Будапеща – ден шест и седем

Предпоследен ден, в който Будапеща реши да ни изненада с какво – със сняг 🙂
Не че е учудващо да завали сняг на четвърти януари, но не е приятно да обикаляш и да се опитваш да се радваш на архитектура и красоти при кучи студ и сипещ се сняг.
За наша радост, след малко трудности бях успяла да резервирам посещение на прословутите минерални бани в града. След  като не успяхме на първи януари да посетим баня Сечени, реших да видя няма ли вариант да се резервира посещение онлайн. Естествено има –това е сайта, но явно бяха толкова запълнили капацитета и въпреки, че опитах още на втори ,успях да запазя час сутрин на четвърти. Само че, след кратка консултация с гугъл избрах баните в хотел Гелерт, а не Сечени.
Цената зависи от това дали ще изберете кабинка , в която можете да се преобличате или само шкафче. Няма намаление за това, че се купуват онлайн, но поне не се налага да чакате огромните опашки на които ние бяхме свидетели.
Това е хотела, в който се намира банята. Снимката не е моя, но от много бързане за топлата вода забравих да снимам.
danubius-hotel-gellert
Хотела е построен на десния бряг на Дунав между 1916 г и 1918 г в стил ар нуво с биоморфични елементи . Точно до него се намира и хълма Гелерт където се намират пък други известни забележителности, но за тях ще пиша малко по-късно.
Входа на баните е отстрани на сградата, отдясно и ако влезете в хотела не можете да стигнете до тях. Трябва да излете и да заобиколите. Вратата е пищна и запомняща се, няма как да се объркате.
DSC_0902
Още със влизането във фоайето се омагьосвате от интериора, който ви заобикаля а вече в самата баня на мен лично ми се подкосиха краката от толкова красота.

Самият спа център има 6 вътрешни басейна с температура от 27 до 40 градуса по Целзий и два външни, като единият е доста голям и със специална машина за вълни. Външните не ги посетихме заради очевидни причини, но се топнахме във всички други.
Това е най-големият и най-студен вътрешен басейн, в който можеш само да плуваш :

15972643_10209351762244186_8842788407487176137_o
След него, от двете му страни има по два по-малки и по-топли басейна. Също така и доста кабинки за масаж и душове. Всичко е умопомрачително красиво и приятното чувство от топлата вода се допълва прекрасно и от гледката, която ви обгражда.
filename-img-6228-jpg
gellc3a9rt-02
photo5jpg
hungary-budapest-gellert-baths
15896314_10209351766764299_9213765008638546941_o
Само много трябва да внимавате с по-топлите басейни, особено с този на 40 градуса, защото може да ви стане лошо. Препоръчително време в него е 5 минути, аз издържах само минута и половина 🙂
Честно казано, не ми достигат думи за да ви опиша колко прекрасно изживяване бяха тези бани и колко много бих искала да обиколя и другите в града. Аз лично доволно си починах и се чувствах много свежо и приятно, въпреки че прекарахме само няколко часа, а не цял ден. Силно ви препоръчвам да не ги пропускате .
Естествено излизането навън изобщо не ни се нравеше като идея, но нямаше как. Беше станало време за обяд, а и детето трябваше да спи, в банята нямаше как да се случи това.
Ситният сняг хич не помогна да се почувстваме по-добре, но по-бързо успяхме да се мобилизираме и да се събудим от полу дрямката в която се носехме.
DSC_0944
Както казах точно срещу Гелерт се намира хълм , на който има няколко забележителности.
budapest18
Пещерната църква – първоначално е била дом на свети Ищван, който е лекувал болни с водата от извор пред пещерата. През 1926 г. е направена и църквата като са разширили помещението. По време на комунизма е била затворена с бетонна стена и чак през 1989г. отваря отново.
16107128_10209351769564369_5590317318381486246_o Паулински манастир – той е поддържал пещерната църква и се намира точно зад нея. Нямам идея дали все още е действащ, но изглежда много приказно.
След кратко хапване отново в Халите и леко стреснати от започващият все по-силно да вали сняг, решихме да отидем до Музеят за приложни изкуства.
15936619_10209351754683997_5052130701010984845_o
Нямах особено големи очаквания , защото музея не е много популярен, но се изненадах приятно и то най-много от сградата.
Бил е построен между 1893 г и 1896 г, което го прави третият най-стар музей за приложни изкуства в света. Сградата е в стил Ар нуво, като интериора е вдъхновен от ислямски и хинду дизайн. Нуждае се от спешен ремонт, за който са започнати да се събират средства, като искрено се надявам скоро да успеят да я върнат в пълният й блясък, защото е прекрасна.
Това е  входа :
15936994_10209351769804375_8414868813200209970_o15965543_10209351771604420_7278740934790629882_n
15972648_10209351775724523_1060628764304125110_o
А това е интериора  :
16107147_10209351720603145_2399793866695350153_o15937045_10209351722963204_7263190015833845187_o15995172_10209351727723323_8980668388973090755_o

15896121_10209351727763324_4457574751342119565_o

15995039_10209351742923703_6842858976749476281_o16107497_10209351747683822_2670554334464604795_o
Колекцията не е много голяма, но има доста интересни бижута и други  прекрасни приимера на ар нуво в приложните изкуства. Има няколко вида входна такса, зависеща от гостуващите изложби в момента, а ако имате желание можете да посетите и филиала на музея, който е само за мебели, но се намира в покрайнините на града и за нас беше невъзможно.  Това е сайта, от който можете да се информирате подробно.
От тук посоката беше ясна – почивка няколко часа в апартамента и после пак по улиците. Този път решихме да се разходим наблизо – по бул.“Андраши“.
Видяхме украсената Опера по тъмно :

Оперетата :

16107370_10209351775804525_2068091655306551981_o
И Музея на фотографията „Май Мано“, който , предполагам, е още по- прекрасен денем . Къщата е била дом и ателие на Мано Май – официалният имперски фотограф, а в момента се ползва като галерия и помещава интересна експозиция, свързана с фотографията.
15975289_10209351756844051_7466852182875275759_o
И накрая за завършек на вечерта и самият площад Октогон, един от най-големите и оживени в Будапеща :

15974915_10209351778724598_6276553025758563607_oDSC_0152
Така приключи вечерта ни, но не и този разказ. Искам тук да ви разкажа и за последният ден, който беше всъщност половин и да ви покажа и прекрасната църква „Свети Ищван“. Нея бяхме оставили за накрая, едно защото ни беше много близо и минавахме всеки ден, второ и за да си тръгнем от града с хубави впечатления и чувства.

DSC_0266
Църквата носи името на първия крал на Унгария , чиито нетленни останки от дясната му ръка се помещават в мощехранителницата. Заедно със сградата на парламента са най-високите сгради в Будапеща (по 96 метра) – това уравнение символизира, че светското и духовното мислене са еднакви по важност.
Строителството на базиликата започнало 1851 г. През 1868 г. обаче, когато сградата била почти готова, се разрушил куполът. Строежът на новия купол бил осъществен под ръководството на Миклош Ибл. През Втората световна война пострадали кулите, куполът и външните стени на сградата.
Базиликата е дълга 87.4 метра, широка е 55 метра и е висока  96 метра. Сградата е построена в неокласически стил. Двете кули на базиликата имат общо шест камбани – пет от лявата страна и една в дясната зона. Последната камбана се нарича камбаната на свети Стефан и с нейните 9250 кг и диаметър от 252 см е най-голямата в Унгария. Можете да се качите и в една от кулите, откъдето се открива невероятна гледка.

15975315_10209359337433561_8329851300983862705_o

15977809_10209359337673567_4259341295785413136_n

16107575_10209359337593565_1718643110239623758_o15937195_10209359338193580_3361856725333636067_o15994497_10209359338713593_386305917407543552_o15994694_10209351788364839_563170036603007448_o
С тази красота завършва разходката ни в магично красивата Будапеща. Пожелавам на всеки от вас да я посети , а на себе си – в най- скоро време да се върна и да пробвам басейните и през топло време.
Едната седмица, която прекарахме там ни беше напълно достатъчно, но Будапеща може да се види и за много и за малко дни. Дори да може да отделите сам 2 – 3 не се притеснявайте, а се хвърляйте смело 😉
До нови, надявам се скорошни срещи

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.