Мадрид – ден втори

Вторият ни ден започна с големи планове и още по-големи изненади .
Тъй като беше 31.12 и , очаквано, всеки се беше отдал на почивка и празненства, бяхме решили да не обикаляме по музеи, а да отидем до Толедо.
Всичко започна както си трябваше – закуска, правене на пюре за малчугана, варене на вода, шишета и приготвяне на всякакви играчки и залъгалки. Вече бях разучила, че няма разлика в цената на влаковите билети за Толедо, купени онлайн и купени на място и затова бяхме решили да не се връзваме с точен час, а да си ги купим от гарата. Пристигнахме на Аточа, пак поснимахме малко палмите и костенурките и тръгнахме да търсим от къде се купуват билети.
Доста обиколяхме из гарата докато  накрая попитахме един служител – оказа се, че се купуват на гише, а не както другите билети – от апаратите. Времето беше напреднало, а при пристигането на правилното място установихме, че има опашка. Почахме около 15 минути само за да разберем, че всички влакове за Толедо до два часа следобед са изкупени и ако искаме можем да вземем чак за тогава. Само да вметна, че беше само 11 часа. Помислихме, почесахме се и решихме да променим големите планове и да си купим билети за утре, защото така или иначе едва ли щяхме да видим много от града за два-три часа.
След това объркване и леко разочарование започнахме да се чудим какво да правим – мислихме, мислихме и измислихме все пак да отидем до един музей, който знаех, че работи – Природонаучният.
Хайде пак в метрото, където пък успяхме да се натресем на уличен музикант, който освен с акордеона си ходеше и с голям усилвател. Разбира се, резултата беше, че събуди малкия пътешественик, а двамата с мъжа ми само го гледахме на кръв.
Музеят се намира малко встрани от самият център, в по-нов и модерен квартал. Създаден е от същия онзи Карлос III , чийто нос ще помня винаги. Намира се в красива достолепна сграда, като е разделен на две части  – Биология и Палеонтология. Не е най-богатият, нито най-интересният ( само като пример ще дам този в Лондон, в пъти по-голям), но предвид обстоятелствата ни беше идеален за губене на време.
12489419_10206460820492449_525485927229411822_o
Явно заради специалния ден бяхме само семейства с деца, като малко по-големите се забавляваха искрено. Навсякъде, в чужбина, съм забелязала, че музеите са насочени изключително към деца. Измислени са всякакви интерактивни инсталации, които да са им интересни и чрез опитване да се заинтересуват за конкретната тема. Лично за мен, най-интересна беше частта със скалните рисунки, като цялата зала беше направена като пещера, и разбира се, скелетите на динозаври.
12484770_10206460822212492_4738426513094351682_o
От тук, решихме, че така или иначе е Нова година , най-добре е разпуснем и да се отдадем на почивка и разходка – къде, ако не в парк Ел Ретиро. Още в София бях разглеждала снимки и много ми беше харесал, но на живо, въпреки че беше зима, беше още по-прекрасен.
Прекрасни алеи, много трева и дървета, шумолящи поточета, езерца с патици и изненадващи красоти на всеки ъгъл.Прекарахме целият следобед тук, като да си призная, можех да стоя и целия ден. Останаха части от парка, които така и не успяхме да видим. Най-много ми допадна една градина – на някакъв известен испанец, чието име не запомних и Кристалния дворец.
Въпреки, че е един голям парк, той всъщност е разделен на различни части – розови градини, споменатите по-горе езера , дворци. Навсякъде има карти и може да прецените кое да видите и кое да пропуснете, но за мен всичко е прекрасно, а и само мога да си представям каква красота е  през пролетта, когато всичко е цъфнало.
Градината, която ме впечатли най-много беше като излязла от историята за Алиса – странно оформени дървета, шахматни плочки, гордо разхождащи се пауни – сюрреализъм отвсякъде.
12621946_10206460826172591_7944078547482498192_o
12492062_10206460826412597_1099454247869459247_o
12485871_10206460827932635_7832911272581998139_o
12492041_10206460826772606_5287618097441857311_o
Кристалният дворец, пък, ме впечатли освен с очевидната си красота и ефирност и с езерото пред него, което освен фонтан имаше и водопад, а ако това не ви стига има и проход – пещера, която минава под водопада. Построен е за да приюти донесените от Филипините растения, бил е дълго време ботаническа градина, а сега се ползва като галерия. Разбрах, че при по-топло време може да вземе и лодка под наем и да погребете из езерото. Би било прекрасно…
12486084_10206460828652653_2254316677553713095_o
12615692_10206460834772806_2905073626092750896_o
След двореца се бяхме поизморили и решихме да отидем само до монумента на Алфонсо XII, също известен крал на Испания. Пред него има наистина голямо езеро, в което се дават под наем и лодки, и водни колела.
12615519_10206460830732705_7328955824664069645_o
От тук маршрута беше бавно прибиране към квартирата, все пак имахме Нова година за посрещане. Оказа се, че има още куп интересни неща за гледане, та прибирането ни се проточи.
Първа беше Портата Алкала на площада на Независимостта-през 1764 г. крал Карлос III поръчал на италианския архитект Сабатини да построи огромна порта на мястото на малката барокова порта от 16 век, построена от крал Фелипе III. Карлос III преценил, че тази порта, която се намирала на източния край на града, била твърде малка, за да бъде важен изход за Арагон. Сабатини изгражда неокласическа гранитена порта с три големи аркови прохода  и два малки правоъгълни коридора. Всеки от пасажите под арките бил украсен с лъвски глави, създадени от Роберто Михел. Върхът на портата е украсен със статуи на Франциско Гутиерес. Изграждането ѝ отнема цели девет години и приключва през 1778 г. .Скоро след това тя се превръща в един от символите на Мадрид.
12496026_10206460832132740_4109923132590192069_o
Около площада, на който се намира портата има много красиви и интересни сгради, като най-внушителната от тях е тази на кметството на Мадрид. Тук вече установихме, че липсата на коли и движение по улицата не е заради настъпващият празник, а защото целият район беше отцепен от полицията и както след малко разбрахме – заради маратон. Беше доста странно, че хората бяха решили да тичат на 31.12 след 17 ч следобед, но явно не всички се отдават на пиене и ядене докато празнуват.
Следващата спирка по маршрута беше музея Прадо. Мисля, че няма нужда да обяснявам колко важен, голям и богат е той, но ние така или иначе можахме да го видим само отвън. Надявам се, че когато наследника порасне ще има търпението и интереса да разгледа и толкова голяма експозиция.
12615519_10206460832532750_5462601430019237072_o
От тук наш постоянен спътник бяха маратонците, къде на големи групи, къде по един – двама, но винаги поздравявани и подкрепяни от пешеходците и зяпачите. Вече беше притъмняло и снимките не са станали много добри, но все пак да добиете представа :
12489380_10206460832932760_6077317285770996066_o
Накрая ни остана само една спирка – Вертикалната градина до Caixa Forum. Бях я гледала на снимки, но реалността ме изненада. Градината е на стената на един цял блок, като растенията си живуркат там и хич не им пука за физиката.
12491930_10206460832612752_5704225393742004467_o
Преизпълнили инцидентната програма , доволни се прибрахме да празнуваме. Празнуването, разбираемо беше много условно, но не сме и очаквали друго. Бебето заспа към 8, а с баща му едва удържахме очите си отворени до 12. Тъй като гледахме българска телевизия празнувахме Нова година два пъти, а за да не изпуснем испанската цялата заслуга е на съседа, чийто телевизор виждахме през прозореца. Та, стана 12 часа, хапнахме си грозденцето ( в Испания има традиция в 12 часа да се изядат 12 зърна грозде. Всяко зърно отговаря за месец от годината и трябва да се хапнат всички, като също е важно да посрещнеш новата година с пълна уста за да имаш късмет) и заспахме в момента, в който усетихме възглавницата.
Все пак утре ни чакаше новата година и Толедо 🙂

Author: Marinela

2 thoughts on “Мадрид – ден втори

  1. Доколкото си спомням близо до Кристалния дворец е къщата-музей на Веласкес. Много ме беше яд, защото бяхме там в почивния им ден и не можахме да разгледаме. А Прадо е за един цял ден. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.