Етрополе

С голямо закъснение започвам разказ за краткото ни пътуване до Етрополе, което отново беше свързано с взимането на така прословутите печати на Стоте национални обекта.

Миналата година беше първия опит да направя същото, но взе , че се оказа, че музея беше затворил, та се наложи да се повтори опита.

След обещанието за дъждовен ден, което обаче, не ни спря се затътрихме по любимите ни пътища, така наречената магистрала Хемус. Няма нужда да се впускам в обяснения защо е така наречена, но в последните месеци се убедих, че сигурно имаме едни от най-лошите пътища изобщо правени някога и някъде …

Както и да е , пристигнахме в градчето, което е доста малко и няма особено забележителности, затова и снимковия материал ще е повече от написаното 🙂 Градчето е близо до София, като трябва да се отклоните към Правец и след него да следвате табелите за да стигнете и до Етрополе.

Още от слизането от колата започна леко да ръми, което посъкрати разходката в центъра, но ето какво все пак успяхме да видим :

На първо място, разбира се, е музея , който държеше и така важния печат 🙂 Сградата е хубава и поддържана, като се намира в нещо като стар град, където има няколко подобни запазени старини и най-известната забележителност на града- Часовниковата кула. Самия музей има малка, но интересна експозиция, като някои експонати бяха впечатляващи.

11080741_10204573790997891_834173640500919821_o10830935_10204573792117919_1849066746351734584_o 11096580_10204573792077918_1436118379573845518_oА това е и известната кула, която нито има часовник, нито е отворена за посещения 🙂

11090884_10204573793477953_2512686599669508468_o

Като цяло градчето е доста заспало и не знам какво друго би могло да се прави в него, така че час- два ще стигне за разглеждането на всичко.

Някои от другите места, които се заслужава да се видят са Павелпанчовата къща – била е собственост на чорбаджи Павел Панчов, който е бил доста влиятелна фигура в града в края на деветнадесети век, като най-интересното са стенописите.

ppkashta1ppkashta10

Има още няколко подобни възрожденски къщи и няколко църкви, но най-забележителна част , лично за мен, от цялата разходка беше извън града, а именно Етрополския манастир и водопада до него. Може би благодарение на времето в този ден и дъжда и мъглата се беше получило много приятно и интересно настроение и усещане около манастира. А самия водопад беше повече от прекрасен и си заслужава всяка минута, която бихте му отделили.

Малко над града започва еко-пътека, която би била прекрасна за разходка в по-хубаво време, има и беседки, места за почивка, а защо не и за пикник. Малко е стръмна , но мисля че с достатъчно време и без бързане не би имало проблем да се качите, а гледката определено си заслужава.

1518260_10204573796038017_1076182364505918503_o 1796758_10204573815918514_1042990511533313893_o 10648296_10204573796478028_8137469924344310857_o 10830928_10204573803038192_4789152471615287835_o 10863792_10204573802078168_5223868504004603483_o 10916360_10204573799278098_8933617037728676374_o 11021392_10204573798958090_9180623888360804993_o 11078104_10204573801518154_7340886766698331572_o 11079562_10204573797958065_1047326104154700248_o 11080395_10204573803998216_4983952615902688460_o 11080501_10204573814438477_3986979765111086797_o 11080565_10204573802038167_4123602179200766479_o 11090933_10204573819198596_4192599092056643724_o 11095589_10204573805198246_1201389629841266733_o 11103212_10204573801198146_4829130690312080475_o

С две думи бих препоръчала разходка до манастира и водопада, а като добавка разходка в Етрополе 🙂 Нямам нищо против малките градчето, но понякога най-хубавите и интересни неща са около тях и не трябва да се пренебрегват.

Author: Marinela

1 thought on “Етрополе

  1. Имали сте късмет. Аз бях там в някаква адска жега и водопадът беше едва пръскащ. Явно тябва втори опит. Нищо в Етрополе не става от първия път – показва моята практика там и по други поводи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.