Белгия – ден първи

Четири дни – четири града и половина

Първият ни ден в Белгия започна стресиращо със ставане в 3.30 ч … Ужасяващо преживяване, не го пожелавам на никой, особено след като аз успях да спя максимум около час… Но всяко хубаво нещо изисква определени жертви, в този случай това беше ранния полет.

Самия полет беше лек, успях да видя почти изгрев и се възхитих колко е красива Земята през нощта, особено погледната отгоре.

Кацнахме на летище Шалероа, градче близо до Брюксел, навреме, като веднага ни посрещна проблем – никаква телефонна връзка. Глобул за пореден път се изложиха, при условие, че си плащам специална тарифа …На летището няма никакъв платен телефон, както и няма от къде да си купиш предплатена сим карта. Добре, че имаше един услужлив сънародник, който ни даде телефона си да звъннем да успокоим родителите … Горе-долу от пълен самолет, половината успяха да се свържат … Тъкмо вече се бяхме примирили с положението и по незнаен начин аз хванах мрежа, нямам идея как и защо, но успях и то само аз. Явно се полага по един телефон на семейство 🙂

След половин час с автобус пристигнахме и в Брюксел – пристана ни за цялата екскурзия. Шатълите спират на Гара Миди, от където си купихме карта за градския транспорт за цял ден. Имайте предвид, че автоматите предлагат само плащане с карти, така че ако имате само кеш, потърсете каса. След тази успешна мисия се качихме на метрото и оставихме багажа си на гара Централ, тъй като все още беше прекалено рано за чекиране в хотела, а приключенския дух и 20 кг раница не се разбират много добре.

Първата ни спирка, беше най-близката – Централния площад , или мегданя , с други думи. Посрещнаха ни величествени готически и барокови сгради , невероятно красиви и впечатляващи. Един от символите на града, заедно с Пикаещото момченце и Атомиума, също така и обект, защитаван от Юнеско. На площада се намират Сградата на общината и Кралската къща, като през 17 в е бил почти изцяло разрушен от французите по време на Деветгодишната война, но след това е бил възстановен, като са построени и сгради за различните гилдии търговци.

Гран плас
Гран плас
Музея на Брюксел
Музея на Брюксел

След приличен брой снимки, позиране и поприпсуване роднините на хилядите туристи ( главната характеристика на всеки пътешественик е, че мрази колегите си ), които сякаш дебнеха точния момент да ти се пльоснат пред обектива, след като пет минути си се нагласял, се насочихме към толкова известното „Пикаещо момченце“. Не знам дали заради липсата ми на каквито и да било очаквания и противно на прочетените лоши отзиви, на мен градът много ми хареса. Не е най-интересният, уникален и различен град, но има достатъчно качества, за да бъде посетен поне веднъж в живота.
До фонтанчето те водят живописни малки улички, ухаещи на топли гофрети и шоколад. В Брюксел съществува предание, че статуята е поставена, за да припомня събитията от Гримбергенската война, когато люлката със сина на херцог Готфрид III Льовенски била окачена на едно дърво, за да може бъдещият монарх с вида си да въодушевява гражданите, а детето оттам пикаело върху сражаващите се под него воини. По друго предание статуята поначало била предназначена да напомня на гражданите за детето, което изгасило разположените от неприятеля боеприпаси, като се изпикало върху тях от градските стени. Момчето, сигурно в наша чест, беше преоблечено като чистач. Не можах да намеря каква е историята на това преобличане, но е факт, че има над 600 изработени костюма, които се пазят в градския музей, а в деня на нов костюм момченцето пикае бира, а не вода!

Пикаещото момченце
Пикаещото момченце

Тъй като съм си контрол фрийк,бях направила план програма кое след кое да видим, и за първи път бях благодарна на себе си. След минималните часове сън, толкова не бяхме на себе си, че ако не беше това ценно листче, щяхме да се мотаем из центъра като мухи без глави. То и без това целия ден мина в мъгла, представям си колко зле щеше да бъде иначе.

Да се върнем на следващия обект – Porte de Halle – така и не можах да разбера как се нарича на български. Представлява останка от крепостните стени на Брюксел и по-точно една от портите в тях. Построена е през 14 в. и е кръстена на град Хал, към който е насочена. Доста е внушителна, сред прекрасен парк и е задължително да влезете, а не само да се любувате отвън. Нашия първоначален план беше точно такъв- врътваме се отвън и продължаваме, но само един поглед беше достатъчен за да предвкусим какво ни очаква от покрива ѝ. Самата кула е музей, стълбището ѝ е впечатляващо, украсено със скулптури, а на всеки етаж има експозиция, от която да добиете представа за живота, воден в кулата. Черешката на тортата е последния етаж и панорамните тераси. Погледнат отгоре Брюксел е още по-красив и спокоен.

Портата
Портата
Стълбището
Стълбището

Продължихме към друга задължителна точка – Place du petite sablon, като тук не ни впечатли толкова катедралата и площада към нея, който беше зает от пазар с антики ( явно пазарите са много популярни в Брюксел, видяхме поне 5 ), а от една чудна градина с фонтан отсреща.

Градинка
Градинка

В нея положихме уморени тела, полюбувахме се на изкуството и спокойствието и събрахме сили за големия сблъсък – Музея на старите майстори, част от групата музеи за изобразително изкуство на Краля на Белгия. Честно казано, очаквах повече … При условие, че това е страната, в която са живели и родени толкова много художествени гении, колекцията беше учудващо малка. Както и да е, успях да видя Брьогел и Бош, за това бях дошла, но можеше и повече .

10734012_10203467320896830_4717835044260707456_n

След него силите ни тотално сдадоха багажа и решихме, че е крайно време да се чекираме и да опънем крака за малко. Хотела ни се намираше до гара Ноорд и както се оказа, беше в турско – български – румънски квартал. За да се затвърди усещането ми, че Брюксел е интернационален и гостоприемен, специално към нас, и с особен уклон към Източна Европа, в почти всеки магазин можеше да си купиш популярни български продукти – от слънчогледови семки, през вафли до бира. Не знам какъв е тоя мой късмет с кварталите, но явно, винаги успявам да уцеля такъв с много българи. Няма значение, самия хотел е от апартаменти, като мога да го препоръчам без задръжки. Апартамента, в който бяхме настанени ние беше на последния етаж, предлагаше прекрасна гледка, почти нови мебели и огромна площ.

Вече предоволни и отпочинали продължихме с плана си, който беше с забележителности, близки до нас. Те не са така популярни, като другите, но в никакъв случай не са по-малко впечатляващи. Първа от списъка беше Японската кула, веднага след нея Музея за Ориенталско изкуство. Знаех, че и двете не работят в момента, заради реставрация и аз имах слаби надежди за нещо хубаво, но това което ни посрещна надмина всички мои очаквания. Японската кула се извисява на поне седем етажа и е огромна, напълно автентична постройка. Музеят , пък, е Китайски павилион, също с невиждана пищност и детайл.

Кулата
Кулата

DSC_0324

Разходката ни продължи из парка Лаекен, където се намира двореца със същото име, настояща резиденция на Краля на Белгия. От двореца не се вижда много, но парка е спокоен и предразполагащ за дълги разходки.

Двореца Лаекен
Двореца Лаекен

Ние, разбира се, нито имахме желание, нито сили за нещо подобно, а и срещнахме пречка – брюкселски дъжд. Въпреки, че нямаше нищо общо с софийския летен дъжд, този беше като недораслото му братче, успя да ни попречи да се разходим, а и беше започнало да се смрачава.

Все пак, успяхме да се върнем в центъра и да видим и оригиналния Кралски дворец и комплекса от музеи около него, преди да завали вече стабилно. Снимките на които се любувате са направени, докато единия снимаше, а другия го бранеше с чадър и се опитваше да удържи на вятъра.

Кралския дворец
Кралския дворец

Така или иначе си беше дошло време за вечеря, та се подслонихме в едно турско кафе да хапнем дюнери, много различни от българските, след тях типичните пържени картофи и да се довършим с по една гофрета…

Въпреки, че никога не бях стъпвала в Белгия, Брюксел ми се видя много гостоприемен и уютен и по някакъв странен начин много ми напомняше на Берлин. Ако, също така, германци и англичани се оплакват от емигрантите, трябва да видят какво е положението тук. Имам чувството, че поне в столицата, белгийците са малцинство и то не само заради нашия турски квартал, а и заради многото хора, които срещах в транспорта и по улиците.
Явно да си столицата на Европа си има и хубави и лоши страни…

Вече изпила няколко белгийски бири, сложих край на този изморителен ден за да си наваксам изпуснатия сън с най-красивата гледка, пред която съм имала удоволствието да заспивам…

Изглед на заспиване
Изглед на заспиване

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.