Неапол – ден първи

Второто пътешествие извън граница на малкият ни хубостник !
Както често ми се случва и това пътуване се случи доста импулсивно, а подготовката ми беше почти нулева. Никога досега не бях пътувала с толкова нищожна информация за дестинацията, която ще посещавам, но  всяко зло за добро.
Полетът ни отново беше с Уиз еър, които просто бият с цени, като продължителността му беше почти колкото от вкъщи до офиса – час и петнайсет минути. Пристигнахме си в Неапол по разписание и поехме в търсене на превоза ни до града – Алибус. Малко се пообъркахме и изпуснахме един, но все пак се оправихме и след по-малко от час след кацане се представихме на пристанището в града.
Неапол те блъска челно още с първия поглед, звук и мирис и ако не се влюбиш, ще го намразиш. Слава Богу, в нашият случай беше първото и честно мога да кажа, че този град зае специално място в сърцето ми. Мръсен, шумен, наблъскан с луди шофьори на гадни мотопедчета.Показвам тази снимка за да си придобиете идея за какъв трафик става въпрос :
italy-traffic
Тъмни, тесни, но очарователни улички, от чиито сгради току под носа ти се спусне някоя кофа за покупки, защото е адско изпитание да качваш по няколко пъти на ден стълбите на тези сгради.Имахме малко неприятности в началото,  по неясни причини телефона на човека, в чийто апартамент трябваше да пребиваваме беше изключен и комуникирахме само през airbnb.com и заради това се наложи да почакаме час и нещо в пълна неяснота какво се случва и ще има ли къде да спим. Все пак всичко се нареди идеално и се оказахме в един от най-уютните и удобни апартаменти, в които съм била. Като бонус – бяхме на последния етаж ( въпреки , че стълбите бяха кошмар и без да носиш 10 килограма бебе и количка. Посрещна ни майката на въпросния човек и докато тя се качваше повтаряше само „Мама миа“ ) и  хем бяхме отделно, хем се влизаше през апартамента на хазяина ни ( около 20 годишен младеж ) и майка му. Та успяхме да усетим истинския  неаполски дух, от първа ръка така да се каже, включително и автентичните му манджи и съпътстващите ги миризми.
Хората бяха изключително любезни, въпреки че английският им беше на ниво нула, предложиха ни ядене, даже пуснаха половинката на покрива, че да може да направи по-хубави снимки на града и гледката към Везувий.
13147785_10207278316929349_4031587216975130320_o
13116158_10207278317609366_3275624253221178607_o
Все пак, първоначалните ни планове се провалиха с гръм и трясък заради чакането и успяхме само да излезем на вечерна разходка из центъра, като видяхме всичко набелязано, но за съжаление затворено.
13112767_10207278317689368_6721140713698620131_o
13055123_10207278318089378_7370077951912569103_o
13130832_10207278318689393_506386417728308850_o
Разходихме се и по крайбрежната улица, където са най-скъпите хотели в Неапол и хапнахме от прочутата пица. Честно мога да кажа, че беше изключително вкусна, а цената от между 3 и 6 евро беше допълнителен бонус.
naples-food-italy-pizza-travel
С една наздравица приключвам разказа за този първи инфарктен ден и започвам да подготвям втория, който беше една идея по-малко объркан, но много по – изморителен и пълен с преживявания 🙂
IMG_3363

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.