Стара Загора

След фалстарта тази година с провалено пътуване до Истанбул по повод Новата година, най-накрая успях да си мръдна д-то от София и да обърна повече внимание на този прекрасен град. Повода беше така наречения празник четиринайсти февруари, а прекрасна добавка беше и срещата с приятел. Така че, в събота сутринта от мразовита София потеглихме към ( надявайки се) топла и слънчева Стара Загора. Очакванията, за щастие, се оправдаха и още след около стотина километра все едно бяхме в друг топлинен пояс. Това леко притъпи неприятното усещане от така наречената „магистрала“, по която се движехме, която повече приличаше на лунен пейзаж и със сигурност би била полезна , ако човек има проблеми с бъбреците … Както и да е, пристигнахме благополучно, като предварително бяхме запазили мъничък хотел, близо до центъра , а и както се оказа, до прекрасно езерце с патици. Бих могла да го препоръчам , но с уговорката, че не очаквате лукс, а само най-необходимото, но подсенено чисто и уютно. Няколко пъти съм преминавала през града, но нито веднъж не съм имала възможност и време да го разгледам, а се оказа че си заслужава. Още на първи поглед ви посреща спретнатост и много зеленина. Голямо впечатление ми направиха многото и добре поддържани паркове, както и живия дух, който се усеща навсякъде, откъдето минете.

Парк в центъра
Парк в центъра

Нашата обиколка започна, разбира се, с Регионалния исторически музей, от където трябваше да си взема поредния печат от НТО. Първото нещо, което впечатлява е сградата, а след като влезете вътре – интересната експозиция и възстановката на антична римска улица, която се намира на приземния етаж на музея.

Историческия музей
Историческия музей

DSC_0014В самия музей има много интересни експонати, които са подредени увлекателно и с достатъчно дадена информация. Следващата ни спирка беше много очаквана от мен, особено след като бях гледала невероятни снимки в интернет – Музея на религиите, или бившата Ески джамия. Вътре са запазени прекрасни стенописи, реставрирани наскоро, а особено любезната дама, която работеше там ни разказа много любопитни факти за историята на сградата и мястото, а именно че на това място е имало Тракийско светилище, над него построена християнска църква, а в последствие и джамията. Има и разкопки на основите на храмовете, така че всичко може да се види на място. Единственото лошо е, че не е позволено да се снима вътре, затова показвам снимки от интернет. Интересна е и изложбата на реконструкции по черепи на хора, живяли по нашите земи, както и на няколко български владетели. Направили вече почетна обиколка по музеите решихме да приключим културния тур със скорошно обновените разкопки на Августа Траяна , или част от останките на римския град, дал началото на сегашна Стара Загора. Доста напомня на Античния театър в Пловдив, но с  по-малки размери, и  странно решение за начина на представяне. Добавени са някакви метални скелета около камъните. построена е безсмислена метална конструкция, опитваща се да скрие съседната административна сграда, по смешно неуспешен начин с изкуствен бръшлян, който се намираше навсякъде около руините, само не и на конструкцията. С две думи, личи си, че е имало желание да се направи нещо, но изобщо не съм сигурна, че точно това е бил най-добрият и правилен проект за тази инициатива… Както и да е мястото е интересно и особено огряно от следобедното слънце е приятно за почивка и разглеждане.DSC_0032 Денят продължи със заслужена почивка и лека обиколка по заведенията, която пък ни позволи да видим и нощната красота на града. Сега, признавам, че беше малко прекалено шарено, прекалено натруфено и леко кичозно, но все отнякъде и ние трябва да тръгнем за да стигнем до добре направеното осветяване на исторически монументи. DSC_0067DSC_0076DSC_0083 DSC_0089 Активно отдъхнали и вече докарали облачното време от София, разходката ни на другата сутрин започна с непосилната борба да намерим баничарница … Обиколихме го този център, но явно старозагорци не са фенове на тази питателна българска закуска. Бонус беше и огромната тълпа от тийнейджъри, събрали се пред една книжарница, очевидно за да вземат автографи от някаква новоизгряла звезда, която моята над трийсет годишна личност беше само чувала бегло. Похапнали с каквото намерили се върнахме в хотела, който както казах беше до езерце, което пък като бонус имаше няколко фамилии патици, а добри хора им бяха построили и къщички. DSC_0130 DSC_0112 Полюбували се на птиците, тръгнахме да си вземем сбогом с града от един невероятен монумент, построен в покрайнините и наречен „Бранителите на Стара Загора „. Паметникът е посветен на битката за Стара Загора, в която Самарското знаме и българското опълчение получават своето бойно кръщение. Открит е през 1977 г., по случай 100-годишнината от боевете за града и е издигнат на мястото, където се е намирал командният пункт на защитниците. Паметника представлява бетонна конструкция, висока 50 метра, наподобяваща развято знаме. В неговите основи се намира костница, а под нея на вечна стража са шестимата български опълченци и руския офицер, символ на непреодолимата преграда на 6-те български дружини, които под командването на руските офицери за пръв път влизат в бой. Вечният огън в памет на загиналите гори в конструкция с формата на щикове. Лично аз бях изключително впечатлена от мащабността и професионализма с който е направен, както и от самите скулптори на войниците. Наистина забележително място и препоръчвам да не се пропуска при посещение на града. DSC_0133 DSC_0154 DSC_0174 След прекрасното ни прекарване в Стара Загора, ще се наложи да завърша разказа си с не толкова добро в Чирпан. Понеже ни беше по път, а и от тук трябваше да се вземе печат, се отбихме и до Къщата – музей на Пейо Яворов. До тук всичко беше наред. Музея чудесен, разказаха ни интересна лекция за живота на поета в града, видяхме негови вещи, изобщо всичко чудесно. DSC_0200 DSC_0193 Но проблема се появи след като решихме да разгледаме и самия град. Не знам дали ще ми повярвате, но отдавна не съм била в толкова запуснато и заспало градче. Проблема може и да е в мен, имах други очаквания, но да не можеш да намериш нищо за ядене в неделя на обед ми се вижда абсурдно. А също така да няма и кой да попиташ, защото целия център е празен… След тези неволи продължихме за София и малко след Чирпан слънцето отново ни се усмихна, така че пътуването си изпълни целта за малко да се откъснем от ежедневието и да се порадваме и на татковината, не само на чуждите земи.

Author: Marinela

4 thoughts on “Стара Загора

  1. Много интересно в Стара Загора. Аз за Музея на религиите не знаех! А съм ходила нукога си там, та дори съм прекарвала доста време. Но като малка. Имам хубави спомени, но не сме ходили по музеите.

    1. ами то и аз не бях, само съм преминавала на път за морето, главно по кръчмите 🙂 Но си заслужава да му се отдели време, уикенд най-добре

  2. Специално за Аудиториума и за скелетата – това е изключително решение за възстановяване на арките, чрез което първо – носи стабилност на конструкцията, защото останалите мраморни колони са ерозирали и второ – естетически е много по-издържано и въпреки, че е метал, не се натрапва на окото, отколкото ако бяха изтипосали едни грозни бетонни колони, както например е в новопостроения римски град Сердика 😀 . Изкуствената зеленина също е естетически по-издържаното решение вместо сивата и грозна стена на Съдебната палата. А улицата, по която сте ходили в сутерена на музея – тя си е автентична и е единствената такава римска главна улица в България, изложена в музейна сграда in citu. А относно баничките – старозагорци си хапват банички с боза стабилно, които нормално в неделя да не работят и да не сте ги видяли. Пред Народния театър и Общината в София също няма банички, нито пък около НДК. Следващият път непременно отидете до Аязмото, музея на Неолитните жилища, вижте пеещите и въртящи се на всеки кръгъл час кукли на уникалния по рода си часовник на Кукения театър (в света има общо 3-4 такива). И винаги знайте – ходейки по гладките и прави улици на модерния град Стара Загора, вие ходите върху толкова много история, колкото няма никъде другаде в Европа и тази история може само и единствено да я усетите и почувствате! Осемте имена на града (отскоро се появи и друго, девето име) говорят достатъчно. Стара Загора е най-живият свидетел на историята по нашите земи, въпреки трагедията през 1877. Преди нея, това е най-големият и най-населен с българи град в страната, изпреварван периодично единствено от Русе, Солун и Битоля. Ако прищявките на времето не бяха решили градът да бъде опожарен и обезлюден, това щеше да бъде днешната българска столица, тъй като Стара Загора е стар български град, средищно разположен в българското землище, на кръстопътя между изтока и запада, севера и юга.

    1. От коментара Ви разбирам, че може би си мислите, че аз по някакъв начин омаловажам този прекрасен град. Напротив, много ми хареса и бих се връщала с удоволствие, но все пак разказа ми е пречупен през моето виждане и няма как да е по друг начин.
      Металната конструкция сигурно е била нужна функционално, но това не я прави по-красива 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.