Помпей

В 79 г. едно от най-разрушителните вулканични изригвания в историята – описано от Плиний Млади, който го е наблюдавал от разстояние – погребва града под повече от 6 метра дебел слой пепел (не лава), която ще го консервира, докато не бъде преоткрит в края на ХVІ в. До средата на ХVІІІ в. не са предприемани големи разкопки, а две трети от града (около 240 декара) си остават погребани дори днес.
Пищността на Помпей може да бъде видяна в неговите сложни мозаечни подове и вили с богати фрески, макар много от декоративните и художествените произведения от града да са били откраднати отдавна или пренесени в Националния археологически музей в Неапол с оглед безопасното им съхраняване.
Макар да го посещават над 1 милион туристи годишно, Помпей е достатъчно голям, за да осигури тихи ъгълчета. Цели области от мъртвия град са удивително непокътнати, призрачни останки от място, което изглежда е било толкова развито и цивилизовано, че не може да се сравни с нищо наоколо (или може би и в по-голям мащаб).
13131267_10207278339569915_8907443444318613301_o
Да си призная честно мен Помпей леко ме разочарова … Може би очакванията ми бяха много големи, все пак цял живот си представям какво ли е било там, може би начинът на експониране не ми допадна, а може и това че всичко интересно, добре не всичко, но голяма част беше затворено. Разбирам, че градът все още е в разкопки и постоянно се откриват нови неща, но когато направиш карта и на нея отбележиш какво трябва да се види и в последствие затвориш най – голямата улица ми се струва леко не добре.
Друго, което натежа на везните на разочарованието си беше наша лична грешка. В никакъв случай не се доверявайте на външния вид на улиците в Помпей около входа или на други объркани родители, които влизат с количките – буквално е непроходимо ! Още след първият завой се оказахме заклещени между гигантски камъни, които имаха още по- гигантски дупки между тях и резултата от цялата работа беше, че след кански мъки, къде бутане, къде влачене и проклинане, таткото ни носеше и бебе и количка на ръце 🙂 Това колкото и романтично да звучи хич не е приятно , и въпреки че аз носех само раница се чувствах достатъчно виновна и не можах да се насладя на малкото , което беше отворено.
Тук трябва да отворя една скоба и да поздравя стопанисващите Помпей, че все пак са се усетили и бяха започнали да правят пътеки и тротоари, но защо навсякъде наведнъж, че за да може като краен резултат съвсем да стане непроходимо …
Но каквото такова, вече бяхме там, нямаше връщане, нищо че и умората от изкачването на Везувий вече се обаждаше.
Както вече писах, входовете за Помпей са три, като ние влязохме от най-близкия до влака между Неапол и Соренто – Pompeii Scavi. Билета за разкопките е 12 евро за цял ден, като с него дават и карта на града и книжка с най-интересното от всички 9 зони. Ние успяхме да видим Форума, Амфитеатъра, Баните на Стабиан, както и няколко къщи, чиито имена не помня 🙂 Не видяхме, обаче това, което исках най-много, а именно телата , намерени при разкопките. Идея нямам как ги изпуснахме, но явно умората и изнервянето от опитите да бутаме количка из невъзможен терен си дадоха отражението, но това е от едно от задължителните неща, заради които искам да се върна в Помпей. Вилата на Мистериите, която е от най-богато украсените и известните от града, пък се намира толкова далече от всичко останало ,че трябва да имаш цял пълен ден за да успееш да я посетиш.
Всичко друго, което ни се видя интересно в книжката беше затворено… все пак не съм напълно разочарована, защото съвсем накрая на разходката видяхме останките на възрастен човек, дете и куче, като за последните можех да се закълна, че са скулптури… Пускам малко снимки, дано успеете да придобиете бегла представа :

13064496_10207278339649917_6066135280515199415_o
Навсякъде бяха поставени подобни модерни скулптури, предполагам за да подсилят античното усещане
13087241_10207278343210006_2722541345714174839_o
Отстрани се виждат огражденията, където се правят пътеките за ходене

13147432_10207278344130029_2671837805494524765_o

13131170_10207278344730044_7485166436332844745_o
Баните на Стабиан

13119924_10207278346650092_7350211489868544818_o
13123265_10207278346850097_7896039361514086473_o

13123311_10207278348050127_3142529957142921749_o
Амфитеатърът
13116317_10207278349730169_3168888946208604970_o
Некрополи
13123225_10207278350170180_7153519409748644068_o
Ето така изглежда по-голямата част от града. Всичко отстрани е затворено за посетители.
DSC_0396
Още една типична „проходима“ улица 🙂
13112868_10207278351530214_6932368150198390387_o
Форумните бани
13131746_10207278351810221_2292351581999082734_o
Останки на дете

Планът ми за този ден беше един, но реалността се оказа различна. Нито Везувий, нито Помпей бяха това, което очаквах, като едното ме изненада, а другото разочарова. Аз, обаче не се отказвам лесно и ще дам на Помпей втори шанс, като този път ще съм много по-добре подготвена и с много повече свободно време. Та, препоръчвам на всеки – не следвайте тълпата, а си оставете отделен ден за града, да не се окажете в моята позиция . Приключвам този разказ неудоволетворена, но следващият ден изтри всеки лош спомен и ме кара да се връщам назад само с усмивка.
P.S. Пускам ви едно клипче за избухването на Везувий в реално време, което лично за мен беше много интересно и ми даде по-ясна представа за това, което се е случило .

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.