Будапеща – ден втори

Отново ранно събуждане, вече мисля и да не го отбелязвам, защото си е ясно.
Тъй като беше 31.12 повечето музеи и атракции бяха с намалено работно време и бяхме решили да сме точно навреме при отварянето още на първия.
Вече си бяхме взели поука със сладко-солените банички и предвидливо се бяхме подготвили за закуска от предния ден, затова след малко мотаене облякохме четирите ката дрехи и потеглихме към най-старата линия на метрото в Будапеща – М1.Освен най-стара в Будапеща е и най-старата в континентална Европа, води я само Лондонското метро.Билетчета се продават от автомати на входа на всяка станция, може да си избирате езици и изглеждат така :
dsc_0367
Има няколко вида билети и карти, като за нас най-удобни бяха карта с 10 билетчета на цена 3000 форинта (19 лв ). Може да се ползва навсякъде, като важи и за едно прекачване . Тук можете да проверите другите видове и цените им.
Самата М1 е прекрасна – спирките, мотрисите, дори и табелите те пренасят в 1896 г, когато е открита.Състои се от 11 спирки , като най-дългата й част е по булевард „Андраши“ , един от най-големите и красиви в града.
15937321_10209351525878277_1234236499473861767_o15994990_10209351541678672_3771275216270285979_o15994913_10209351532478442_5623504568141921433_o
На спирката от горната снимка се намираше и нашата цел – „Източно -Азиатският музей Ференц Хоп“ . Намира се в бившето жилище на организатора и е създаден през 1919 г. Помещава прекрасна изложба от китайска и японска керамика, порцелан , текстил и скулптури.Също така индийски статуи, индонезийски марионетки и тибетски картини.
Музеят е прекрасно малко бижу, почти незабележимо измежду останалите аристократични сгради наоколо.
16107540_10209351543558719_182151633276179220_o15844668_10209351537558569_8901821091572614450_o15896410_10209351537638571_2907513190857131099_o
Освен с колекцията музеят впечатлява и с двора си, който се крие зад къщата и е неподозирано голям.
dsc_0403dsc_0421dsc_0425dsc_0436
Както споменах музеят се намира на булевард „Андраши“- най-известният булевард в Будапеща, датиращ от 1872 г. От двете му страни са разположени прекрасни неоренесансови жилищни сгради и къщи, множество кафенета, ресторанти и луксозни магазини. През 2002 г.  е включен в листа със световно културно наследство на ЮНЕСКО. В следващите дни пак ще се разхождаме по него и ще покажа повече снимки, сега оставям тези за да добиете някаква представа.

Свършва в огромен площад, наречен „Hősök tere“, или площада на героите . Изключително мащабно и красиво място. Отляво се намира Музея на изобразителното изкуство, отдясно – Műcsarnok – галерия за модерно изкуство, а по средата се извисява тази красота :
hosok_tere_11
Ние , обаче , продължихме покрай площада, за който ще ви разкажа подробно в следващия ни ден за да отидем до любимо място за посещение – Зоопарка. Ако сте чели постовете ми за другите ни пътешествия сте видяли, че има ли зоо ние го уважаваме задължително.
15994333_10209351538798600_9071675348650723560_o
Зоопарка е създаден преди повече от 150 години , през 1866 г. Прекрасната  архитектура е била почти изцяло разрушена през Втората световна война, като само 15 животни са оцелели от общо 2000.
Определено е помислено за цялостният облик на парка, с много зелени площи,“ планина“ за хищни птици по която може да се покатерите и да се разходите близо до тях без мрежи или решетки. Особено красиви са помещенията на големите животни. Има също така и японска градина, огромно езеро и кът, където децата могат да милват домашни животинки. Ако имате време може да прекарате цял ден там.
Цената е 2500 форинта ( 15 лв.), а достъпа е много лесен, само ползвате метро линия 1. Ето тук можете да видите и часовете за посещение.

Хубаво е , че може да се стои цял ден, нов нашият случай понеже беше 31.12 и работещите в парка искаха и те да се подготвят за Новата година и бяха обявили, че работното време е  само до 13,30 ч. Ние, оптимистично, бяхме решили, че ще ни стигне да разгледаме, но само след половин час установихме, че това няма как да се случи и за да си спестим излишни нерви измъдрихме утре да дойдем пак. Въпреки това успяхме да хапнем прекрасен гулаш в едно ресторантче в парка, имайте предвид, че и там може да се обядва и то на прилична цена.
Та, неразгледали даже и половината подвихме опашка и тръгнахме да търсим какво друго да правим. Както споменах, нямах конкретна програма точно заради такива случки и сега краката ни поеха към другите забележителности наоколо, а именно баня Сечени и замъка Вайдахуняд.
Банята се намира точно срещу зоопарка и е прекрасна сграда, помещаваща най-голямата обществена баня в Будапеща. Града е известен с многото си горещи извори ( на територията му има 80 термални извора,а всеки ден извират 70 милиона литра вода) и ние се чудехме дали да не вземем, че да се цопнем в топлите води по средата на тази люта зима. Предварително бяхме взели бански, но това пред което се изправихме , когато стигнахме входа на банята не го очаквахме.
szechenyi_poolszecskacivertanlegi5
Опашка от поне сто човека, които чинно чакат да си платят билетче и то по средата на деня. Все си представях, че може да има хора, но това ме сломи. След пет минутно суетене решихме , че водата не може да е пък чак толкова прекрасна и вдигнали високо глава подминахме печално гледащата ни опашка.
Както и да е, вече обърнали се в друга посока посрещащата ни гледка беше толкова магическа, че набързо забравихме термалното разочарование :
15937187_10209351531198410_8368461885171879772_o
Тук виждате изкуственото езеро направено в общия парк между забележителностите, което се пълни с топла вода. Отзад пък се вижда сграда, пред която зимата се прави една от най-големите пързалки за кънки, които съм виждала. Изобщо тази част на Будапеща ми от любимите.
dsc_0701
Както казах , бяхме се запътили към замъка Вайдахуняд, който въпреки вида си изобщо не е истински замък 🙂  Първоначално  бил направен през 1896г. от дърво, шперплат и папиемаше  като „Исторически павилион“ във връзка с честването на хилядолетието на Унгария. Сградата символично обединява забележителностите на Унгария, чрез включването на обекти от 21 емблематични за страната постройки като крепостта Шегешвар, кулата на брашовската крепост „Каталина” и други, като преобладават елементите от замъка на Хуняди в Трансилвания – Вайдахуняд. След приключването на тържествата павилиона бил развален, но тъй като интересът към него бил голям, било решено да бъде направен от камък. Строежът на каменния замък приключил пред 1908г. След края на Първата световна война някои от сградите, елементи от които били използвани за оформянето на замъка се озовали извън пределите на Унгария и днес замъкът навява носталгия по изгубените територии.
15975081_10209351546398790_2673972276245564215_o15936510_10209351576959554_5793533872713991426_odsc_0703dsc_0712dsc_0717
В комплекса около замъка има още няколко интересни сгради – старата църква „Jaki Kapolna“( съжалявам , но не знам как е на български ).
16107440_10209351541558669_8577359406350635668_o
Селскостопанският музей , отново прекрасна града в странен готическо-бароков-ренесансов стил :
15896030_10209351532198435_6517487372491579328_o48898767
Последна, но не и по-известност е статуята „Анонимус“- (унгарски хроникьор, чието име не е известно). Според поверията, този който докосне писалката в ръката му ще стане писател. Да не остана и аз по-назад 🙂
15994608_10209351574359489_1061805698302892723_o
След толкова ходене и разглеждане леко изтощени се заприбирахме към апартамента. Освен да си починем плановете бяха и да се подготвим за празнуването довечера, но след малък размисъл решихме да се върнем при тези красоти и на нощно осветление. Както виждате определено не сбъркахме :
15936761_10209351524038231_2967365256593749428_o15972516_10209351524078232_6417020681046297250_o15936890_10209351526958304_6917802815866501131_o15974845_10209351525838276_2748911287637644256_o15937281_10209351536678547_1060675962274825143_o15995319_10209351566039281_9142899323896340963_o15975134_10209351547158809_2636017533883109773_o15995112_10209351560319138_5316834923669209018_o
След това и в нашият край на града ни чакаше изненада – по повод Коледа на фасадата на базиликата „Свети Стефан“ се прожектираше светлинно шоу, което особено много повдигна празничния ни дух. Снимките няма как да предадат усещането, затова качвам едно клипче с не много добро качество, защото е правено с телефон .
15972371_10209351567279312_7468478218736881705_odsc_0875
С тези снимки и това настроение спирам разказа ми, защото от тук ни чакаше само голямо плюскане и почти пропускане на Новата година, тъй като очите ни се затваряха, а малчугана изобщо неинтересуващ се от това, което става около него заспа около девет. В Унгария имат традиция тази вечер да се яде свинско за късмет през годината, ние успяхме да намерим само свинска шунка, надявам се това да е свършило работа 🙂 За сбогуване ви оставям два десерта, като особено единият ( руло със шоколад и извара) ни накара да си оближем пръстите …
img_1177
Очаквайте скоро следващият ни ден, в него ни очакваше една много приятна и магична изненада …

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.