Белгия – ден четири

Ей, успях да стигна и до заключителната част, която, пък взе, че се оказа една от най-забавните.

Деня ни отново започна от гара Ноорд в Брюксел, където хванахме влак за около 15 минути до Антверпен. Още от слизането ни посрещна прекрасна, величествена и красива гара. Една от най-красивите, в които съм била. Построена между 1895 и 1905 г. и заменя дървена гара построена през 1854 от инж. Огюст Ламбьо. Монументалната основна сграда е проектирана от архитект Брюж Л. Деласенсери. Тя има огромен купол и осем по-малки кули, от които 6 са разрушени през 1950. За щастие, са реконструирани през 2009 г. заедно с няколко украшения, включително големи статуи на лъвове.

Перон
Перон
Пищен интериор
Пищен интериор

Първата забележителност, която посетихме след гарата, беше задължителния за всяко наше посещение Зоопарк. Необичайното тук е, че зоопарка се намира непосредствено до гарата, като буквално ги дели една стена. Въпреки този факт, обаче, шум от влакове не се чуваше изобщо, дори бях учудена, че е толкова тихо.
Самия парк не е много голям, но е един от най-популярните обекти в Антверпен. Една от най-забележителните сгради е построения през 1856 г. египетски храм, в който в момента се помещават жирафите.Той е моделиран след построения през 1854 г. „Египетският съд“ в „Кристал Палъс“ в Лондон. Йероглифите символизират връзката между Кралското общество по зоология и град Антверпен. Ако не се интересувате от животни, изключително добре поддържани и красиви са градините, те заслужават стойностно посещение сами по себе си. Много от градините имат красиви скулптури, създадени с цветя и храсти. Това със сигурност е най-красивата градина в Антверпен. Лично за мен най-впечатляващи бяха някакви индийски маймунки, горилите и окапито. Най-хубавото пък беше, че времето най-накрая се оправи и слънцето ни се усмихваше през цялата разходка. Въпреки високата си цена, посещението си заслужава.

Входа
Входа
Маймунки
Маймунки
Пространство между клетки
Пространство между клетки

По принцип за Антверпен нямахме строго начертан план, главното бе да видим Зоопарка и къщата на Рубенс. След като бяхме изпълнили първото сравнително бързо, поехме към къщата, като обаче, се оказа че пътя минава по най-голямата търговска и оживена улица, което доста ни забави. Просто ми беше невъзможно да не вляза поне в няколко магазина … Началото беше пълно с магазини с диаманти, но те нещо не ме впечатлиха особено, явно не са моите най-добри приятели 🙂
Да си призная честно, нямах никакви очаквания за града, представях си по-скоро някакъв индустриален център, а то се оказа много красив и приветлив градец с прекрасни сгради и паркове и много, много млади хора. Изобщо, видя ми се доста по – приятен, а и очевидно е бил и по-богат, от Гент. С Брюж хич няма да ги сравнявам, въпреки, че Антверпен е имал голям пръст в упадъка на Брюж, след като си е присвоил голяма част от търговията му … Но каквото било – било, в наше време двата града са прекрасни сами по своему и трябва да се видят и двата.

Да се върна на Рубенс, обаче. Къщата му се намира в една от малките преки на големия булевард и отвън не е нищо впечатляващо, но влезеш ли вътре и нещата рязко се променят. Строежа започва през 1610 г., след като художника спечелва първата си голяма поръчка като придворен художник на испанските губернатори на Холандия. Част от проекта за къщата е негова. Докато фасадата откъм улицата е сдържана, то вътрешният двор е пищен и с италиански замисъл, а интериора на стаите включва своеобразна колекция от неговите картини.
Рубенс е собственик и патрон и на други къщи, но тази е приютила най-забележителните творби в творчеството му. В тази къща умира неговата съпруга – Изабела Бранд, а по-късно и самият Рубенс.
След тези трагични събития къщата бива наета от Уилям Кавендиш, който превръща свой проект в реалност – превръща градината ѝ в училище по езда. Следващите собственици на къщата на Рубенс я занемаряват тотално, но през 1937 г. тя претърпява мащабна реставрация.

Скромна стая
Скромна стая
Градината
Градината

Голямата грешка, която направихме в Антверпен, беше че решихме, че можем да обходим всички забележителности пеша… За успяване – успяхме, но краката ни не бяха много доволни. Разстоянията са много по-големи, отколкото очаквах и препоръчвам да разгледате и използвате и градския транспорт.

Както и да е, след Рубенс решихме да продължим в този дух и се запътихме към стария център на Антверпен с известната сграда на Кметството и фонтана фигурата на героя Брабо. Брабо е легендарен герой, който спасил Атверпен от гигант, с руски произход, който построил голям замък на реката и изисквал данък от всеки преминаващ кораб. Който не искал да плати, или не можел, трябвало да се прости с ръката си.Един ден, римски войник на име Силвиус Брабо, преминал с кораба си и предизвикал великана на двубой. Брабо победил и следователно отсякъл ръката и главата на гиганта и ги хвърлил в реката.

Центъра представлява площад, заобиколен с внушителна сгради, а на едната му страна е катедралата „Св. Богородица“. Строителството ѝ започва през 1352 година по проект в готически стил на братята Ян и Пийтер Апелманс и е прекратено през 1521 година, макар че едната от двете кули на челната фасада остава незавършена. В църквата се намират няколко значими работи на Рубенс .

Катедралата
Катедралата
Фонтана с кметството
Фонтана с кметството

DSC_0451

Вече стабилно поизчерпали сили се оставихме на течението, в случая – на triposo да ни води . Както винаги не сбъркахме, като по пътя си видяхме много интересни обекти. Първия беше сградата на гилдията на месарите, която е построена от червени и бели тухли, с идеята да наподобява бекон 🙂

Сградата бекон
Сградата бекон

Зад гърба ѝ, на брега на реката е замъка Хет Стийн. Издигнат между 1200 и 1225 година замъкът Стийн днес се счита за най-старата сграда в града. По това време дворецът е известен просто като замъка Антверпен. След един основен ремонт и разширяване на средновековната крепост през 1520 година по време на управлението на Карл V, тя започва да се нарича Хет Стийн , което в буквален превод означава „Скалата”. В първите векове след построяването си Хет Стийн се използва за контрол на плавателните съдове по река Шелд. След 1303 година Хет Стийн навлиза в доста дълъг и тъмен период от историята си, когато се използва като затвор. Като такъв дворецът служи чак до 1827 година. За този значителен период от време Хет Стийн става арена на стотици, навярно хиляди жестоки убийства и мъчения.
По-богатите затворници били заключвани в дясното крило, а бедните – в лявото. Всички те обаче ставали жертва на невероятните мъчения, с които бил известен затворът Хет Стийн – разчленяване, рязане на ръце крака, глави, изгаряне и т.н. По-късно част от конструкцията на замъка е била разрушена, за да се изградят пътища, свързващи южната и северната част на пристанището. През 1890 година Хет Стийн става музей на археологията, а през 1952 г. като добавка е изграден и музея на морската история в Антверпен. Националния морски музей в Хет Стийн функционира до 2008 година, след което е закрит.

Замъка Хет Стийн
Замъка Хет Стийн

От тук разходката ни пое наобратно към гарата, като главната ни задача беше да се любуваме на слънцето. Въпреки умората, Антверпен ми хареса много и изобщо не съжалявам, че променихме първоначалните си планове, които не го включваха. Тук трябва да вметна, че най-важната причина да го посетим беше зоопарка 🙂

Понеже това беше последния ни ден в Белгия, искам да наблегна колко много ме изненада и впечатли тази страна. Очакванията ми бяха за пълна скука, посредствени градове и нищо интересно за правене. Да не забравяме и лошото време. За щастие, обаче, получих точно обратното и занапред винаги ще си напомням да не отписвам дадена дестинация, само защото не знам достатъчно, не е супер популярна или просто съм решила , че не струва.

За това – да живеят промоциите на самолетни билети, които ни дават шанс да посетим неочаквани за самите нас места 🙂

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.