Обекти на Юнеско

Благодарение на дискусия, в която участвах наскоро, установих, че съм посетила доста обекти на Юнеско , без дори да знам. Списъка на всички е много дълъг, като всяка година се добавят още, а критерия по който ги избират ми е крайно неясен… Но все пак идеята на този пост не е да се впускам в полемики заслужава ли едно място да присъства, а друго не, а просто като любител на всякакви списъци, да изложа моите, видяни до сега, току-виж и вие сте открили някой посетен без да подозирате 🙂 Ще ги карам по държави в азбучен ред, защото ме мързи и си ги преписвам от сайта им 🙂

Белгия

1. Камбанариите на Белгия – естествено, не съм посетила всички, но пък и те са над 20. Но все пак ето ги и моите :

Камбанарията на катедралата “ Света Богородица“ в Антверпен – строежа на катедралата е приключил през 1521 г., а е започнат през 1352 г.Първоначалния план е бил постройката да е най-високата готическа църква в Нидерландия, като освен това е трябвало да има две кули, но едната никога не бива довършена. Единствената изградена камбанария е висока 123 м , като император Чарлс V твърдял, че е толкова висока, че трябва да се държи под стъкло, а Наполеон я е сравнявал с дантела. За биенето на най-голямата камбана са били нужни 16 човека.

Камбанарията на старото кметство в Антверпен – Няма нищо особено , което да спомена за него, освен че става основополагащ пример за Ренесансова сграда в целия регион.

Камбанарията в Брюж – Построена е около 1240 г, като е била използвана освен по предназначението си – да оповестява часа, да предупреждава за опасност и да възхваля празници, и като градски архив и трезор. В момента е музей, като се предлага възможност да изкачите всичките 366 стъпала и да се насладите на Брюж от птичи поглед. Гледката си заслужава, но трябва да се има предвид, че стъпалата на последните няколко етажа са много стръмни и тесни и разминаването е притеснително.

Камбанарията в Гент – висока е 91 м., като това я прави най-високата камбанария в Белгия. През вековете е служила и като наблюдателна кула, и като трезор за всички важни документи на града.

2. Историческия център на Брюж – вече съм писала за този град, затова направо си давам линк към дневника от него – ден в Брюж

DSC_0616

3. Големия площад в Брюксел – едно от първите неща, които видях в Белгия ( гарите не се броят ) и останах смаяна. Площада е заобиколен от прекрасните сгради на Кметството и различните гилдии, които са богато украсени и направо те смазват с пищността си. Надявам се да успея да се и върна през лятото, за да видя как целия площад е украсен с бегонии в форми, наподобяващи цветен килим.

България

Тук сто процента всеки ще си намери по нещо 🙂 Имаме си цели девет обекта, защитени от Юнеско, а аз съм посетила, има-няма, пет. Срам и позор, но тържествено обещавам да се поправя.

1. Боянската църква – не помня коя година беше, но все учех в Художествената академия и беше просто задължително да я видим. Даже мисля, че бяхме целия курс. Спомен страхотен нямам, много повече ми се появяват хилядите репродукции на стенописите, които съм разгледала. Все пак, ако решите да я посетите,имайте предвид, че последния понеделник от всеки месец е с безплатен вход.

Stitched Panorama

2. Мадарския конник – отново на практика, организирана от Академията, отново забележителност, която всеки българин трябва да посети. Няма да влизам в подробности, всеки е учил, или поне чувал за конника, само ще кажа, че на живо е още по-впечатлящ.

13dc01377183490

3. Казанлъшката гробница – това ми беше първия печат в книжката от 100 НТО, както и пътуване, което носи много сантиментални и лични спомени. Гробницата е по-малка от това, което очаквах, като , разбира се , отворена за посещение е само копието ѝ. Все пак хората са се потрудили, въпреки че е „фалшивата“ и си заслужава да видим това историческо наследство.

85_c97e923d

4. Стария град на Несебър – само ще кажа, че добре , че съм била в Несебър като малка, иначе нямаше да разбера какво му е толкова интересното. Предполагам, че извън лятото все още си е прекрасен, но през него е такъв ужас от сергии, хора и китайски боклуци, че бягам надалече. Последно бях преди няколко години и не бих го повторила доброволно, по-добре да си запазя хубавите спомени – малките калдъръмени улички, дървените къщи и руините на църквите, които на залез предоставям незабравим изглед.

136627250410636

5. Рилски манастир – е тук вече съм ходила безброй пъти, като най-запомнящото беше през планината и 5 часовото слизане към манастира от връх Мальовица – върховно, въпреки набитите ми крака. Рилския, лично за мен, е най-красивия манастир в България и е нещо неповторимо. Просто задължително е да се посети, поне веднъж … и да хапнете мекички 🙂

monastery-003738

Хърватска

1. Стария град на Дубровник – както казва Бърнард Шоу – „Този, който търси Рая на Земята, трябва да посети Дубровник“, въпреки че аз тук стъпих само и единствено от фенската ми любов към сериала „Game of Thrones“, а града имаше да покаже толкова много. Прекрасна атмосфера, запазени крепостни стени и море, което дори  през октомври беше достатъчно топло за къпане.

Чехия

Историческия център на Прага – красота, история и дух. С тези думи ми е най-лесно да опиша Прага и колко много ми хареса тя. Прага има една от най-интересните истории в Европа и света. Още от средновековието, средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън Пиренейския полуостров. Също така, градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на Свещената Римска империя и седалище на императора ѝ. Тук, за първи път, се почувствах толкова добре, колкото вкъщи. Независимо дали си по малките улички или се дивиш на Кралския дворец, Прага е уникална. Единствения ни лош късмет беше, че реката беше преляла и не можахме да направихме разходка с корабче, която предполагам, че щеше да бъде неповторимо преживяване, но нищо… следващия път.

Прага

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.