Мадрид – ден трети

Последният ни ден в Мадрид започна с логистични размисли, защото трябваше да напуснем апартамента си до обяд, а полета ни беше чак в 9 вечерта.
Бяхме решили да си оставим багажа на гара Аточа, защото от нея тръгват влаковете за летището, а е и място с много транспорт. За наш голям късмет, обаче, валеше дъжд. Чудихме се такси ли да взимаме, защото бяхме с количка, куфар и голяма туристическа раница, а и една малка раница ( оказа се, че се бяхме подготвили с много повече багаж, отколкото ни беше нужен ).Другия вариант за транспорт до Аточа беше метрото, но това значеше влачене на всичко това по стълби . Е, все пак дъжда намаля до ръмене и избрахме метрото, не беше толкова трудно, колко си мислехме и благополучно си оставихме катуна в охраняеми шкафчета за символична такса.
От гарата потеглихме за единствената ни спирка този ден – Зоопарка на Мадрид. Ако сте чели старите ми публикации ще си спомните, че винаги , където има зоопарк ние сме там. Половинката ми е луд фен и е просто немислимо да го пропуснем.
Началото на зоопарка е поставено от Карлос III през 1770 година с цел да се показват животни, докарани от двете Америки. Съвременният зоопарк е построен през 1972 г. Пет години по-късно се открива и делфинариум. Разположен на 2000 дка площ, той обединява зоопарк, аквариум, делфинариум и птицепарк.Това го прави единственият в Европа, който представя тези четири разновидности на едно място.Зоопаркът притежава повече от 2000 животни от най-различни видове, включително и най-редките.
В Аквариума има над 500 вида морски тропически животни, между които голяма акула, както и най-красивата колекция от морски корали. Тук могат да се видят дори пингвини и моржове.
Делфинариумът пък, който е с капацитет 3000 зрители, редовно представя спектакли с делфини. А в птицепарка се правят демонстрации на свободен полет на хищни и екзотични птици.
В павилиона „Мистериозната природа” са изложени най-редките видове отровни змии, както и малко известни животни като артроподи, безгръбначни морски същества, амфибии, рептили.
В „Малката ферма” пък познатите домашни животни са достъпни за най-малките посетители. В тази зона се намира също и „Развъдник”, където се демонстрира как се отглеждат различните видове животни.
Още със слизането от метрото се озовавате в прекрасен парк, в който големи табели ви насочват към зоопарка.Тъй като е доста далеч от центъра атмосферата е съвсем различна и много по-спокойна.DSC_0124
С влизането се изненадахме много приятно, понеже всичко беше коледно украсено, а мостчето, през което се влизаше беше покрито с червен килим и коледна музика звучеше навсякъде.
12494005_10206460852213242_3497520282031131566_o
Ще разкажа накратко какво ме впечатли и ще оставя сами да се порадвате на животинките. Клетките на екзотичните животни бяха украсени подобащо на географската им ширина, а в азиатската част бяха любимите ни панди. Хванахме ги докато похапваха и се посмяхме на смешките им.
12604783_10206460854053288_6180546779539258414_o
12615377_10206460853453273_8545215887712744880_o
Винаги съм си мислела, че щъркелите отиват на юг, а те били в Испания 🙂
12493982_10206460852813257_4101489928369115464_o
Не само ние се радвахме на топлото слънце :
12605550_10206460856493349_7351190267672277782_o
12622155_10206460855573326_3531085263836733421_o
Ето я и саваната , това беше една къщичка направена високо над клетката на камилите и жирафите, от където можете да ги гледате, а ако искате и да се снимате, докато храните жираф.
12410546_10206460857293369_820952406160620446_n
Тук къщичката е зад жирафите
12604801_10206460857213367_8375558868509969226_o
А това бяха най-ужасното стадо маймуни, които съм виждала. Мръсни, кресливи и постоянно биещи се. Бяха толкова кални, че приличаха на кълбо от плъхове …
12615285_10206460857893384_8297788527731562495_o
DSC_0384
След тях имахме удоволствието да видим и по-аристократичната част на маймунския хабитат – горилите. Повечето , разбира се, спинкаха, но едно от малките искрено се забавляваше със сламата, с която беше покрита клетката им.
981219_10206460858173391_3659937402667770632_o
11222490_10206460858213392_3299155531900535465_o
DSC_0415
Около Аквариума имаше красиви декорации във формата на животни, които всъщност бяха картонени фигури , покрити с цветя.
12615601_10206460858373396_8046143257746928123_o
В самият Аквариум имаше също голямо разнообразие от риби, но вече толкова пъти съм била в подобни, че дори не им обърнах голямо внимание.
DSC_0533
DSC_0516
По време на обиколката ни започваше представление с делфини, но вече бяхме гледали такова в Барселона, знаехме колко е шумно, а последното, което искахме е да будим бебето. Затова само направихме няколко снимки и продължихме.
DSC_0437
Следващата изненадваща атракция беше поляна с хищни птици, които кротко си стояха на място. Като приближхме се оказа, че са вързани. Стана ми доста неприятно. Причината беше, че с тях се правят представления, но въпреки това ми се видя доста ужасно.
DSC_0452
DSC_0471
На изпроводяк видяхме и коали, които спяха, но за тяхна сметка две европейски мечки бяха изключително дружелюбни и поздравяваха всеки посетител.
12615519_10206460858973411_1270979962544072602_o
DSC_0567
След като си взехме сбогом с животинките ни остана малко време за губене до полета. Какво друго да правим, освен да видим двореца , вече огрян от слънце. Всичко изглежда съвсем различно, парка беше много оживен, като имаше атракция – боядисани гълъби:
DSC_0618
А това пък беше самото изкачване до двореца 🙂
DSC_0601.JPG
След като преодоляхме тази последна стъпка се насочихме към Аточа и към летището. Влака за него е много удобен, като за 25 минути стигаш на четвърти терминал, а от там се хваща летищно автобусче, което минава през останалите терминали.
Кацанията и излитанията ми от официалните летища на някои града се броят на пръстите ми , тъй като обикновен летим лоу-кост , а те ползват съседни . Та може би възхищението и изненадата ми за някой може и да е нещо нормално, но на Терминал 1 такова чудо няма. Отделен вход, чекиране и проверка за хора с деца ! Украсен с животинки, едно момиче занимава детето, докато ти извадиш всички пюренца, сокченца, водички, сиропчета за кашлица и какви ли не знайни и незнайни течности.
Наложи се един любезен чичко ръчно да проверява дали сиропите , които мъкна не са някакъв специален експлозив, но това беше незначителна спънка. Минава се много бързо, без напрежение, а и на децата им е забавно. От тук нататък всичко мина като по вода и изморени кацнахме навреме в София на около 20 градуса по-ниска температура 🙂
О, забравих да спомена, че в този полет, като нямаше дразнеща кака Малчо си спа почти от излитане до кацане. Абе, дете – мечта 🙂 Дано все така леко приема всяко мъкнене от майка си и баща си и да се научи да обича пътуването почти колкото нас !

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.