Матера 

Матера, заедно с Алберобело беше тайният ми повод да поискам да ходим на море чак в Бари, така че можете да си представите нетърпението с което станах тази сутрин.
Всичко отново се повтори- ходене до гарата( мисля, че в някой преден ден описвах драмите с градския транспорт и закъсненията му в Бари. Е, оказа се, че не закъсняват, а подраняват с около 5 минути от разписанието си, така че ако ще го ползвате бъдете по-рано на спирката за да не чакате като нас по половин час ).
Линията до Матера се оперира от Ferrovia Appulo Lucane, чиято гара е на същото място като тази, която пътува до летището. Просто релсите са на различни етажи.Билети се купуват на място, цената е 4.90 евро, а продължителността около 1, 40 ч.Има вероятност да се качите на влак, който на спирка Алтамура продължава в друга посока, но не се притеснявайте. Във всеки вагон има електрони табла на които се изписва следващата спирка и предупреждава, че трябва да слезете и да се прикачите.
13669257_10207766334089473_3199115157864014397_o
Друг билет не се купува, просто се качвате на друг влак, който е обозначен така, че няма как да се объркате.
Матера има три гари, централната е ясна, а Матера суд е най-близо до Сасите. Ние слязохме на централната и се разхождахме из целия стар град.
Района на града е обитаван още от Палеолита. Самата Матера се предполага, че е основана от римляните през 3 в Пр.Хр. с името Матеола, кръстена на консул. През 664г. е завладяна от Ломбардите и става част от графството на Беневенето. През 7 и 8 век близките пещери са започнали да се обитават от Бенедектински и Базилиански монашески институции. Следва господство от византийци и германски императори.
След кратка комунална фаза и серия от заметресения и мор, града става Арагонски през 15 в. като феодално имение на семейство Трамонтано. През 1514 г., обаче местните възстават и убиват графа. По-късно става владение на семейство Орсини, става и столица на област Базиликата до 1806 г., когато Йозеф Бонапарт връща Потенца като столица.
През 1927 г. става столица на област Матера. През 1943 г. е първият италиански град, който възстава срещу Германската окупация.
Разходката ни започна от слизането на гарата и адската горещина, която ни посрещна. Града е изцяло от камък и сянка няма почти никаква, така че си носете шапки, задължително, и много вода. Както повечето градчета , които посетихме тук, и в Матера от гарата тръгвате само надолу и ще стигнете до един голям площад, от който започва старият град.
За наша изненада видяхме подготовката за нещо грандиозно, което по-късно разбрах , че е Фестивала Festa della Bruna , който се провежда всяка година на 02.07. Много съжалих, че няма да го видим, защото изглежда повече от впечатляващо.

А това се вижда по време на самия фестивал :

От площада можете да тръгнете на произволна разходка из стария град, защото абсолютно всяко кътче си заслужава да се види. Има обаче, няколко задължителни обекта, а най-важния са „Сасите “ ( означава „скалите на Матера“). Произхождат от праисторическо обиталище на пещерни хора и се смятат за едни от първите селища на хора изобщо по света. Сасите са жилища, издълбани във варовитите скали, които са характерни за Базиликата и Пулия. Много от тях почти не се различават от пещери, а в някои части на Сасите улицата лежи върху групи от такива дупки. Жилищата са били издълбавани едно над друго в самата скала дълъг период от време и доста хаотично, като в един момент са започнали да наподобяват същински лабиринт от къщи. Покривът на дадена къща може да се явява път, стълбище, градина или под на друга къща. Древният град е израстнал на склона на скалистата клисура, създадена от река, която в момента е малко поточе.
Някъде през XVIII-XIX в., с развитието на европейските градове, Матера започва да изглежда все по-невъзможна за живот. Обитателите й надхвърлят многократно водните ресурси и капацитета на примитивната й канализация. Налице са кризи в земеделието, a жилищата, стават все по-неудобни за обитаване заради липсата на прозорци и вентилация.
Стандартът на живот, който за местните хора е напълно приемлив, ужасява онези от “нормалния” свят.
Подтикнато от всеобщото недоволство, правителството на Италия се намесва, изселвайки принудително близо 20 000 обитатели на старинните къщи на Матера. Собствеността над пещерите си запазват само онези, които могат сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябва да напуснат ексцентричните си жилища и да свикнат с новото строителство, щедро предложено от италианската република.
До късните 80 години на миналия век Сасите са се смятали за район на голяма бедност, тъй като пещерите били, а и в голяма част все още са невъзможни за обитаване. Въпреки това, сегашната местна власт с помощ от правителството, Юнеско и Холивуд правят мястото туристически ориентирано.
Много филми са снимани в Сасите, като най-известния е „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. Мястото е предпочитано заради уникалния си вид и атмосфера. Изглежда абсолютно необитаемо и запазено в оригиналния си вид от стотици години.
332e8f6700000578-0-image-a-5_1460650424365
Това са най-старите „Саси“, за чието посещение ви трябва екскурзовод и се намират от другата страна на реката.
13613339_10207766331889418_5086450908951643269_o
А това е самият град, където всеки може да се разходи и по свой начин да открие по някоя скътана пещера, останала още от преди Христа.

Ние успяхме да направим това като посетихме къща – музей и гледката на начина по който тези хора са живяли толкова време направо ме потресе. Без канализация, течаща вода и каквито и да е било елементарни условия и удобства. Не знам дали някой ще ми повярва, но очите ми се насълзиха …

Въпреки смесените чувства, които изпитах реших, че трябва да сме благодарни на хората, че са успели да запазят до наши дни този автентичен начин на живот и уникалният вид на града си.
От тук продължихме разходката из Матера като максимално се наслаждавахме на заобикалящото ни . Освен Сасите тук има и много прекрасни църкви и сгради , строени през вековете, които някак са успели да се впишат в тази специфична среда.
13662086_10207766330649387_6000888505859787729_o

 

Тъй като този ден беше доста емоционален за мен, нямам никакви спомени нито къде сме яли, дали ме е впечатлило нещо различно … Помня само Сасите и архитектурата на града… Затова няма да продължавам да ви засипвам с думи, а ще оставя гледките да говорят сами :

 

Последно искам  да добавя, въпреки че ние нямахме възможност, останете  след като се стъмни. По снимки и по разкази на познати усещането е наистина неповторимо 🙂

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.