Белгия – втори ден

Брюж и Остенде, или нека лудостта започне…

Благодарение на чиста случайност, успях да намеря промоция на Белгийските железници, което  позволи да прекараме всеки следващ ден  в различен град.

Първото пътуване беше  предопределено за Брюж – град, прекрасен като приказка. Желанието ми да го посетя се породи след като гледах филм сниман в града (In Brugges) и реших, че задължително трябва да го видя. Обичам водата във всякакъв вид и град с канали е като магнит за мен. Както винаги, не се излъгах в очакванията си.

Още с пристигането и пресичането на булеварда, разделящ гарата с градчето, попаднахме в магическа обстановка. Прекрасен , пожълтял от есента парк, пресичан от голям канал, като зад върховете на дърветата се подаваха камбанарии и надничаха островърхите покриви на къщите.

На влизане в града
На влизане в града

След няколко минути по разходка по алеите, стигнахме малко езерце, където плуваха и се разхождаха десетки лебеди и наоколо минаваха карети с коне. Е, как да не се влюбиш в Брюж.

Езерце с лебеди
Езерце с лебеди
Конче
Конче

Разходката продължи из малки калдъръмени улички, надвесени от типичните къщи с остри покриви, а отвсякъде ни изкушаваха магазини с ръчно правени шоколади. Както всеки път, полезното беше съчетано с приятно, но вместо с шоколад се изкушихме с тези толкова известни пържени картофи и продължихме по предначертания културен маршрут.

В Брюж накъдето и да се обърнеш има някаква забележителност, но ние се спряхме само на главните. Градчето е обект на Юнеско,като е известно и с името „Венеция на Севера“. Златните му години са през Средновековието и дължи разцвета си на стратегическото си място, което е позволило да се развие търговията.

Първата ни спирка беше Болницата на свети Йоан – построена е през 11 в., като е обслужвала местни и приходящи търговци. До нея има построен манастир, а в момента е музей на художника Ханс Мемлинг.

Болницата отвън
Болницата отвън

Точно срещу болницата е църквата е “ Church of our Lady“ – прекрасна катедрала, в която се съхранява една от най-прекрасните статуи на Богородица и младенеца от Микеланджело. Благодарение на някакъв доброжелател, който се опитал да направи атентат срещу „Пиета“ в Рим, сега тази статуя се държи зад бронирано стъкло и на 15 метра от посетителите. Но дори и въпреки тези неудобства, гледката си заслужава, и то срещу символичните две евро вход, които искат.

Микеланджело
Микеланджело

 

След лабиринт от улички и канали достинахме и до сърцето на града – центъра с Кметството, Камбанарията и най-богата външно украсена църква – „Църквата на светата кръв“. Само гледайки нейната фасада, човек може да си представи колко богат град е бил Брюж и колко внимание се е отделяло на красотата и изкуството.

Църквата на светата кръв
Църквата на светата кръв

Интериора също е внушителен , с всички особености характерни за барока и богатството, което той предполага. Посетители почти нямаше, така че препоръчвам да я видите, имайте предвид, че входа е безплатен. В музея на църквата се пазят много съкровища и реликви, като най-голямото, откъдето идва и името ѝ, е стъкленица с кръвта на Исус Христос, донесена през Втория Кръстоносен поход.

След църквата, все още имащи сили се озовахме пред най-големия символ на Брюж – Камбанарията. Построена е около 1240 г, като е била използвана освен по предназначението си – да оповестява часа, да предупреждава за опасност и да възхваля празници, и като градски архив и трезор. В момента е музей, като се предлага възможност да изкачите всичките 366 стъпала и да се насладите на Брюж от птичи поглед. Гледката си заслужава, но трябва да се има предвид, че стъпалата на последните няколко етажа са много стръмни и тесни и разминаването е притеснително.

Стълбички
Стълбички

Ние, успели с това изпитание, бяхме наградени с изпълнение на химна на Европа от камбаните, на сантиметри от главите ни. Няма нужда да обяснявам какво беше чувството … Съвзели се след концерта забелязахме и гледките, които спираха дъха…

Брюж
Брюж
От горе
От горе

Замяни от тази красота и останали без дъх от стъпалата, трябваше максимално бързо да намерим място за почивка и похапване. Както можете да си представите, възможностите в туристически град са безкрайни, но и цените обикновено са такива. Все пак успяхме да открием компромис и то точно срещу Камбанарията, така че освен на вкусна храна се насладихме и на атмосфера. Този път освен пържени картофи, опитахме и традиционна телешка яхния, доста вкусна, подобна на нашата такава. Имах много голямо желание да опитам от стридите, които се рекламираха по ресторантите, но реших че бюджета ни няма да може да го преживее, а и не бях сигурна дали бих могла да ги ям. Но нищо, някога и това ще пробвам …

След похапването обиколката продължи с нещо задължително за всеки град с канали – разходка с лодка. Има няколко фирми, които предлагат тази услуга, като понтоните са на различни места в града, но разходката е една и съща, така че няма значение коя ще изберете, цената също е еднаква. Много се чудехме дали да направим тази обиколка, защото каналите си се виждат и от улиците, а пък и времето беше облачно и леко хладно, но аз си бях навила на пръста, че трябва да се кача на лодка и това си е… Все пак не сбъркахме , дори и да виждаш същите неща, като и от уличките, усещането е съвсем различно и бих препоръчала на всеки да се възползва.

Начало
Начало
Площадче
Площадче

Днешният ден беше много специален, тъй като освен перлата Брюж, се бях заинатила, че трябва да видя и море. Може да е Северно, но пак си е море. Поради тази причина пак се качихме на влака и след няма и 15 минути пристигнахме в Остенде – малко градче, през което минава най-дългия трамваен маршрут из Белгийското крайбрежие. За него време нямаше, но трябва да остане нещо и за другия път. Честно казано, на някой цялата тази галимация може да му стори излишна, само и само да видиш някакъв бряг, но за мен си заслужаваше изцяло. Както се предполагаше, града беше почти празен, а и дъжда отново беше завалял ( явно четири часа следобед е критично време, в което задължително времето трябва да напомни за себе си ). Посрещна ни огромен паркинг само с велосипеди, както и център с величествена катедрала, а пред нея панаир. Тази гледка, както и празния бряг с прекрасното море само допълниха сюрреалистичното чувство, което изпълваше въздуха около нас. Срещнахме само чайки и един самотен човек с кученце.

Панаир и катедрала
Панаир и катедрала
Остенде
Остенде

Може би заради това, може и заради любовта ми към морето, тези няколко часа бяха едни от най-запомнящите си за цялото пътуване. Не успях да нагазя във водата, заради очевидно лошото време, но все пак успях да  я пипна 🙂 Трябва да се радваме и на малките моменти.

Сюрреализъм в действие
Сюрреализъм в действие

Вече доволно обрулени и наваляни попаднахме на затварящ пазар за риби и морски продукти, от където, да не останем назад, си взехме салата с морски дарове. Оказа се главно скариди и ролца от раци, но все пак допълни морското усещане.

Прибирането до Брюксел беше отново с топличък влак, където успяхме и да подремнем заслужено, защото оставаше още една неизпълнена задача – Атомиума. Това е сграда, представляваща решетката на атома, построена за международно експо, проведено в Брюксел. Денем се откриват прекрасни гледки към града, но естествено, вече се беше стъмнило. Това, пък, само допринесе за красотата му, сигурна съм, че денем не е толкова вълшебен.

Атомиум
Атомиум

Вече наистина на предела на силите си, се добрахме до апартамента, където изпихме по една – две бири, отдадохме се на guilty pleasure – телевизията и мислено се подготвихме за следващия ден и приключение …

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.