Етрополе

С голямо закъснение започвам разказ за краткото ни пътуване до Етрополе, което отново беше свързано с взимането на така прословутите печати на Стоте национални обекта.

Миналата година беше първия опит да направя същото, но взе , че се оказа, че музея беше затворил, та се наложи да се повтори опита.

След обещанието за дъждовен ден, което обаче, не ни спря се затътрихме по любимите ни пътища, така наречената магистрала Хемус. Няма нужда да се впускам в обяснения защо е така наречена, но в последните месеци се убедих, че сигурно имаме едни от най-лошите пътища изобщо правени някога и някъде …

Както и да е , пристигнахме в градчето, което е доста малко и няма особено забележителности, затова и снимковия материал ще е повече от написаното 🙂 Градчето е близо до София, като трябва да се отклоните към Правец и след него да следвате табелите за да стигнете и до Етрополе.

Още от слизането от колата започна леко да ръми, което посъкрати разходката в центъра, но ето какво все пак успяхме да видим :

На първо място, разбира се, е музея , който държеше и така важния печат 🙂 Сградата е хубава и поддържана, като се намира в нещо като стар град, където има няколко подобни запазени старини и най-известната забележителност на града- Часовниковата кула. Самия музей има малка, но интересна експозиция, като някои експонати бяха впечатляващи.

А това е и известната кула, която нито има часовник, нито е отворена за посещения 🙂

Като цяло градчето е доста заспало и не знам какво друго би могло да се прави в него, така че час- два ще стигне за разглеждането на всичко.

Някои от другите места, които се заслужава да се видят са Павелпанчовата къща – била е собственост на чорбаджи Павел Панчов, който е бил доста влиятелна фигура в града в края на деветнадесети век, като най-интересното са стенописите.

Има още няколко подобни възрожденски къщи и няколко църкви, но най-забележителна част , лично за мен, от цялата разходка беше извън града, а именно Етрополския манастир и водопада до него. Може би благодарение на времето в този ден и дъжда и мъглата се беше получило много приятно и интересно настроение и усещане около манастира. А самия водопад беше повече от прекрасен и си заслужава всяка минута, която бихте му отделили.

Малко над града започва еко-пътека, която би била прекрасна за разходка в по-хубаво време, има и беседки, места за почивка, а защо не и за пикник. Малко е стръмна , но мисля че с достатъчно време и без бързане не би имало проблем да се качите, а гледката определено си заслужава.

С две думи бих препоръчала разходка до манастира и водопада, а като добавка разходка в Етрополе 🙂 Нямам нищо против малките градчето, но понякога най-хубавите и интересни неща са около тях и не трябва да се пренебрегват.