Обекти на Юнеско – част три

Продължаваме, с леко закъснение, но все пак това е последната част и от тези мои писания 🙂 Не съм посетила толкова обекти, колкото ми се иска, но пък не са и толкова малко. Цял живот е пред мен, а и трябва да има нещо, което да ме мотивира да избирам интересни и неочаквани дестинации.

Малта

Столицата Валета – това ми едно от скорошните посещения и спомените ми са, що-годе, непокътнати. Града е малък, с около 7000 жители, но е истинско пиршество за сетивата. Не само е красив, ами и отвсякъде те обгръщат всякакви миризми на вкусни манджи и десерти. Разбира се, по-важното при всяко посещение е да се насладите на архитектурата, защото този град си е бисер, не само за Малта. Изключително добре са се преплели всички култури, които са минали и заминали през острова и всяка е оставила някакъв отпечатък я в сградите, я в градините, я просто в духа на града. Най-мили ми бяха червените телефонни будки, останали от британците, без да имат никакъв практически смисъл, но пък внасяха такъв колорит и носталгия, че веднага пропускаш миризмата, носеща се от тях. Само да вметна, че в Лондон миризмата беше същата …

Черна Гора

Котор – тук само съм преминавала на връщане от Дубровник, и благодарение на този факт не останах особено очарована. Но съм сигурна, че ако посоката беше обратната, нещата щяха да стоят по коренно различен начин. Просто Дубровник ме впечатли толкова много, че всичко друго ми бледнееше. Все пак да напиша нещо и за града – забележителностите са пристанището и огромните градски крепостни стени, които се вият по планината около Котор. Наистина са впечатляващи, а ако някога се върна ,със сигурност ще отделя време за да ги изкача и да видя града отгоре. Центъра има приятна стара част със сгради, останали от италианските жители, но беше доста мръсно и неподдържано. Надявам се това да се е променило и все пак някой вятър да ме отвее пак в тази посока.

155637_4054216226919_1672063989_n

Испания

Творбите на Антонио Гауди– за голямо мое съжаление съм видяла много малка част от всички обекти в тази страна. Единствените са невероятните творби на Гауди – истински и неподправен гений, който е направил нещо, което никой не е повторил до сега.

парк Гюел – явно кризата е ударила Испания сериозно, защото вече са сложили вход на парк, който винаги е бил безплатен. Все пак, цената си заслужава и въпреки тълпите, усещането е неописуемо. Никъде другаде не съм виждала човек да вае такива форми и да показва такава необятна фантазия .

1982295_10202249116802489_4722800787085220256_n

Саграда Фамилия – отново шедьовър, едва ли има човек, който е застанал пред това творение и е останал равнодушен. За мен най-силния спомен ще си остане красотата от влизащата светлина през витражите, която оцветяваше белите стени и треперещите ми крака, когато се качих на кулите и погледнах надолу.

Барселона

каса Батьо – трудно ми беше да реша дали да посетим тази или Каса Мила, но тази ме спечели с интериора си. Всичко е издържано в духа на Гауди, всеки детайл е пипнат и измислен до най-малка подробност. При второ посещение, със сигурност ще посетя и другите му обекти в Барселона, защото тези просто не стигат.

casa-batllo

Македония

Охрид – ходила съм няколко пъти в Охрид, като най-запомнящ е последния път, по простата причина, че бях на практика с колегите си от Художествената академия. Хубаво е градчето, но колкото и да го мисля не може да ме впечатли и да го почуствам по начина, по който би трябвало. Все пак, има достатъчно причини да го посетите ( това е града с 365 църкви),а ако не сте, най-голямата от тях е манастира „Свети Наум“.

cb8a08a240f3ea7c99b220d24f54f477

Турция

1.Историческата част на Истанбул – град, който всеки трябва да посети поне веднъж в живота си. Не ми е от любимите, но не мога да отрека историческото и културно наследство, което има и което трябва да се разгледа. А, и не трябва да забравям, че там за първи път проядох баклава 🙂 Бях само три дни, но ги оползотворих до дупка, като най-много ме впечатлиха дворците и джамиите, а най-малко пазарите. Никога на съм искала да ходя на Капалъ чарши и не мисля да повтарям посещението си, нито там, нито на Египетския пазар. Прекалено голяма бутаница и калабалък, които аз не разбирам и ме дразнят неимоверно.

74333_1604443864141_999067_n

2. Памуккале – това е място, което исках да посетя още от малка. Направо ме омагьосваха тези бели като памуци скали. И добре, че го направих, защото май няма да можем още дълго да им се радваме, ако турските власти не затворят обекта за туристи.
С две думи – това са горещи извори, чиито специален състав е пълен с калций, който пък, като се изпари оставя бял прах след него, който се втвърдява. Оттам са и тези облакоподобни форми. Изключително интересно е да се види отблизо, както и Хиераполис – стар римски град в близост до изворите.

7200_10200490480317676_1299134359_n

3. Джамията Селим в Одрин – първата голяма джамия, която видях и много се впечатлих, за разлика от самия Одрин. Построена е от османския архитект Синан в чест на султан Селим II, счита се за най-високото му архитектурно постижение. Селим джамия, както и Сюлейман джамия в Истанбул спадат към така наречените „султански джамии“. И двата храма са построени във византийския стил на Света София . Въпреки това Селим джамия се отличава доста от основния план на Света София и предлага нови архитектурни решения, създадени от Синан.

73943_1604419823540_2116415_n

Обединеното Кралство

1. Стоунхендж – в тази група, за който и обект да пиша ще съм пристрастна. Държавата ми е любима по много мои нелогични причини и всичко свързано с нея ми е по-най от останалите 🙂 Все пак ще се опитам да бъда максимално обективна.
Стоунхендж също е едно от местата, които съм искала да видя още от малка. Може би поради тази причини бях толкова учудена от реалното място, където се намира , а именно между два пътя, по средата на овче пасище. Въпреки не особено романтичната обстановка, мегалита си е впечатляващ от където и да го погледнеш. За съжаление не може да се отиде точно до камъните, но и няколко метра дистанция ми бяха достатъчни, че да ми настръхне кожата.

163585_10200162369995123_889208974_n

2. Град Бат – отново голяма любов и съм сигурна, че всеки който обича Викторианската епоха и поне малко е чел Джейн Остин ще се влюби в града. Всички сгради са в един стил и правени от един материал, като е забранено да се строи по друг начин, което предполагам да усетиш страхотен дух и да помислиш, че времето е спряло около 18 век. Както се предполага от името, града е известен с горещите си извори и с Римската баня, построена около тях. Ходила съм два пъти в Бат, но бих го посетила още поне хиляди и два пъти 🙂

3555_10200162363234954_783457670_n

3. Уестминстърското Абатство – нямам обяснение защо, но през цялото време, в което бях на това невероятно място едва сдържах сълзите си… Всеки камък е напоен с история, всеки витраж е събрал в себе си стотици години и безброй паметни събития, а мястото с гробовете и надгробните плочи на известни личности ме довърши. Дори и сега, докато пиша ми настръхна кожата …

westminster_abbey_11

4. Тауър ъф Лондон – небезизвестния кралски дворец, превърнат в най-големия и зловещ затвор в кралството, в момента музей и място, където се съхраняват короните и дворцовите атрибути на Кралицата. Отново изключително място, което си заслужава всеки лев вход. Можете да проследите цялата история на замъка, да видите доспехи на повечето крале и династии и да въздъхнете замечтано при вида на пищните корони и бижута. Не на последно място и да си пообщувате с огромните черни гарвани, които задължително обитават двора.

933996_10200162322073925_223392699_n

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.