Мадрид – ден първи

Първият ни ден започна още предната вечер с полета София – Мадрид.Естествено нямаше какво да разглеждаме в десет вечерта, а и исках просто да си легна, че притеснението как ще изкараме почти четири часа полет с пет месечно бебе ( оказало се неоснователно ) ме беше по уморило.
Само ще вметна, че колкото и страшно да ви се струва да летите с бебе, си заслужава. Оказа се ,че не сме единствените ентусиасти, освен нас имаше още четири бебета в самолета, като искрено съжалих хората около нас, понеже всички ни бяха разпределили в една част на самолета.
В самото пътуване нямаше нищо страшно. Важно е бебето да пие нещо на излитане и кацане, за да се справи с разликата в налягането, но след това всичко беше що -годе спокойно.
Тъй като нямахме доверие на такситата на летището, си резервирахме частен трансфер направо до апартамента ни в Мадрид. Веднага препоръчвам и трансфера и апартамента – трансфер и апартамент . С уговорката, че апартамента е доста мъничък, но си има всичко необходимо, а и е супер добро място.
Така, вече започвам истинския разказ…
Апартамента, който бяхме избрали се намираше в квартал Маласана, достатъчно близо до центъра, че да се разхождаш пеша, но и достатъчно далеч за да ги няма огромните тълпи и постоянния шум. Тъй като бяхме решили да прекараме Нова година там, нормално, очаквахме лошо време, което слава богу не ни се случи. Посрещна ни облачно време, но и приятно топличко.
Както винаги, бях направила план програма по час какво да видим, като обектите бяха драстично намалени от предишни наши пътувания, заради спомената по-горе бузеста пет месечна причина. Опасенията, както и при полета, бяха напразни, защото се оказа, че сина ни очевидно е роден пътешественик и беше изключително спокоен и добричък през целия ни престой. Спеше , разглеждаше и ядеше – това беше всичко, което правеше.
Та, първа точка от програмата – площад Испания и Храмът на Дебод. Не успяхме да видим цялата красота на площада, защото по цялата му дължина се беше разположил някакъв коледен базар, който на всичкото отгоре беше и затворен. Все пак , за утеха , бяхме свидетели как едно прекрасно огромно куче се къпеше във фонтана .
От там, много близо е и храмът на Дебод. Е, има някакви си стълби, по които трябваше да носим количката, но след закаляването в София, никакви стълби не можеха да ни уплашат. Автентичният египетски храм е построен близо до свещения остров Philae и е посветен на Амон и Изида. Историята – с построяването на Асуанската язовирна стена в периода от 1960 г. до 1970 г. много исторически важни постройки в Египет са застрашени от наводнение. Испански инженери помагат на египетското правителство да преместят важните монументи на безопасни места. През 1968 г. Египет дарява една от своите забележителности – Храмът на Дебод на Мадрид като благодарност за оказаната помощ.
12496411_10206460806772106_1680112930356782350_o
Наистина е доста сюрреалистично да се натъкнеш на оригинален египетски храм в центъра на Мадрид.Входа е свободен, така че може да се разгледа и отвътре, като парка около него е приятен плюс, а гледката към Кралския дворец – задължителна.
След храма, следващата спирка беше Кралският дворец, като по пътя към него се насладихме и на парка около двореца и по-специално Градините на Сабатини. Ударихме голям късмет и хванахме смяната на караула, а за да затвърдим приятната сутрин хапнахме и невероятно вкусните чурос с тъмен шоколад ( пак ми потекоха лигите ).
can-t-be-in-spain-and
Добре, че хапнахме, защото се оказа, че опашката за влизане в двореца е поне 50 м дълга и  40 минути чакахме, но си заслужаваше.Билети не се продават онлайн, така че няма как да се избегне.
DSC_0267
Успяхме да влезем с количката, като след първите снимки в двора се насочихме към оръжейната, която беше и една от причините толкова да държим да влезем. В нея, очаквано, повече се забавляваше по-добрата ми половинка, но и аз успях да оценя броните и оръжията. Направи ми впечатление, че без аз да търся служителите дойдоха и ми казаха, че има асансьор, който ще ми включат за да не се налага да носим количката по стълбите. Знам, че е странно да се удивлявам на такива факти, но в България не ми се беше случвало и ми стана приятно. За съжаление снимането е забранено , но можете да се порадвате поне на малка част от красотите тук .
След нея влязохме и в самия дворец, където вече оставихме количката и понесохме наследника в раница. За него нямаше никакво значение, но не препоръчвам да се опитвате да разглеждате по друг начин. Има много хора, коридорите, отделени за ходене са доста малки и освен да си скъсате нервите, едва ли ще се полюбувате много на красотите в двореца, а те са много. В него се помещават 2 000 луксозни стаи, 50 от които са отворени за посещения , по-малки и по-големи, като за мен, най-впечатляваща беше тронната зала, особено като се има предвид, че е действаща. Разбира се и тук не се снимаше. Все пак ето бегъл поглед.Днес испанското кралско семейство живее в по-малкия дворец Zarzuela, някогашна ловна резиденция извън Мадрид. Кралският дворец все още се използва за официални церемонии и тържествени приеми.
DSC_0280
Срещу двореца се намира и катедралата на Мадрид – Алмудена.Тя носи името на света Алмудена, която е считана за покровителка на града. Близо до главния вход на катедралата има статуя на папа Йоан Павел II, който през 1993 г. я освещава. Тя е първата испанска катедрала, осветена от папа. Ние не я посетихме, но предполагам, че ще бъде интересно.
DSC_0283
От тук програмата беше по-спокойна и имахме за разглеждане само улички и площади. Явно заради почивните дни всеки беше излязъл навън и тълпите навсякъде бяха огромни. Ходихме пеша, но градския транспорт е много добре уреден, като може да си купите карта с 10 билета, които може да използвате колкото човека искате.
Първият площад беше Плаза де ла Виля – малък, уютен, прилича повече на двор отколкото на площад, но е много важен, тъй като на него се намират три изключителни сгради. Първата от тях  е Къщата с кулата, като се предполага че в нея е бил затворен френският крал Франсоа по време на войната с Испания през 16 в. Днес в нея се помещава Академията на науките. Втората е двореца Синерос, построен за племенника на кардинал Синерос. И  третата е Каса де ла Вила, която първоначално е била затвор, а след това в нея се е помещавал градския съвет.
12593631_10206460814732305_1544368949625997794_o
След разходка из приятни малки улички се достига и един от най-известните площади в Мадрид – плаза Майор. Симетричният правоъгълен площад е изграден по традиционен образец и наподобява на Place des Vosges в Париж.През Средновековието е бил обикновен пазар, извън крепостните стени на града. Едва през 1617 г., по времето, когато на испанския престол вече бил крал Фелипе III, започнал строежът на площада. Под ръководството на наследника на Херера – Хуан Гомес де ла Мора, площадът бил завършен за две години. Резултатът бил огромен площад, дълъг 120 м. и широк 90 м., обграден от дървени постройки, повечето от които се издигали на височина от шест етажа. Пожари поразявали сградите няколко пъти в историята на Мадрид -през 1631 , 1672 и 1790 г.. Всеки път след пожара, те били възстановявани. Ние го видяхме в съвсем друга светлина – украсен за Коледа, изпълнен до пръсване с хора и деца . На него имаше и една от онези прекрасни въртележки с кончета, които помня от детството си. Видяхме ги на няколко места из Мадрид ивсеки път се изкушавах много да се кача, но някакси все ме хващаше срам – и аз барабар с децата.
12489306_10206460815692329_1768581619022421332_o
12593978_10206460814972311_6923901928686115306_o
От тук, по програма, след като бях чела много интересни неща посетихме и пазара Сан Мигел. След този в Барселона очаквах нещо огромно, с много плодове, храна и какво ли не. За съжаление ни посрещна малка, наистина много красива постройка, която беше толкова наблъскана с хора, че дори не можеше да се види какво има по щандовете. Ако някога отида пак до Мадрид ще гледам да не е в толкова празнично време. Предполагам, че все пак има някакъв чар в пазара, когато не ти се налага да си правиш път с лакти, буквално.
mercado_de_san_miguel_crowdmercado_de_san_miguel_-_madrid_2
Разходихме се из района, след като се разочаровахме от пазара, но в него нямаше нищо специфично или интересно. Като цяло Мадрид е град, в който няма нещо специално или по-различно от всяка друга столица. Града е красив, но някак си не те омайва като, примерно, Барселона.
Продължихме с обиколката на известните площади с Пуерта дел Сол. И ако досега си мислех, че сме видяли тълпи, тук вече останах наистина впечатлена. Красив площад е Сол, но тези тълпиии , уж съм социален човек, но напоследък осъзнах, че хич не ми е кеф да се блъскам постоянно в хора, а и откакто се роди сина ни пък съвсем. Но все пак имаше нещо симпатично в това да видиш статуя на Карлос III, ( тоз крал ще го помня винаги с огромния му нос, видях портрет в двореца и никога няма да го забравя 🙂 ) а срещу него Хищникът. От друга страна Дядо Коледа,около него вместо джуджета се мотаят Миниони. Абе, празници …
12615252_10206460815812332_5466791841629965766_o
Да не забравя да вметна, че в Мадридското метро също като в Софийското, не мислят, че хората с колички или инвалиди имат нужда да го ползват. Асансьори има само на няколко спирки, а пътя между две линии е осеян с качване и слизане , при това с доста стъпала. Благодарение на тях имахме и инцидент от който за малко да останем без едната гума на количката, само защото решихме да ползваме забранените за тази цел ескалатори …
Отметнали голяма част от програмата се насочихме към музея „Рейна София“, където си бях навила на пръста, че трябва да видя „Герника“ на Пикасо. Ориентирането из Мадрид е много лесно, както и ползването на градския транспорт, проблем с това не сме имали никакъв. Музеят е много интересен, с модерни автори и много добре изложен. За съжаление, на малкия пътешественик явно му дойде в повече и реши, че точно тук трябва да плаче, а както се сещате не е  приятно да разглеждаш изкуство, а бебе да пищи наоколо. Та, аз в лек тръс успях да намеря залата с картината ( напълно си заслужаваше ), а татко и син се успокояваха в градината. Сигурна съм , че би било прескрасно да се разгледа целия и се заричам да се върна.
12491923_10206460816252343_7932031096795151218_o
12485988_10206460816972361_6201855734309757767_o
На прибиране успяхме да видим част от коледната украса и изморени да се приберем за да съберем сили за следващия ден, който ни поднесе доста изненади …

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.