Алберобело

Ах, как обичам когато мечтите се превръщат в реалност

Сигурно всички сте чували или поне виждали снимки на едно магично място с бели кръгли къщички, които приличат по-скоро на елфически колибки, отколкото на реални такива, със високи, остри, сиви покриви и странни символи по тях. Е, мястото се казва Алберобело и до скоро изобщо не мислех, че вятъра ще ме заведе и в тази посока. Освен всичко останало е и в списъка на Юнеско от 1996 г.
6b47c8513542f3e0c904c9ddbeacffd3
Ако днес човечеството разполага с културно-историческото бижу Алберобело и с неговите трули , това се дължи на първия недобросъвестен данъкоплатец в Италия.За такъв се смята местният феодал Акуавива, живял през XVI в.Той измисля уникална система за неплащане на данъци на краля. Пуска слух сред селяните си, че раздава даром земи на онези, които сами си застроят жилища.Условието е те да бъдат вдигнати по точно определен метод – на практика постройките били издигани спираловидно от варовиков камък без никакъв споечен материал и вместо покрив имали конус.Тази „иновативна“ система на строителство обаче целяла едно нещо – постройките изобщо не били обявявани пред краля, защото в противен случай феодалът трябвало да му плаща данък жилища.Когато обаче достигнел слух, че данъчни идват на проверка, трулите били бутани за часове.По онова време те дори не били наричани трули. Терминът „труло“, идващ от гръцката дума tholos, или купол, бил измислен по-късно.
Самото Алберобело има и нов град, а трулите могат да се видят на две места в града, което  е много важно, за да не направите като нас, да видите само едната , да решите че това е всичко и да се разочаровате … но всичко по реда си.
До всеки град в Пулия се стига през Бари, затова е особено важно, ако сте без кола да се ситуирате в него за да не ви се налага всеки път да пътувате обратно до града и от там да тръгвате в желаната посока. Навсякъде се пътува с влакове, предполагам, че има и автобуси , но на мен ми се стори излишно да си правя труда изобщо да ги търся.
Та, влака се хваща от известния площад Алдо Моро, където ( много важна информация !) има четири гари и е изключително наложително да внимавате за къде точно пътувате и коя влакова линия търсите.
За тази посока ви трябва Ferrovie Sud Est, като за да стигнете до нея трябва да влезете във фоайето на Централна гара, да слезете по стълбите, да минете под коловоз 10 ( binario 10) и да излете на релсите на локалната Южна гара( има табели , които ви насочват, само търсете FSE ). Там има малко гише за билети, както и машинки със разяснение на няколко езика. Пътуването е около час и половина, а билета струва 4, 50 евро.Разписанието можете да намерите в сайта, може да се разчита на него, спазва се.

Наслаждавайте се на гледките през влака, защото когато наближите Алберобело може да забележите „оригинални“ каменни трули в градините наоколо, които не са боядисани, но са прекрасни и автентични.
dsc_4187-1-1
Вече пристигнали в града имате около 15 минути ходене до трулите, като отново повтарям, не забравяйте, че районите са два. Ние някак се объркахме и тръгнахме към по-малкия и непопулярен както разбрахме в последствие.Направих една карта , дано ви е полезна 🙂
untitled
Въпреки,че започнахме с разочарование защо са толкова малко тия трули и от къде са снимани всички тези известни снимки, успяхме да посeтим музея Trullo Sovrano, който иначе едва ли  бихме видяли. Представлява труло на два етажа, което е било дом на заможен свещеник и семейството му . В момента е малък музей показващ живота в тези малки обли стаи.
alberobello_trullo_sovrano_3

Времето вече нямаше нищо общо с вчера и слънцето напичаше сериозно, а белите стени на трулите изобщо не подобряваха положението. Все пак обиколихме няколкото улички наоколо в търсене така чакания „уау“ ефект.

Наближаваше време за обяд, ефекта така и не идваше, въпреки красотата на отделните къщички , така че решихме да хапнем и да поровим в интернет къде точно ни е грешката. Заведението, в което имахме късмета да влезем беше разкошно и го препоръчвам чистосърдечно – Trullo dei sapori. Храната беше невероятна, обслужването още повече. Освен поръчаното ни донесоха апетайзъри под формата на странни , но вкусни мариновани царевица и маслини, както и ръчно правен хляб с масло. Обстановката също беше много приятна и автентична.

Благодарение на безплатният wi-fi в ресторанта открихме , че през цялото време сме били на грешното място и с нови сили се засилихме в правилната посока. Естествено, след около 200 м и един завой видяхме и магическата гледка, която толкова чакахме.
13641147_10207766315329004_4263235227351157370_o
Десетките островърхи покривчета, които бяха като излезли от роман на Толкин, но в по-жизнерадостен вариант 🙂 Има доста улички, които могат да се обиколят, а голяма част от трулите са превърнати в магазинчета за местни продукти и сувенири. Типичните за Италия зехтин и оцет се предлагат във всякакви разновидности, а ако имате късмет и ще ви разкажат как точно се произвеждат. Освен , че се продават може и да се дегустират. Вкусове и преданзначения имаха десетки.
alberobello-typical-shops
Освен тях има и едни специфични малки кръгчета, направени от хлебно тесто с всякакъв вкус, които са типични само за района и наречени taralli, както и паста, разбира се.

Ние си купихме малка бутилка оцет, също хляб с шоколад, странно звучи, но беше вкусно.
Имайте предвид, че тук трулите са построени на хълм и има доста качване и слизане, което е особено изморяващо при препичащо слънце.

След приличното обикаляне на магазинчета и снимане на поразия стигнахме и до гледката, която незнайно защо си бях наумила, че трябва да снимам и заради нея беше цялото обикаляне  :
trulli-schiera

Символите са нарисувани на много от покривите, като са религиозни или мистични. Направени са с идеята да предпазват собствениците от беди .Ако тези прекрасни сгради са ви грабнали вниманието така както на мен тук можете да прочетете по – подробно.
truli-symbols
Бяхме се изморили доста и решихме да поемаме към гарата и да си хващаме влака за Бари. Слънцето все още грееше силно, та имахме въможност да направим кратък плаж и днес.
За сбогуване пускам още една порция снимки от прекрасното Алберобело и се подгответе за следващия ни ден в Полиняно а маре и Монополи 🙂

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.