на слънцето, луната и слънчевите и лунни затъмнения.
В Страсбург можете да разгледате и няколко средновековни църкви като готическата църква Св. Тома. В нея се намира орган, изработен от Готфрид Зилберман, на който е свирил Волфганг Амадеус Моцарт. Има също здания, изпълнени в различни архитектурни стилове – неокласицизъм, класицизъм, френски барок, германски ренесанс и др. За сравнително малкия си размер за град броя и разновидността на музеите е изумителен. Разнообразието и очарованието на забележителностите нямат край. За любителите на природата има доста паркове.
Още с първите крачки извън сградата се сблъскахме с една от забележителностите на града протестантската църква “ Свети Петър“ . Нямахме възможност да влезем вътре, но и само отвън беше впечатляваща

След нея продължихме по една от големите търговски улици и след няма и сто метра бяхме на площад Клебер – носещ името на един от великите генерали на Наполеон. Прекрасни неокласически сгради от една страна и типичните немски къщи от другата.
20151405175453

Просължавайки стигнахме до явно много популярна тук и моя любима забележителност – въртележката 🙂 Бях виждала такива само по филмите, а миналата година и в Мадрид, но не работеха. Тук обаче се въртяха в пълния си блясък и глъч и аз моментално се метнах на нея. Добре, че имах оправдание в лицето на детето. Меко казано бях изключително щастлива. Не знам защо, но винаги много са ме очаровали въртележките.
DSC_0047
Намира се на площад Гутенберг – най–старият площад на Страсбург носи името на Йохан Гутенберг, останал в историята като създател на съвременната печатна преса .Гутенберг прекарва тук 20 г. от живота си и градът го почита. Страничните барелефи на паметника, под статуята на му, представят ползите, които откритието допринася за хората. Красотата на площада се дължи и на сградата на старото кметство, един от най-красивите ренесансови образци в Страсбург. В онова време мястото се е използвало за пазар на билки и подправки.
q9wuzn26383_603x354
След въртележката веднага се насочихме към най-голямата забележителност на града – катедралата “ Нотр Дам“. Освен , че е повече от впечатляваща има и много интересна история, за която ще разкажа в пътеписа ми за следващия ден, когато влязохме и вътре.
18739095_10210537879656380_1540223769930324135_o
18814639_10210537814294746_6868641073347849710_o
Около нея се намира и двореца Роан, няколко музея и адски много магазинчета за сувенири. Тук вече можете да се насладите на типичната за този район архитектура с дъски по фасадите.
18673211_10210537845655530_7659281038232229413_o
DSC_0188
DSC_0193DSC_0204
Една от големите забележителности отстрани на катедралата е къщата Камерцел, която в момента е хотел с ресторант.

18739043_10210537848015589_8772284175454131778_o
Построена през 1427г и е една от най-орнаментираните и най-добре запазените средновековни къщи в града. исторически принадлежи към немския ренесанс, но като стил е пример за Рейнландските черно – бели  с дървени рамки градски къщи. Не успяхме да влезем вътре, но цялата е във прекрасни фрески.


След малко размотаване наоколо стомасите ни подсказаха , че е време за храна , а това което последва не го очаквах изобщо. Започнахме да търсим заведение, тъй като нито си бяхме взели нещо за ядене от София, нито бяхме минали през магазин.
Та оглеждаме се ние, разглеждаме менюта( никога не влизайте в заведение в туристическа част без да се запознаете с цените) и меко казано се потрисаме. Не е като да сме обиколили света, но все сме сядали в заведения в чужбина, но тук цените ни убиха. Че то ядене под 15 евро не съществуваше… Освен заведенията се любувахме и на района, който беше много автентичен и интересен.
18738494_10210537923297471_6592030205995183698_o18813634_10210537761653430_4118587891974935263_n18766590_10210537795174268_1076329676574607105_o18698184_10210537874656255_4202055912048027558_n
Както и да е, може би около час търсихме и накрая седмахме в прилично пълно заведение с меню на английски ( не се оправям изобщо с френския) и поръчахме. За мен някаква местна паста със сирене, за детето – детско меню бургер и картофи, за мъжа ми телешка яхния.
Получихме много големи порции прекрасно изглеждаща храна, само дето яхнията не беше яхния, а стабилни парчета телешко.

Всичко беше много вкусно, но след пет хапки се оказа, че пастата е доста тежка и аз с мъка успях да изям почти полвината. В следващите дни установих, че на първо вкусване храната много ми харесва, но малко след това установявам, че просто не е моята. Та, като цяло, не се разбрахме с френската кухня. Имаме все пак едно голямо попадение, но за него ще разкажа в друг ден.
Другият странен вкус беше бирата, всичката местна, която опитахме беше все едно с компот 🙂 Уж нормална светла бира, а има вкус на плодове.
Както и да, хапнахме и вече доста уморени се заприбирахме към апартамента. Стъмваше се доста късно, заради това нямаме хубави вечерни снимки, но въпреки това града беше прекрасно осветен.
18671271_10210537890736657_3470569790531854918_n
DSC_0259
DSC_0262
След този изпълнен с емоции ден имахме нужда от дълга почивка, така че ви оставям и веднага се захващам с описанието на следващия ни ден…

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.