Честита Нова Година !
Въпреки, че прочетох, че било традиция в Унгария за Новата година да се вдига възможно най – много шум , ние нищо такова не усетихме. Даже в 12 ч за малко да изпуснем заветния миг, толкова спокойно беше всичко 🙂 Може би това, че апартамента гледаше към вътрешния двор на сградата да има нещо общо, но все пак си беше странно след всички пукотевици, на които сме свикнали да сме свидетели тук .
За този ден имахме нещо подобно на план, или поне за сутринта, заради многото неработещи обекти или такива с намалено работно време. Цел номер едно – зоопарка за да можем да си наваксаме това, което не успяхме вчера.
Както можете да си представите Будапеща беше почти безлюдна и много приятно замръзнала. А гледката, която ни посрещна на излизане от метрото при „Площада на героите“ беше неочаквана, но и прекрасна.
Благодарение на ниските температури и влажността от близкото езерце всичко беше покрито с тънък слой скреж , който беше нарисувал причудливи картини навсякъде около нас. Ето и един спомен от снощният празник :
А това е и изворът на тази красота, обвит в магия 🙂
Обещах в предния си разказ, че тук ще дам повече информация и снимки за „Площада на героите“.
Построяването му започва по случай 1000 годишнината от Маджарското нашествие . В центъра му се издига високата 35 м Хилядолетна колона, на чийто връх има статуя на архангел Гавраил. Около основата й може да се видят фигури на Арпад и шест други маджарски племени лидери, които са повели нашествието в Европа. Зад гърба им, подредени в полукръг може да се видят статуи на 14 герои от унгарската история, включително крал Стефан I – първият християнски крал на страната, крал Матиаш Корвин,който управлявал по време на Златния век на Буда през XV в., а също така и Лайош Кошут – лидер на войната за независимост . Четири скулптури над тях символизират, от ляво на дясно – труда, войната, мира и не на последно място любовта.Статуите са възстановени през 1996 г. в чест на 1100 годишнина от маджарското нашествие.
Сред този приказен пейзаж започна и нашата разходка из зоопарка, като частта която не бяхме разгледали вчера обхващаше топлите страни и така имахме шанса, хем да се радваме на животните, хем да се топлим 🙂
Тук, както и в други зоопаркове, които сме посещавали има зали, където можеш да видиш разни нощни животни, които са пуснати да си щъкат свободно. Аз всеки път умирам от ужас, но този път беше просто върха, защото навсякъде имаше провесили се прилепи, други , които се чоплеха или ядяха. Знам, че няма какво да ми направят, но просто умирам от ужас. Снимките не са много хубави, но страха се смеси с лошото осветление.
Успяхме да докоснем детето с едни много дружелюбни и пухкави овце и козички, които само чакаха да се появи някой и да го претършуват за ядене. Имах доста сериозен спор с една козичка, която твърдо беше решила да изяде пакета носни кърпи, който носех в багажника на количката.
Видяхме и кенгура, заспали лемури, любопитни щрауси и много сладки и палави бебета маймунки, както и царя на джунглата – горилите.
Както и предния ден хапнахме в ресторанта на самообсужване, където явно по повод новата година бяха направили доста странна супа от наденица и зеле, която плуваше в мазнина. Според половинката беше много вкусна, но аз не му повярвах и си останах на гулаша .
Вече беше станало почти два следобяд и чувствайки се доста изморени решихме да се приберем. Студеното време изобщо не предразполагаше за повече излизане, но ние все пак се престрашихме, въпреки че вече се беше стъмнило.
Този път отидохме до място, до което не бяхме стигали през ден – моста Елизабет.Преди Втората световна война той е изглеждал по този начин, но е бил разрушен , както и повечето наоколо.
В момента изглежда по този начин, като е бил възстановен през 1961 г. Той е и единственият мост разрушен до такава степен, че да не може да се построи в оригиналния си вид.
Двата му края свързат площад „15 март“ в Пеща , на който е най-старата църква в града и площад Добрентей в Буда и паметника на св. Гелер на едноименния хълм.
В близост успяхме да се полюбуваме на прекрасна ар нуво сграда- хотела Budapest Buddha bar.
Зад него започва и толкова известната търговка улица „Ваци“, чиято украса ни помогна да забравим студа и да се порадваме на заобикалящата ни глъчка и празнично настроение.
На път за апартамента успяхме отново да се вредим и да гледаме светлинното шоу, този път за последно, защото от утре вече си беше работен ден. Празниците свършиха, почивките и те , но не и за нас 🙂
Ако не друго, то утре ще преживеете с мен едно прекрасно кулинарно приключение, което изобщо не беше това, което очаквах …
