Това пътуване се случи хем много чакано, хем непланирано . Първоначалната ни идея беше за другаде, но по стечение на обстоятелствата дестинацията се промени , въпреки че вече бяхме посещавали Будапеща, но само за един уикенд.
Отново пътувахме с Уиз еър, като полета беше 18,30 вечерта, а в Унгария пристигнахме в 19 ч местно време. Управата на летището е решила много удобно проблема с придвижването до града. Има градски транспорт – автобус до първата спирка на метро линия 3 . Ние, заради късното време и заради удобството избрахме частни шатъл бусчета, които те откарват до точен адрес, а после и те взимат наобратно. Гишето се намира веднага след като излезете от полета, ориентирайте се по линиите на земята. Казват се miniBUD и на място казвате точния адрес, а те ви казват сумата, която дължите. За нас цената до центъра на града беше 8700 форинта, или около 50 лв за трима отиване и връщане. След това остава само да дойде вашият бус и готово – вече сте в прекрасна Будапеща 🙂
Както става ясно, първият ни ден беше само спане в апартамента, затова го сливам с истинския първи – 30.12.
Денят започна с ранно ставане и голям глад, заради който бързичко трябваше да се изнесем навън за да намерим каквато и да било храна. Унгария, подобно на нас доста си пада по тестените закуски, така че успяхме да намерим нещо подобно на баничарница, където , за наша голяма изненада баничките бяха със сладко тесто, а айряна газиран 🙂 Както и да е, преживяхме го, все пак навън беше около -1 градус и трябваше да се подкрепим преди голямата разходка .
Няма да ви отчегчавам с историята на града, която е много дълга и интересна, направо давам линк за по-любознателните и бързо преминавам към красотата. Апартамента ни се намираше точно зад базиликата „Свети Стефан“ и от там започна разходката ни. Все още беше ранен час за тълпите туристи и имахме възможност необезпокоявани да се любуване на всичко, което ни хареса. Не влизахме вътре, по план беше предвидено за някой от следващите дни.
Днешният ден беше предвиден за разходки, базари и каквото ни хрумне на момента. Бях решила да не правя точен план с места, които да посетим, а да разделя дните по райони. Така, ако някъде се забавим или на момента решим, че искаме да правим нещо различно да имаме избор. В Будапеща накъдето и тръгнеш има какво да се види, така че нямаше как да останем без нещо за разглеждане или правене.
Първа точка от плана ни беше Операта – прекрасна неоренесансова сграда, на чийто вход са статуите на композиторите Еркел и Лист. Освен отвън можете да я посетите и от вътре, има организирани турове.
След нея тръгнахме към най-голямата синагога в Европа, именно тази в Будапеща. За да се стигне до нея се минава през стария еврейски квартал.Съвсем близо е и известният Gozsdu udvar – вътрешният двор на седем сгради, който е запълнен с барове и е изключително посещаван. Целият квартал, също така е в списъка на ЮНЕСКО.
Заради ранния час не успяхме да видим двора в цялата му красота, но изглеждаше интересно. Давам линк към информация и повече снимки на мястото.
Тук, както и в цяла Будапеща могат да се видят невероятни примери на обичания от мен стил ар-нуво. Само е нужно да вдигнете поглед нагоре. Списъка е много дълъг, а обиколката си заслужа стопроцентово. Дано някога имам възможност да ги видя всичките.
Вече стигнахме и до синагогата, където ни очакваше голяма изненада под формата на две големи опашки. Нямахме избор и се наредихме, аз на едната , половинката на другата. Оказа се, че едната е за купуване на билети, другата за самия вход. Цената на обиколката е 3000 форинта ( около 19 лв.) като включва и вход за Унгарския еврейски музей. Можете да посетите самата синагога и двора, където има мемориал за Холокоста. Само проверете работното време преди посещение, тъй като има ограничения по време на служби и празници. Също така имайте предвид, че на входа се прави щателна проверка на багажа.
Сградата е построена през 1859 г.като интересн факт е, че за да бъде завъртяна на изток входа й не гледа към булеварда, а към малко площадче и може да я подминете, ако не знаете къде точно се намира. Освен, че е най-голямата в Европа е и втората по големина в целия свят, така че посещението си заслужава. Аз лично не бях влизала никога в синагога и ми беше много интересно.
В двора може да видите мемориала за Холокоста, представляващ метално дърво с много листенца, всяко с име на човек загинал в лагерите.
Аз останах впечатлена и то по-скоро от факта колко много синагогата ми напомняше на християнска църква, не знам какво точно съм очаквала, но това ме изненада.
Тъй като вече беше обяд, а и малкият ни син не се слави с голямо търпение пропуснахме Еврейския музей и не мога да дам никаква информация за него.
След синагогата поехме в издирване на храна и по-точно към най-големия коледен базар, този на площад Воромащи. Още по пътя бяхме пленени от вкусотиите, които се предлагаха, но честно казано се бяха пооляли с цените. След като обиколихме доста решихме да хапнем в ресторант, точно до базара, където цената на гулаша беше двойно по-ниска , а като допълнителен плюс бяхме и на топличко. Все пак няма как да не споделя манджите на които се нагледахме. Добре, че Коледа вече беше минала и доволно се бяхме наяли със сарми, иначе не знам как щяхме да преживеем тези дни. Всичко изглеждаше и миришеше прекрасно.
и гулашът :
Освен хапването очите ни се напълниха и с прекрасната украса, която освен по базара беше и по съседните улици, сред които са Ваци – най-известната търговска улица в града и Модната улица, където пък се намират най-скъпите магазини за дрехи. Разбира се, украсата се вижда най-добре на тъмно, но това след малко 🙂
След обяда, вече доста изморени се прибрахме в апартамента, за да можем и ние и детето да си отдъхнем ( повече той, ние никак ) като за по – пряко минахме и през площада зад Парламента ( на 5 минути от квартирата ни) на път за единствения голям супермаркет наблизо. На този площад се намира и Американското посолство, което се беше заградило като военна зона, присвояващо си съседните улици и тротоари. Нямаше как да снимам много, защото чичковци с пушки зорко следяха малкото хора наоколо, а и табелите No photo бяха красноречиви.
Все пак това по никакъв начин не обяснява статуята на Роналд Рейгън , който бодро крачи в съседство с паметника, благодарящ на съветските войници, спасили Унгария от нацистите. Доста сюреалистично беше, но може пък и това да е идеята.
Като цяло целият площад Szabadság tér ( не мога да го произнеса на български, дори и слушането на гугъл не помогна), превеждащ се Площада на свободата и сградите около него са прекрасни. Освен посолството тук има и други административни сгради, всяка произведение на изкуството.
Разбира се не трябва да забравям и тези две красавици, както споменах, ще ви досадя с Ар нуво манията си 🙂 Първата е на Ваци, втората до Площада .
След почивката решихме, че не можем само да се излежаваме, а трябва да видим Будапеща и по тъмно, а и факта, че бяхме на няколко минути разстояние от емблематични за града сгради не трябваше да се изпуска. Студа не можеше да ни уплаши по никакъв начин и навлечени с якета, шапки, шалове, детето и с одеало се запътихме към Дунав и Парламента, отново минавайки покрай Площада на свободата.
Знаех си аз, че града е красив, но коледната украса винаги прави всичко една идея по-прекрасно, можете да се уверите и вие :
Поглед към Буда, двореца и Рибарските кули, за които ще ви разкажа в деня, в който ги посетихме.
И черешката, Парламента :
Парламентът е най – голямата сграда в Унгария, и вторият по големина парламент в Европа.Строежът на зданието започва през 1885г и завърша през 1904г. Размерите му наистина са внушителни – дължина 268м и широчина 123м. Сградата разполага с 691 стаи, 29 стълбища, 27 порти и 13 асансьора.Изпълнена в неоготически стил. Основната фасада на парламента гледа към река Дунав, а официалния вход се намира на площада от другата страна на сградата. Общият брой на скулптурите вътре и вън са 242. На самата фасада има статуи на унгарски и трансилвански управници и военни личности. Над прозорците са изобразени различни гербове на крале и дюкове . Може да се разгледа и отвътре, но ние го оставихме за някое друго посещение.
Близо до Парламента се намира и Мемориала „Обувки по Дунав“- скулптура увековечаваща паметта на евреите, убити от нацистите в Будапеща по време на Втората световна война. Заповядвали им да си свалят обувките и ги разстрелвали на брега. Телата на жертвите падали в реката и бивали отнасяни от течението. За напомняне на трагедията, останали само обувките.
На площада пред Парламента, наречен Лайош Кошут отново се намират няколко прекрасни администратични сгради, но и статуя на Ференц Ракоци, унгарският благородник, който е повел бунта за освобождение от Хабсбургите.
На прибиране видяхме и един последен монумент – паметника на Имре Над , известен унгарски политик.
След него единственото което исках е да се свра някъде на топло и да изпия една бира. Колкото и да не ни плашеше студа си беше голям, а и ни чакаше цяла седмица в града, така че трябваше да пестим сили.
И без това разказа стана дълъг , а съм убедена, че съм забравила да спомена сто неща, но с течение на пътеписа ще се допълвам. За сега, лека вечер и до скоро …
