Бари – ден втори

Море, море, морееее … да, ама не 🙂
Както винаги ставането беше в неприлично ранно време за почивка, но така е с почти едногодишно дете. Единственото нещо, което повдигаше духа ми беше идеята , че колкото по-бързо се оправим толкова по-бързо ще отидем на плаж. Гледката през прозореца и надвисващите облаци изобщо не помрачаваха ентусиазма ми… Та след като се натъкмихме в бански, събрахме всички шишета, кърпи, кремове, бисквити и каквито се сетите играчки се помъкнахме към спирката на автобуса, който трябваше да ни закара до плажа.
Разказах вече за мегаподготовката ми с градския транспорт, така че можете да си представите изненадата ми, когато установих, че такъв автобус на тази спирка хич и не спира… а, сега де. Хубаво, спира някакъв друг, който ходи до старият град, от там до плажа е кратко разстояние. Виждаме разписанието, остават две минути – идеално и започваме да чакаме … След около десет минути решаваме, вече крайно изнервени че това няма да го бъде и тръгваме пеша. Поздряваваме мислено роднините на всички италианци и особено тези свързани с градският транспорт и кротко си се влачим по улиците.Нищо особено нямаше наоколо, но все пак ето няколко гледки –

Пътят до плажа не е толкова далеч, като даже за разнообразие минахме и покрай кварталния пазар, но само отдалеч, докато не стигнахме най-голямото препядствие, което можех да си представя – железопътни релси и надлез с около милион стъпала, които ти позволяват да преминеш от другата страна. Не си бях представяла почивката с влачене на количка по стълби, но избор нямахме никакъв. Споменах ли, че облаците все повече се сгъстяваха , а настроените ми се разваляше правопропорционално.
По принцип, за повечето хора почиващи в този край на Италия плажът в Бари е всичко друго , но не и плаж. Беше ми препоръчано всяко селце и паланка на минимум 50 км от града съпроводено с обещанието, че ще бъда безкрайно разочарована и изобщо да не си помислям, че ще мога да полежа и да се попека ( отново беше споменато мръсотия, гнус и опастност ). При пристигането ни , обаче, аз видях една малка, но чиста пясъчна ивица без нито един човек. Липсата на хора се дължеше на отвратителното време, разбира се, което за капак реши и да завали…

entrata
входа на плажа

Добре, че беше време за закуска , а на плажа имаше доста приятно кафене, където изчакахме да прекапе  в копманията на кифлички и донати.

13435532_10207613610031467_5405547183447441415_n
ивицата по време на дъжд

Дъжда свърши бързо, слънцето се опита да се покаже през облаците, а ние веднага побързахме да се опънем , че не знаехме дали ще имаме втори шанс. Досещате се, че особено с опита ни от вчера си представяхме седмицата, която ни очакваше като едно мъчение по времето на което само ще си мечтая за, поне, Слънчев бряг и горко ще се разкайвам защо избрах Италия за море през юни.

img_0408
тук се вижда твърдото ми решение да се пека, независимо от метереологичните условия и температурата. Отзад наследника щастливо спи …

Сега да дам и по-добро описание на плажа, ако някой има желание да го посети. Чудесен си е ! Чист пясък, дървета, които хвърлят сянка, ако не си носите чадъри, плитко до поне 15 м навътре в морето и никакви вълнения и драми. Има направена бетонова пътека почти до водата, по която  много хора с инвалидни колички се разхождаха и се оказа полезна за количката . Има чешми, на които можеш да се измиеш, както и безплатни душове, тоалетни и кабинки за преобличане.
След около час пребиваване в по-горният вид се предадох и решихме да отидем на разходка из стария град, като разочарованието ми беше голямо и не хранех почти никаква надежда нещо да ми хареса в този проклет Бари.
Още с отдалечаването ни по крайбрежаната алея ми направи впечатление, че нещата не са толкова зле , а и гадните облаци взеха да се разсейват.От плажа до града или Бари векия са около 4 км  разходка, от една страна морето, а от другата всички достолепни обществени и военни сгради на района.

Освен на красивите сгради и  морето  успяхме да се порадваме и на деца, които имаха урок по ветроходство. Беше много интерсно да ги гледаш такива мънички, а сами се оправят с големи лодки.

След лодките вече бяхме стигнали и до старият град, който още от първите си метри  – площада Piazza del Ferrarese ни очарова. Тук разбрах, че май има надежда за тази почивка и може би все пак няма да е толкова ужасно , колкото си мислех. Кръстен е на някакъв местен търговец и е реално входа на града. Има няколко приятни заведения, а вечер е място на което местните излизат да се разхладят.

В един от краищата на площада се влиза към останалата част от града, където се намира Piazza Mercantile – старият център , който в момента е най-популярното място за хранене . Тук са и двата най-невероятни магазина за сладолед, които бях виждала. Имаше сигурно над 50 вида, а и вкуса беше божествен.
img_3911
Благодарение на времето туристи нямаше много и това ни даде възможност да разгледаме спокойно, което беше и единствения шанс за цялото ни време прекарано в Бари.

На този площад има и един интересен монумент- Колоната на спаведливоста. Била е използвана за мъчения и оковаване на престъпници и длъжници, а днес се ползва за игра на деца от всякаква възраст, благодарение на което гърба на лъва, подпрян до колоната е излъскан до блясък .

След този важен обект започна и истинската ни разходка из стария град, напълно хаотично и без посока. Видяхме невероятни гледки, както изключителна красота, така и не толкова , но няма да обръщам внимание на малкото мръсотия. Въпреки нея се усещаше един уют, който могат да направят само уличките, широки колкото да се разминат двама човека, прането извадено пред входната врата, която постоянно седи отворена и можеш да надникнеш в домашният комфорт на жителите, защото всичко е изложено пред очите ти.
Явно жителите на Бари не са чували за лично пространство и нямат нищо против да излагат и радостта и проблемите  си на показ. Бяхме свидетели как съседи си вечерят заедно, гледат си децата буквално на улицата и всички живеят като едно голямо семейство. И как няма, като леглото или трапезарната им маса са почти навън 🙂 Много ме впечатли всичко това, може би най-хубавото нещо , което видях в Бари беше начина на живот на хората в Старият град …

Сред всичкият този домашен уют и миризмата на манджи се усеща и голямата набожност . Пред всяка къща има олтар, а на много места и нарисувани по стените икони ( за първи път виждам православни икони в Италия ). Може би всичко това идва от факта, че мощите на Свети Никола се намират в града, в едноименната църква, която ние нямаше как да пропуснем.
2009-07-09_29
Вече беше станало около 13 ч, слънцето се беше показало и жегата беше започнала да набира сила. Тук трябва да вметна за сиестата, която всеки магазин и повечето заведения спазват безмилостно – между 13 ч и 16 ч не можете да намерите почти нищо отворено. Това може да се окаже голямо неудобство, така че имайте го предвид.
Криво-ляво намерихме някаква отворена закусвалня от която да си вземем нещо, наподобяващо обяд, докато се опитвахме да скрием по сенките ( колко иронично, само допреди няколко часа ревях за слънце ) и подкрепили се гордо се изправихме пред най-голямата забележителност на Бари – Базилика Свети Никола.
13603749_10207766307768815_3325499721034067130_o
Базиликата е построена между 1087 г и 1197 г, за да може в нея да се положат вече придобите мощи на Свети Никола от град Мира, днешна Турция.След като Мира пада в мюсюлмански ръце, град Бари, по онова време под византийско господство, и Венеция, с които са преки конкуренти за търговията по море с Изтока, влизат в спор, тъй като и двата града искат да се сдобият с реликвите на светеца. Идеята за отвличането на реликвите му и пренасянето им в Бари хрумва на жителите му, мечтаещи за разцвет на града. Смятало се е, че по този начин той може да стане притегателен център за многобройни поклонници, които да му донесат икономическо благоденствие. Според една легенда самият Никола, по време на едно свое пътуване приживе до Рим, минавайки през Бари, изразил желание един ден именно там да почиват тленните му останки.
Освен мощите на светеца в базиликата се съхраняват и едни от най-важните и ценни римски скулптури от южна Италия, както и владически трон от 11 в.Тук се намира и мраморната гробница на Бона Сфорца от 16 в, а в музея има колекция от свещници от 12 век дарени от крал Карлос I от Анжу.

Тук вметвам особено забавната история, която разиграхме пред базиликата благодарение на синковеца. Преди да тръгнем от България той разви някакво възпаление на очите и трябваше да му се капят капки няколко пъти на ден. Първите, които му слагахме явно са щипели и той врещеше ужасяващо всеки път. Сменихме ги преди да заминем , но той вече помнеше и само да се приближахме към него с шишенцето надаваше невероятен вой. Та, точно тази процедура трябваше да случи на площада, който е затворен от всички страни със сгради и ехото, което се получаваше беше поразително.
Можете да си представит каква жалка картинка бяхме двамата с баща му, борейки се с капките, а ревовете още кънтят в ушите ми. Не знам ние колко дълго ще помним Бари, но живущите около този площад дълго ще помнят нас 🙂
Приключили вече с тази драма продължихме разходката из запленяващите улички, като минахме и покрай катедралата на Бари, която обаче беше затворена. Ние и нямахме голямо желание да влизаме, така че продължихме към задължителната спирка, навсякъдето където има такъв- замъка.

13641009_10207766309328854_5923139096910387531_o
Катедралата Сан Сабино

Замъкът Свево вероятно е построен през 1132 г от норманския крал Ругеро II, през 1156 г е разрушен от Гулиелмо I от Сицилия и възстановен и разширен от Федерико II през 1233 г. По време на различните господства е трансформиран , а накрая е бил дарен на семейство Сфорца и по-точно на Бона Сфорца, кралица на Полша, след чиято смърт отново става владение на краля на Неапол, който го превръща в затвор и казарми.
Замъка е заобиколен отвсякъде с ров, освен от север, където е  морето и се стига до него чрез мост от южната му порта.
panorama_castello_svevo_ba_foto_beppe_gernone
В момента се ползва от Дирекцията на Пулия за културно и природно наследство, а понякога  за изложби и различни културни събития, като може да се разгледа и Гипсотека- гипсови репродукции на различни архитектурни елементи , ползвани от 11 в до 17в.

Въпреки, че центъра е малък разходката започна да ни изморява, а времето пък си стана точно каквото е нужно за плаж. Та след замъка взехме решението все пак да пробваме да направим едно печене, особено след сутрешният ни неуспех.
За наша радост слънцето продължи да пече и така, малко късно успяхме да се насладим и на морето. Както и очаквах детето беше във вихъра си и се забавлява неимоверно в пясъка. Естествено успя да изяде малко пясък, да не ме остави да полежа мирно и две минути, но всичко това си заслужаваше като видиш тази усмивка :
img_0460
Преизпълнили плана потеглихме към вкъщи, готови за утрепният ден …

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.