Бари, Трани и пак Бари

В днешният си разказ ще сбия в едно трите ни последни дни, тъй като се отдадохме на почивка и спокойно похъркване на плажа и няма защо да ви обременявам с безсмислени подробности . Похъркването беше фигуративно казано, защото друг освен наследника нямаше шанс да поспи там. Ние трябваше да пазим същият този от поглъщане на килограми пясък и изгаряне на слънце , а в същия момент и да бъдем цирк за да не му е скучно. Е, няма как, с деца на море …
Та шестият ни ден беше отделен само и единствено за плаж. След като прекарахме почти целия ден там отидохме за привечерна разходка и хапване до стария град.
В Бари има една интересна традиция с правенето на специална за района паста, която на мен ми се видя очарователна. Вече ви разказах как хората си живеят буквално на улицата, е в този случай си правеха и яденето там. Всяка вечер по-възрастни жени излизат на раздумка и докато обсъждат клюките с приятелки и съседки правят „орекиете“. Това е специален вид прясна паста, а името означава ушички. Пускам клипче, което прекрасно показва какво точно се случва за да се получи пастата, а крайния резултат е удивително вкусен.
А ето и какво видяхме ние :
dsc_0989dsc_0991
Освен тази любопитна паста ще ви покажа и невероятната атмосфера, която градчето придобива след залез слънце. Изведнъж всичко се оживява, появяват се стотици хора, които са излезли на разходка и да се видят с познати , а улиците, както и баровете се препълват .Въпреки това преживяването е много приятно и препоръчвам някоя вечер да останете и по тъмно.

 

 

След тази прекрасна прохладна вечер ни чакаше пътешествие до друго малко градче, където ми беше обещан хубав плаж – Трани . То , за разлика от всички други беше на север от Бари и за него се хваща влак на Trenitalia от централната гара. Упражението е същото – билети от автомати и намиране на коловоза. Цената е 3,20 евро , а продължителността около 40 мин.
Трани е 40 км от Бари и е най-известен с катедралата , пристанището и старият си град. Ние , обаче се бяхме запътили към един пясъчен плаж, който трябваше да е нещо подбоно на нашите – с чадъри, шезлонги и , разбира се, платен.
Тук трябва да вметна , че последните ни два дни се падаха събота и неделя и явно всички местни жители бяха решили да се изсипят на плаж. Огромна навалица беше и тук, където стигнахме след бая ходене пеша покрай брега и завиждайки на всички, които се бяха топнали в морето или се пържеха по скалите. Имаше много варианти, където можехме да спрем, но заради детето искахме удобства, пясък и сянка, понеже чадър не си носехме.

Когато пристигнахме на крайната си точка ни очакваше огромна изненада – голяма част от чадърите бяха резервирани за цяло лято от местните и нямаше свободни места … Добавям, че сигурно беше около 30 градуса и без никакъв вятър. Ние обаче не се отказахме и решихме да чакаме в плажното кафене. Имахме късмет и скоро ни дадоха два шезлонга и чадър, цената няма да я споменавам, но не бих препоръчала да си го причинявате 🙂 Иначе самото място беше чудно – чист пясък, топла вода и изключително колоритни съседи по чадър. Никога не бях предполагала, че щях да видя на плаж цяла тава с лазаня, огромна диня и още поне две торби с всякаква храна 🙂

Прекарахме си няколко часа в цапуркане и криене от слънцето , което в един момент реши да си почине зад гъсти облаци. Ние приехме това като знак да си тръгваме и да разгледаме и градчето. Още по пътя имаше прекрасни гледки, като задължителни спирки са парка и катедралата.

 

Хванахме подготовка за концерта пред нея, а жегата вече дойде да ми идва в повече и трябваше да поспрем и да поседим на сянка. Нямах сили да я видим отвътре и затова препоръчвам да не се ходи в тази част на Италия след юни месец, освен ако не сте супер топлолюбиви и нямате нищо против температурите да не падат под 27 градуса.

До катедралата, която носи името на Свети Никола се намира и средновековния замък. От тук нататък само се шляехме безцелно докато дойде време да си хващаме влака на обратно и да отдъхнем от жегата.

 

И така, дойде и последния ден от това пътешествие. Въпреки първоначалните спънки и лекия уплах, с който тръгнах след като бях чела хиляди ревюта, Бари и околностите ми харесаха много. Атмосферата беше спокойна и уютна, плажните ни преживелици ни удоволетвориха напълно, а и  научих много неща за тази част на Италия, за които дори не подозирах. Алберобело и Матера трябва задължително да се видят.
Така че, освен отново да ви засипя със снимки ще дам и един съвет – давайте шанс и на не толкова популярни дестинации и бъдете отворени към всичко, което може да ви предложи такова място. Не се вглеждайте в негативните му аспекти, а просто се кефете колкото можете повече 🙂

 

Приключвам почти половин година по-късно този пътепис :), но се гответе … Нещо ново и празнично идва съвсем скоро 🙂

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.