С огромно закъснение пиша този пътепис за най -дългото ми пътуване из България, засега.
По план разходката трябваше да е в чужбина, но бременният ми седеммесечен корем попречи на тези планове 🙂 и трябваше да предприемем по – близък вариант.
Тръгнахме от София и първата ни спирка беше Троянския манастир – красиво място , манастира е прекрасно поддържан, а красивата сватба, на която се оказахме неволни свидетели само допълни приятното усещане.
Нямахме възможност да се разходим наоколо, видяхме само манастира, тъй като ни чакаше Велико Търново, където щяхме да прекараме ден и половина.
Въпреки многократните ми посещения, Търново ме очарова всеки път и сега не беше по – различно. Има някакво особено очарование в калдръмените малки улички, че дори и в по – новата му част, просто въздуха е по-различен.
Колкото и пъти да съм виждала и раглеждала града, винаги намирам нещо ново и различно . Така е и със „Звук и светлина“, гледала съм го поне десет пъти, но това не ми пречи да се вълнувам всеки път като за първи .
Най – хубавото беше, че времето беше прекрасно топло, което предразполагаше за дълги разходки и размотаване.
Спокойно мога да препоръчам хотела, в който бяхме – „Стамболов“, намиращ се на идеално място между площада на града и Царевец с невероятна гледка към паметника на Асеневци и река Янтра . Стаята беше голяма, чиста и особено важното – хладна. Самият хотел е в стара къща, явно с широки каменни стени и вътре беше изключително приятно и поне 10 градуса по – студено от пека навън, което следобед беше жизненоважно 🙂
Разходката ни започна от Самоводската чаршия, като явно бяхме едни от първите посетители и повечето дюкянчета не бяха отворени. Това, разбира се, имаше своето очарование, защото успяхме да й се насладим спокойно и без блъскане, както даже да направим чудни снимки, без надничащи туристи из тях.
Продължихме със задължителния Царевец, който колкото и пъти да видиш, все е малко и винаги има по нещо ново добавено. За съжаление, не успяхме да отидем до Трапезица, но и там разкопките вървят с пълна сила и се надявам при следващото ни посещение да има също толкова интересни неща за разглеждане .
По предварително избрания ни маршрут имаше много интересни спирки, но не успяхме да влезем навсякъде, тъй като лесно се изморявах и обикаляне по музеите ми беше почти невъзможна мисия.
Една от тези спирки беше Археологическия музей.Като свое оправдание ще кажа, че съм го разглеждала минали години и определено си заслужава да се види, но този път се полюбувахме само на красивата сграда и на дебелата сянка в двора му. Специално трябва да отбележа и една много любезна служителка, която като ме видя с корема , излезе и ми донесе възглавница за да седя направо на каменните пейки.
Следващите ни обекти бяха леко пропуснати , заради голямата жега, но ще ви ги изброя за да можете, ако искате да ги посетите :
Художествената галерия – има прекрасни творби вътре, а бонус е невероятния паметник на Асеневци до нея, както и прекрасната гледка към Търново и реката.
Къща – музей на Петко Славейков
Музей „Възраждане“ -експозицията е разположена в сграда на стария турски конак, изграден от майстор Колю Фичето и е разположена на три от етажите.
Улица „Гурко“ – една от най-живописните улици на града, с много реставрирани стари къщи. Те са струпани една до друга, една върху друга и всички гледат към реката.
Много изморени, прекарахме следобеда в почивка на хлад, а вечерта успяхме да се насладим, за пореден път , на „Звук и светлина“.
За съжаление, не мога да се похваля със снимки от спектакъла, но в това хубаво време тълпата пред Царевец беше огромна, а аз нямаше как да прекарам много време права, за да имаме възможност да застанем на място, от което да стават хубави снимки 🙂
Все пак завършека на тези два дни във Велико Търново беше подобаващ и ни остави със желание да се върнем скоро пак .
Но да не забравяме, че на другия ден ни чакаше Шумен и околия – място, където не бях стъпвала …
