Този ден беше един от най-очакваните, заради двете дестинации, които отдавна стояха в списъка „мечти“. Ходихме и до Помпей, но за него ще прочете във втората част на този ден .
Денят започна рано, тъй като наследника се погрижи да ни събуди на съмване, но за компенсация имахме удоволствието да видим изгрев над Везувий.
След кратко размотаване, блъскане в мебели и носене като мухи без глави ( всичко това, защото ни се спеше, не че сме си такива по принцип ) се понесохме към гарата.
Аз, като най-недоспала, реших що пък да не взема да изпия едно кафенце, нищо че не съм пила от години , а пък и нали е хубаво италианското кафе, как да не го пробвам. Чудесно, сядаме в едно заведенийце до метро станция Толедо ( нарича се така, защото се намирахме в Испанския квартал в Неапол, чието име е такова заради заселниците по време на владичеството на Испания над областта ) и решавам, за да не ме удари в петите, вместо кафе да си поръчам капучино. Разглеждам менюто и очите ми се спират върху мокачино – викам си екстра, няма как да умра, това ще е. О, каква голяма грешка ! Получавам чашка като за ракия, в която има кафе, какао и сметана на редчета в допълнение с чаша вода.
Още при вида му усещам, че не е добре работата, ама няма да се давам сега. Първа глътка – шок 🙂 Супер вкусно, но безумно силно. Не успях да го изпия цялото, а след като се качих в метрото започнаха и да ми треперят краката 🙂 Е, оцелях, но не бих го препоръчала , особено на нетренирани особи.
Тук, за първи път, забелязах как италианците пият кафе – на крак на бара, заедно с кроасан или подобна закуска.
След гаф номер едно със стремглава скорост се втурнахме и в гаф номер две ! Както вече писах в първият ден подготовката ми клонеше към нула, но знаех, че от гарата трябва да си купим билет за регионалния влак до Ерколан (или Херкулан, така и не разбрах как е точно на български) и оттам някак да стигнем до Везувий. Сигурно заради това хич не се замислихме, когато на спирката на метрото любезната продавачка ни предложи направо билет за метро+влак , при това по-евтино отколкото очаквах. Още тук трябваше да ми светне лампата, но нейсе. Жената със сигурност е имала идея да ни улесни, но ни усложни плановете неимоверно. За да няма и други объркали се по същия начин разказвам как трябва да протече пътуването :
- Ако искате да отидете до Помпей – от Централната гара в Неапол се взима влак Circumvesuviana до града, като има няколко спирки. Най-близо до разкопките е Pompeii Scavi.
- От Помпей до Везувий – има няколко фирми, които предлагат транспорт до кратера. Тръгват от гарата, цената е около 20 евро. Имайте предвид, че пътя е около два часа и половина, така че го предвидете в програмата си.
- От Неапол до Везувий – най-лесният начин е пак с влака , но до Херкулан и от там с автобус до кратера. От тук се пътува час и половина.
Стигаме до гарата, всичко е чудесно,площада пред нея е украсен с прекрасни цветни охлюви, но започваме да търсим влака, за който имаме билет, а навсякъде има обяснение само за тези удобни регионални, които ние не търсим.
Почна се едно обикаляне, ходене до информация ( абсолютно безполезни ), обяснения на английско – италиански,ръкомахане и след около половин час намерихме перона. Толкова са объркани тези влакове,перони и часове на тръгване, че не ми се говори . За цялото време, в което бяхме в района нито едно превозно средство не тръгна по разписание 🙂
Както и да е, след не малко изхабени нерви , порядъчно изнервени пристигаме в Ерколан или Херкулан – малко крайбрежно градче, чийто античен прародител също е бил затрупан от Помпей, но не е станал толкова известен. Тук, аз вече съм спокойна, че имам брошурка за автобуси, които спират пред гарата и карат право до Везувий.
Чудесно, излизаме пред гарата, обаче нито автобуси, нито нищо. Обикаляме наоколо – пак нищо. Тука вече започвам да си мисля хубави неща за италианците, обясненията им и фалшивите им реклами, докато случайно не осъзнаваме, че това всъщност е друга гара . Нервите опънати докрай, пече слънце, а ние трябва да трамбоваме 2 км пеша , разбира се, по наклон нагоре. Сега, след като сме се върнали вече, мога да намеря и положителна страна – успяхме да разгледаме градчето, в което имаше пазар с всякакви морски твари и гадинки. Продаваха ги в едни тави, като им пускаха кислород, явно за да си стоят живи и да ги предлагат съвсем пресни.
Та, вече пристигнали на правилната гара , веднага видяхме така търсените автобуси. Фирмата се казва Vezuvio’s express и е единствената, която превозва от тази точка. От Помпей има няколко. Това са и автобусите, няма как да ги объркате. Билет се купува от офиса им, шофьорите им не продавата, затова е много важно да си купите билети предварително. На рекламата им пише цена 10 евро, но това е в едната посока,но входа за самият кратер е включен ( самият той е също 10 евро ).
Тук следва нова спънка – около хиляда човека чакащи за един автобус. Бебешката количка, обаче веднага помогна и някакъв човечец, иззел ролята на регулировчик ни набута преди по-голяма част от тълпата. Последва час и половина лангъркане по изключително тесен път, пълен със завои, а шофьора преди всеки свиреше с клаксона за да предупреди за идването ни. Въпреки това, пак имахме няколко инфарктни ситуации, но явно нормални за местните, и се разминахме без жертви. Ето само една част от пътя :
Автобуса ни остави на паркинг, като това е най-високата точка, до която може да се стигне с превозно средство и от там нагоре сте със собствени сили. По рекламите всички ще ви убеждават как за 15 минути сте отгоре на планината и ще сте наслаждате на гледки и каквото там ви падне. Ето това всъщност е пътя, който трябва да се измине. Паркинга на автобусите се вижда добре 🙂
Всъщност, ако не качвате Черни връх поне по веднъж всеки уикенд, тия 15 минути ще ги изпълните на куков ден. Пътеката е широка , но доста стръмна и поне един половин час не ви мърда. А ако преди това сте трамбовали из Херкулан хич няма да ви е весело. Има хора, които първо ходят в Помпей и после на вулкана, но изобщо не мога да си го представя. Изкачването си е голямо и трябва да сте отпочинали.
Разбира се, всички усилия си заслужават, защото гледките са умопомрачителни, а и възможността да се разходиш по толкова история не се случва често. Както предполагам се досещате, с количка не може да се мине това нещо, затова трябва да сте подготвени с всякакви помощни уреди – кенгуру, раница, самар, слинг – който каквото има. Нашият мъник много обича да се полюшва в раницата ни и още на средата на пътя заспа сладко.
Вулканът Везувий се извисява на височина 1 281 m над морското ниво. Той е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. Кратерът му е с дълбочина 217 m и обиколка 1 400 m. Диаметърът на основата му е повече от 3 km.Везувий изригвал периодично в продължение на повече от 12 000 години. Днес над кратера се издигат тънки ленти дим (ние не успяхме да ги видим), а по склоновете му има пукнатини, през които прониква горещина, достатъчна да се запали лист хартия.В подножието на Везувий има много овощни градини и лозя, но склоновете във високата му част са пусти и изглеждат потискащо и застрашително. През XX в. са регистрирани шест големи изригвания на вулкана.
Най-известното изригване на Везувий през 79 г. унищожило градовете Херкулан и Помпей. Вулканът изхвърлил от недрата си огромен стълб черен дим, посипали се гореща пепел и скални късове, въздухът се наситил с отровни газове. Повечето жители на Помпей били погребани под разрушените сгради и пластове вулканична пепел или били задушени от отровните газове.Последното изригване на Везувий е през 1944 г. и било сравнително слабо. Въпреки това 45 души загинали, били опустошени няколко села, а базата на Съюзниците през Втората световна, разположена наблизо понесла сериозни щети – повредени били 88 самолета.
След като преминете голямото изкачване ще достигнете до самият кратер, който е доста голяма дупка ( 3 км хич не са малко), а и аз мога да сравнявам само с Етна, а там имаше много, но по-малки кратери и този тук ми се видя доста грандиозен. Пътеката около него е равна, но духа сериозно. Има няколко пункта, където може да си вземете гид и да починете на сушина и завет.
Моят съвет е преди да тръгнете към Везувий да се огледате как е положението с облаците, защото горе времето се мени бързо, а да се качите и всичко да е в мъгла е напълно безсмислено. Все пак най-хубавото нещо е гледката която се открива пред вас към целия Неаполитански залив, като включително и към остров Капри.
Фирмата, която ползвахме ни даде около час и половина за Везувий, които първоначално ми се сториха адски много, но се оказаха много точно пресметнати и то при условие , че не се мотаете много. Ние не успяхме да обиколим целият кратер, но и си пазехме сили за следщата спирка , а именно Помпей . За него ще пиша в следващия ми разказ, защото освен че заслужава отделен пътепис си заслужава и отделен ден, но следващия път…
