Бари – ден първи

Явно тази година ни беше италианска – за по-малко от три месеца разлика за втори път се бяхме запътили натам. Честно казано, Италия има толкова много да покаже, че и през месец да се връщах пак нямаше да ми омръзне.
Този път бяхме хвърлили око на морска дестинация, тотално непозната ни преди Уиз ъер да започнат да летят до там, а именно Бари. Вече не помня дали съм споделяла тук картата с мечтите ми ( горе-долу 2/3 от света), но на нея фигурираха Алберобело и Матера, които наклониха везните да се насочим към този толкова непопулярен град.И така , леко на шега, се сдобихме с билети за една седмица в края на юни, за колосалната цена от 120 лв отиване и връщане за двама възрастни и едно бебе 🙂
Както и при Неапол, още в началото на проучването ми мненията бяха катастрофални – голяма престъпност, мръсотия, едва ли не излизаш на улицата и попадаш на , минимум, уводна сцена от криминален сериал. Това, смесено с липсата на читави апартаменти под наем за желаните дати леко вся смут в душата ми.
Криво -ляво намерих някакъв, не в центъра, където исках, нито  до плажа , но пък близо до спирки на градски транспорт и в читав район ( по ревюта в хилядите сайтове, които изчетох ). Всички тези желания и критерии се оказаха, че нямат нищо общо с истината и това, което аз съм си представяла, че ни е нужно,всъщност изобщо не ни трябваше, но ще обясня всичко с течение на разказите ми.
Първо , няколко думи за града – Бари е столицата на район Пулия и се намира на брега на Адриатическо море. Той е вторият по-важност икономически център в Южна Италия, след Неапол и е най-известен с пристанищата си, университетското градче, а е и познат като града на Св. Николай.След запознаване с историята на града се оказа, че най-значимите събития са свързани с Втората световна и по-точно с две големи трагедии, които нямам никакво желание да описвам. Давам ви линк, ако все пак ви се чете – Бари.
Полетът ни беше късният следобяд и пристигнахме на летище Карол Войтила около 7 ч. То се намира на около 11 км от града и има няколко начина за транспорт, като ние ползвахме влака Ferrovie Nord Barese, чиято спирка е точно срещу изхода на летището. Имат стриктно разписание, като ни се наложи да чакаме около 20 минути, а цената беше 5 евро, а самото пътуване е 17 минути. Има варианти с градски транспорт  AMTAB– № 16, цената беше около евро и петдесет , като и влака и автобуса спират на Централната гара в града. Има също и шатъл бус, който спира само на гарата, цената също е 5 евро , но лично за нас не беше вариант заради количката и бебето.

metro_bari_airport
спирката на влака

img_3870
и самият влак

Та, хванахме си влакчето, бяхме само ние и още няколко човека във вагона, който беше нов и доста приятен и почти на залез слънце пристигнахме на гарата …
Тук вече започват драмите с градския транспорт, защото, вярвайте ми, такова нещо не сте виждали 🙂 Всички сме чували за италианската „точност“, но това дори не си бях и представяла.
Всичко започна още при подготовката, с мъките ми да открия маршрутите на автобусите и спирките. Сайта на AMTAB е само на италиански и явно е правен в зората на интернета . Успях някакси да се ориентирам и чинно си бях принтирала всяко разписание и всяка спирчица, която би ни влязла в употреба.
Хубаво, оглеждаме се ние пред гарата – около нас е някаква пълна лудница, коли, таксита, автобуси от всякакъв вид и големина. Огромен площад, където правилника за движение е само пожелателен и под съпровод на постоянно свирене на клаксони се опитваме да се доберем до спирката на заветният автобус, който трябва да ни закара до апартамента.Виждаме го спрял, ама ха сега разбери в коя посока е – никъде никакви обяснения, няма табели, няма нищо. Постояхме почудихме се дали да качим, той пък взе , че ни хлопна вратите и замина …
49_2
площадът, чийто хаос изобщо не се вижда тук

cpgufshukaaguij
автобусите без указания на къде пътуват

Така, добре, ще гледаме положително, тъкмо ще разберем от къде се купуват билети – а, ето зад нас някаква будка, която изглежда и мирише като обществена тоалетна, но там се редят хората, редим се ние. Взимаме няколко билета ( да имаме, че знае ли се), цената е евро билетчето и пак ще чакаме. Оказва се, че следващият автобус не е след 10-15 мин както аз, разглезена от Софийският градски транспорт си мисля, а след 40 ! О, шок и ужас, как ще стоим сега тука, в тоя ужас, с тия просяци и клошари наоколо. Всички писания за града изплуват в мозъка ми, а военият Хамър и двамата въоръжени до зъби войника около него хич не потувашат паниката ми … Викам си – Край, къде доведох семейството, мъжа ми сигурно истински ме мрази в момента, дай да се мятаме на такси, пък да става каквото ще …
Е, метнахме се, апартамента се оказа на около 4 км от зловещото място в спокоен квартал, близо до Университета.Шофьорът беше много приятен човечец, противно на идеята ми за италиански таксиджия ( базираща се само на филми и чужди разкази ), а пътя излезе 10 евро.Самият апартамент беше много приятен, голям и чист. Посрещна ни сестрата на собственика, която ни беше оставила закуски за сутринта, чай, мляко вода и някакви типични за района дребни сладки. Препоръчвам го, ако има желаещи. Казва се Antonietta Guest House, а ето и линк към района, защото знам колко е трудно да се намири някаква информация за каквото и да било извън историческият център.Наблизо има два големи супермаркета и удобен транспорт. Имахме малка одисея с намирането на нещо за ядене, защото магазините вече бяха затворили, но отрихме една малка пицарийка, посещавана само от италианци, където с крака и ръце успяхме да поръчаме 🙂 Пиците в този край на Италия не ми харесаха, но пък пастата беше прекрасна … Това само за да вкарам нещо положително в днешният разказ 🙂
Вече беше станало доста късно и освен да релаксираме с бира на тераската нямаше какво да правим, но искам да подчертая дебело, че на следващият ден, след като имахме възможност спокойно и без нерви да разгледаме града нещата се оказа доста различни от първото ми впечатление и много, много приятни.
Както и да е, пак се олях с писането, а имам още тооооооолкова неща да разкажа … имахме и куриозни случки, както и много, много красоти , които искам да ви покажа и да се опитам да ви убедя да посетите. Но всичко това в следващата глава от приключението Бари и околности …
 

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.