Малта – ден шест и седем

Шестият ни ден беше изцяло плажен и го включвам в пътеписа само заради прекрасната сграда, която открихме на прибиране.
Както вече писах в първия ден, до плажа се стига с автобус, от който можеш спокойно да си съзерцаваш пейзажа. По време на това съзерцаване, орловия ми поглед забеляза красив замък, кацнал на високи скали, встрани от пътя между Буджиба и Мелиха.
Пътя е не повече от десетина минути ходене пеша, като преминавате през вилна зона и стигате до красива малка църква.Ние попаднахме по време на някаква литургия, вратата беше отворена, а усещането беше доста сюреалистично. Малката църква, зад нея морето, а отвътре се чува само спокойния глас на падрето. Точно след пристигането ни литургията свърши и хората се разотиваха, облечени в най-официалните си дрехи, с прически, млади, стари и деца.

Замъкът, както по-късно открих се казва Дворец Селмун. Въпреки, че изглежда като замък, целта му никога не е била такава.Трябвало е да изглежда, все едно е силно укрепена сграда, за да може турците да не го нападат. Построен е през 18 в, като е бил ползван от Малтийските рицари като място за почивка и ловене на зайци. По-късно е взет от орден, който е спасявал християнски пленници от турските нашествия на острова, и е бил превърнат в пансион. Двореца е прекрасна, за съжаление не е отворен за посетители. Бях много разочарована, като открих този факт, но явно малтийците чак сега разбират, че старите реликви са интересни за туристите и трябва да се възстановят и укрепят.

двореца Селмун
двореца Селмун

Ако имате свободно време, и сте в района, една разходка би била приятна и, ако не друго, ще усетите малко по-автентична и истинска Малта от популярните обекти.

Следващия ден беше предопределен за посещение на селото, чието име едва запомних – Марсашлок и известния му неделен рибен пазар. Отварям скоба да спомена, че разбрах как се чете името му чак като се прибрахме в България, защото изписването му на латиница е Marsaxlokk. Пътуването отново беше с автобус, този път доста по-дълго, тъй като селото е в южния край на острова, максимално отдалечено от нашето местопребиване. Пътят беше разделен на две части – първо до столицата Валета и от там до селото. Това е стандартно прекачването за много маршрути, тъй като Валета е център на всички линии. Пътуването беше малък кошмар, понеже не само ние бяхме решили да видим този пазар и автобуса беше изпълнен до дупка.
Пристига се на края на селото, като на две минути от спирката е пристанището и пазара. Колко голямо беше учудването ми, когато вместо риби ме посрещнаха сергии като на битака, продаващи всевъзможни боклуци…Тълпата беше доста плътна и почти се бяхме отказали да търсим проклети риби, когато плахо започнаха да се появяват по една-две сергийки . Оказа се, че истински пазар си е на центъра на селото, но благодарение на туристическия поток, от рибен, пазара е станал всякаква сбирщина. Все пак, трябва да отбележа, че сувенирите бяха по-евтини от навсякъде другаде, даже значително по-евтини.
Избора на риби беше богат, като аз, естествено, не бих могла да определя и 1 % от тях. Все пак беше интересно преживяване и препоръчвам. Освен морски обитатели, местните продаваха маслини, специфичното за Малта овче сирене с черен пипер, много подправки и каперси под всякакъв вид. Явно, острова е богат на каперси, защото цената беше много добра и аз, разбира се, не се сдържах да напазарувам.

Риба меч
Риба меч
Акулка
Акулка
Моруни
Моруни
Каперси
Каперси

Освен с пазара, Марсашлок е известен и с типичното боядисване на рибарските си лодки. Предполага се, че е останало още от финикийско време, като главната причина е суеверността на рибарите. Цветовете и дизайна на лодката се предавал през поколенията, като никога не е променян. Украсяват носа на лодките си с очи, като талисман, който да ги предпази от лошото време и бурно море.

Пристанището
Пристанището
Очета
Очета

Селцето е малко и възможностите за разходка не са големи, но затова пък възможностите за обяд са богати. Всяко заведение предлага местна, прясна риба и би било престъпление да не я опитате. Аз ядох риба, която си остана неизвестна, тъй като изобщо не разбрах какво ми казва сервитьорката, но затова пък беше божествено вкусна. Сигурна съм, че ако отидете в не-пазарен ден обстановката ще е много по-приятна и спокойна и ще можете да се насладите на ястието, без през пет минути някой да ви побутва столчето.

Както и да е, хапнахме доволно и хич не скъпо и се понесохме към местния плаж. Пясък почти нямаше, но затова пък имаше много малтийци дошли да си направят пикник. Само, че тези хора са професионалисти, то не бяха шатри, чанти с подправки, оцети, зехтини и какви ли знайни не знайни уреди и уредчета, с които да готвят 🙂

Плажа
Плажа

Както и предишните дни, ентусиазма ни да стоим на едно място рязко секна след няколко часа и решихме да направим непланирана разходка до последната част на острова, където не сме били – пещерите Blue Grotto. Пътуването се оказа доста интересно … Първо трябваше да се върнем до Валета, откъдето да вземем автобус, който ходи директно до там. Мястото е много диво, до самите пещери се ходи с лодка, а наблизо няма никакво населено място. Както и да, пристигаме на автогарата във Валета, където има нарисувана карта на транспорта, по-голяма от мен, и на нея е показано, че не един, а два автобуса пътуват до там. Чудесно, отиваме на терминала и започваме да чакаме … Идва първия, питаме ходите ли до Blue Grottto, отговор – „Не, трябва да се прекачите“. Ние решаваме, че няма смисъл и ще изчакаме следващия. Идва и той, пак същия отговор, вече сме в шаш и паника. Как така, защо, нали друго пише на картата … Да, имало такива автобуси, но в туристическия сезон … Ядосани, но твърдо решени да стигнем се качваме, заедно с нас още една двойка заблудени туристи. Пътуваме си кротко и тихо и в един момент шофьора ни казва – слизайте, последна спирка, трябва да се прехвърлите на друг. Намираме се в средата на нищото, в някакво селце, където не се вижда жив човек. На таблото пише, че автобуса ще дойде след 20 мин, и щем не щем тръгваме пеша към следващата спирка, поне да не стоим на едно място. Изненада, другата двойка е пред нас. Ходим си ние кротко по шосето, покрай нас профучават коли, едно такси даже ни свирка. Викам си гледай го пък тоя, обаче той започва да свирка много настоятелно и другата двойка поддава. Оказа се, че човека знае, че няма автобус и със сигурност ще има заблудени туристи, чрез които да си изкара хляба. Иска 10 евро до скалите, като другата двойка любезно ни покани да си споделим таксито и да не чакаме повече. Съгласихме се, забравих да кажа, че беше и адски пек.
Пътя беше максимум 10 минути, като шофьора неимоверно се забавляваше да свири по туристите на всяка спирка и да вика :“ No bus! No bus !“

Пристигнахме на пещерите, като се оказа, че туровете с лодки спират работа след половин час, та ги хванахме в последния момент. Самата разходка е около 40 минути, като се ходи само до седем от пещерите. Лодката е най-обикновена рибарска, боядисана традиционно, като задължително ви дават и жилетки. Пещерите са уникално красиви, едно от най-красивите места на Малта. Люлеенето и подскачането беше сериозно, но си заслужава всяка минута. Снимки не можеха да се правят много, подари гореспоменатите причини, така че задължително отидете да ги видите.

Кристална вода
Кристална вода
Поглед от специално изградена платформа
Поглед от специално изградена платформа
Красота
Красота

Забавното е, че малкото заливче, откъдето тръгват лодките е плажа на тийнейджърите от близките градчета. За да се приберем, лодката почти ги побутваше за да се разминем.

Тълпа
Тълпа

Връщането беше повече от час и половина, тъй като автобуса обикаляше през половината остров и изтощени успяхме да се доберем до хостела. Чакаше ни приготвяне на багаж и перлата на цялата почивка – Валета…

Please follow and like us:
error

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.