Белгия – ден три

Гент , или с други думи – големия вятър

Денят ни започна с още по-красиви гледки от вчера, понякога часовата разлика е плюс , дори да е само един час . Кога друг път ще успея да видя изгрев, без да ставам насила… Продължението беше по така добре проиграния вчера път – пеша до гара Ноорд, оттам с хубаво топло влакче до Гент.
За разлика от Брюж, Гент е само на двайсетина минути, така че не можахме да отпуснем много.

Пристигнахме на гара Сент Питерс – красива и внушителна, замисли ме за гарите в нашата мила родина и защо и те не изглеждат по този начин. Погледната отвън прилича повече на замък, отколкото на гара, а вътре е изрисувана цялата и е топла и уютна.

Красота
Красота
Отвън
Отвън

По предварителен план,знаех че трябва да вземем трамвай, който да ни откара до центъра, но това се оказа леко трудна задача. Виждахме, че има релси за трамваи и спирки, но изобщо не можехме да се ориентираме коя посока на къде е … Помотахме се малко пред гарата, поогледахме се и след първоначалното озадачаване открихме карта, която ни показа, че спирката е отстрани на гарата, а не както ние си представяхме – отпред. Както и да е, явно това трябваше да ми намекне, че с Гент няма да бъдем в приятелски отношения, а така си и остана през целия ден.

Предварително бях чела, че в Белгия често е облачно, първите два дни ни го показаха нагледно, но днешния ден времето беше решило да се развихри. Облаците бяха особено гъсти, като за разкош духаше и пронизващ вятър. Аз си носех шапка, но по незнайни причини не си я нахлупих и след около половин час резултата беше налице – мигрената ми започна да се обажда леко, но настойчиво.

Да се върна на обиколката – трамвая ни остави съвсем в центъра, зад църквата „Св. Николай“ – най-старата и една от най-големите забележителности в града.

„Свети Николай“ и трамвайче

Около църквата са Кметството и Камбанарията, която много прилича на тази в Брюж. Заради студа и вятъра много се чудихме дали да се качим на нея, като така и не го направихме. Висока е 91 м. и е един от обектите, защитени от Юнеско. През вековете е служила и като наблюдателна кула, и като трезор за всички важни документи на града.

Камбанарията
Камбанарията

Веднага зад Камбанарията се намира катедралата “ Свети Бааво“- седалището на епархията. Най-голямата забележителност в нея е олтара и по – точно картината на Ян Ван Айк, като освен нея в катедралата има и творби на други известни художници, сред които и Рубенс. При нашето посещение фасадата ѝ беше в ремонт, така че не мога да се похваля с хубави снимки.
Ако продължите покрай нея от лявата ви страна ще видите прекрасен паметник на братята Ван Айк, а до него и замъка „Geeraard de Duivelsteen“ или в превод – замъка на Герард Дявола. Построен през 13 в., като функцията му е била доста различна – резиденция на рицари, манастир, арсенал, училище, епископска семинария. През 17 в. се превръща в лудница и сиропиталище, а друга част от сградата – в затвор. През 20 век мрачната му история приключва и в момента съхранява архивите на града.

замъка
замъка
Поглед от канала
Поглед от канала

Продължихме  разходката около кметството, където се готвеха за кинофестивал и по съвет на любимото ми приложение, потърсихме „Скритата уличка на графитите“. Ако не я знаете като нищо може и да я изпуснете, но за нас беше интересна и различна.

Графити
Графити

Някъде по това време глад започна да се прокрадва из редиците ни и освен, че разглеждахме красиви сгради все повече се оглеждахме за каквато и да е било храна. Оказа се, че явно се намираме в част на града, където заведения за бързо хранене няма… Представете си каква картинка бях – вече със стабилно засилило се главоболие и надявайки се , че храната ще ми помогне, се правя че всичко е наред и се възхищавам на всяка сграда и ъгъл. Добре, че спътника ми си ме познава, та преструвките ми не продължиха дълго. Въпреки вятъра и болката, успях да видя наистина интересни и красиви обекти.

колона
колона
църквата
църквата „Свети Якоб“
Паметник на Якоб Ван Артевелде
Паметник на Якоб Ван Артевелде

След обикаляне, което ми стори часове и бленуване на топла супа, открихме заведенийце, което правеше дюнери и разни манджи. За съжаление, при опита ми да си поръчам супа, ми отговориха че сервират само зимата … Явно имаме различни виждания за температура, при която супата е подходящо ядене. Както и да е, закрепих положението с дюнер и бях готова за най-чакания обект – Замъка на графовете.

Построен е още през Средновековието, но сегашния си вид е придобил при граф Филип от Алсак, който го е направил по подобие на замъците , които видял при втория кръстоносен поход. Използвал се е за седалище на графовете от Фландрия до 14 век, когато е изоставен. След тях е използван като затвор, съдебна зала, а накрая оставен да се разпада. Местните жители го приели като безплатен материал за къщите си, като дори някои са строени в самия двор на замъка и на стените му. За определено време е бил и фабрика, а през 19 век било решено да бъде разрушен. За щастие, през 1885 г.  общината в Гент купува замъка и започва реставрацията му, която продължава и до днес.
Аз лично се впечатлих доста и препоръчвам на всеки, който посети града да види и замъка.

Външни стени
Външни стени
Рова около замъка
Рова около замъка

Музея във вътрешността на замъка не е нещо невиждано, но дава добра представа за живота, който се е водел. За съжаление, има много повече останало от ползването му като затвор, отколкото от графовете, но все пак е интересно. Най – забавното нещо бяха тоалетните за охраната на крепостта, които бяха на външната стена и водеха право във водата.

Голямата зала
Голямата зала
Поглед към Камбанарията,
Поглед към Камбанарията, „Свети Николай“ и „Свети Бааво“
Тоалетната
Тоалетната

Вятъра продължаваше да духа, а нашите сили намаляваха, така че единственото ни спасение беше гофрета на брега на канала, но дори и след нея подкрепянето не беше достатъчно и единодушно решихме, че е време да се връщаме към Брюксел.

Спомените ми от Гент ще си останат смесени – въпреки красотата си, този град не можа да ме грабне толкова, колкото останалите. Няма да споменавам, че цените бяха с по няколко евро отгоре по необясними за мен причини. Вятъра и главоболието, сигурно, също имат пръст в не така въодушевения ми разказ за Гент, но това е положението. Ако имам късмет, ще го посетя пак и ще проверя дали първото впечатление е вярно …

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.