Полиняно а Маре и Монополи 

Идеята на днешният ден беше да се отдадем на плаж и по тази причина решихме да посетим Полиняно а маре, който ми беше похвален няколко пъти като „невероятен, изключителен и невиждан“.
Градчето е малко и се намира на около 35 км от Бари и на половин час с влак. Основан е през IV в. от гърците под името Неаполис. Имал е голям разцвет по времето на римляните, толкова голям, че император Траян е насочил своят път Via Traiana през града. Освен с китният исторически център Полиняно е известен и със страхотните си панорамни тераси, от които можете да се любувате на невероятна гледка към морето, тъй като града е построен върху самият ръб на скалите.
Освен с красотата си града е популярна дестинация и за скокове във морето от отвесните скали, както и с певеца Доменико Модуньо , на който дължим хита Volare 🙂
Та, за да стигнете до Полиняно , отново трябва да сте в Бари и този път да хванете влака от Централната гара ( Bari Centrale ), като линията се оперира от Trenitalia. Билети отново се купуват на място от автомати, които имат упътвания на няколко езика.
Много са удобни, като препоръчвам, когато стигнете до дестинацията си да симулирате покупка на билет за връщане. Така виждате цялото разписание и можете да го снимате за да не се чудите кога точно има влак за обратната посока и да си предвидите достатъчно време за стигане до гарата, тъй като най-често са отдалечени от центъра на градовете.

След като вече пристигнете в Полиняно а маре тръгвате само надолу и след около 15 минути ще стигнете до старият град. На пръв поглед не изглежда никак впечатляващ, но това е само защото сградите са построени по такъв начин, че виждате само една висока стена, а всичко прекрасно се крие зад нея.
Входа е през тази достолепна старинна арка, която няма как да сбъркате, тъй като почти всички хора около вас ще вървят във вашата посока.
arco-marchesale-1
След нея единственото , което ви очаква са закътани малки улички и специфичния италиански дух, който се усеща отвсякъде.

След като сте се насладили на тази красота идва и перлата в короната – една от трите панорамни тераси, която гледа към толкова известния плаж, където младежи на всякаква възраст скачат от скалите :

Въпреки голямото ни желание за плажуване, явно бяхме отишли прекалено рано и слънцето още не беше огряло мястото. Затова, игнорирайки прокраждащите се съмнения в главата ми доколко е била добра идеята да дойдем точно на този плаж, продължихме разходката.
В старият град има изключително кокетни хотелчета, като външният им вид е цяло произведение на изкуството, а всеки детайл е изпипан до съвършенство. Предполагам, че престоят в тях е много приятен, ако не за друго поне заради обстановката .

Слънцето вече беше напекло достатъчно и решихме, че е време да се престрашим и да стигнем някак до плажа. Както се вижда от снимките, града е доста по-нависоко от морето и до плажа има бая стъпала, които хич не бяха удобни за слизане с количка. Удобството се оказа най-малкият проблем, след като все пак успяхме да ги преминем само за да стигнем до „плажа“, който се състоеше от всякакви големини камъни, а единственото което ги обединяваше бяха острите им ръбове.
Хайде, пак драма … Какво да направим, как да успеем да полегнем тук. За мое учудване плажа се пълнеше бързо и ние трябваше скоро да си намерим място. Престрашихме се и носейки на ръце количката намерихме някакво що – годе поразчистено място в съседство с един по-голям къс скала, където опънахме хавлийка.
Както и да е, опитахме да извлечем максималното от ситуацията, а положителното беше че на самата ивица плаж -море , камъните бяха изместени от пясък. Детето беше изключително доволно, че отново може да топне крачета във водата, така че всичко беше наред.
Идея си нямам защо този камънак е толкова посещавано място и защо толкова ми беше хвален като едиствен по рода си и нещо, което задължително трябва да се види. Може би ако само му се радваш от високо и не ти се налага да се надираш на него е повече от чудесен.

Успяхме да издържим час- два, но дойде и време за обяд и решихме, че няма смисъл да стоим повече тук. Тръгнахме отново на разходка из града, като този път целта беше да намерим място за хапване. Полиняно а маре е изключително туристически град и цените на повечето места ни изнендаха неприятно, а на едно място , където искахме да седнем не ни позволиха, защото количката можело да пречи на другите маси, въпреки че тогава беше абсолютно празно.
Все пак успяхме да хапнем по една пица на нещо подобно на заведение за бързо хранене и да си продължим по пътя. Сега се сещам, че лично аз бях доста разочарована от пиците в Пулия. На нито едно място не ми хареса как е приготвена, но затова пък пастата и десертите бяха божествени, така че си имайте едно на ум 🙂

В Полиняно има един световно известен ресторант в пещера, на който сигурно всички сте виждали снимки . След много четене на мнения ние решихме да не го посетим, но успяхме да го видим отвън и не изглеждаше както очаквах.Ако все пак решите да го посетите, това е сайта им .
Снимка от реклама :
luxe-adventure-traveler-grotta-palazzese-1
Какво видяхме ние :
dsc_0584
Вече се бяхме примирили, че свестен плаж няма да имаме днес , затова решихме да се разходим до съседното градче – Монополи.
До него се стига отново с влак, пътя от Полиняно е точно 5 минути , а цената е 1,50. Линията отново се оперира от Trenitalia, а гарата е само една, така че няма как да се объркате.
Града е основан още през 500 г.пр.Хр., като става най-популярен по времето на Римската империя благодарение на император Траян и неговият Via Traiana.През 2012 г властите откриват археологически парк, където могат да се видят останки от пътя.
В момента е малко туристическо градче, което обаче предлага красива архитектура и пясъчни плажове. За второто ние не знаехме и подскочихме от радост, когато видяхме градският плаж – малък, нищо особено, но прекрасен в нашите очи 🙂
Освен плажовете Монополи има няколко главни забележителности – Замъка на Карло V, завършен през 1525 г и има пентагонален план. Разположен е на нос, който е бил отделен от средновековния град. Реставриран е и уголемен през XVII в, а от XIX в е бил ползван за затвор до 1969 г. Сега се изполва за изложби и културни мероприятия.

Йерусалимската болница, построена от рицарите Хоспиталиери и Катедралата на Монополи – малка базилика от 18 в.
ospedale-gerosolimitano
13090644
Плажовете в и около Монополи са доста, но аз показвам снимки само от един, който намерихме най-лесно и бързо , намира се ето тук и се нарича Cala Porta Vecchia. Както казах не е нищо особено, но е прекрасен, когато цял ден си бленувал за малко пясък и море 🙂

Градчето е приятно, дори и само за няколко часова разходка и го препоръчвам, особено в комбинация с Полиняно а маре. Също така не забрявайте да ядете колкото можете повече сладолед ! Оставям ви с няколко прекрасности от града до утрешният ден, за който беше планувано нещо много важно …

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.