Сицилия-я-я-я
Тъй като съм луда по цялата глава, да стоя на едно място за седем дни, определено, не ми допада. А и как да пропуснеш оферта, чрез която за час и половина отиваш на толкова невероятно място като Сицилия. Но всичко по реда си …
Деня започна ударно със ставане в 5. Хич не беше приятно, но трябва да се правят и жертви. Добрите хорица от Virtu ferries, с които пътувахме, ни бяха предупредили да си вземем дебели и вятъро-устойчиви дрехи. Но как да помъкнеш някакви багажи, като през предните дни градусите са били над 30. Резултата беше обличане на дънки върху къси панталони и преобличане на кораба…
Уговорката беше да ни вземат от хотела и да ни превозят до Слима, от където тръгваше катамарана. Ние, като послушни туристи, подранихме и имахме удоволствието да си говорим с колега австралиец, или поне да се опитаме да си говорим, тъй като неговия английски беше над моите познания по местен диалект.
Както и да е, пристигаме на пристанище, където аз с моите дилетантски познания, очаквам някакво малко корабче. Посреща ме огромен кораб, поне на мен такъв ми се видя, сигурно има и по-големи, който превозва и хора, и коли, и кво ли не. Качваме се на предвидените палуби, където изненада – обособени са много приятни места за сядане, с масичка, поглед към морето и изобщо, голямо удобство. Возила съм на ферибот в Турция, но това тук нямаше нищо общо. Даже и филми ни пускаха хората.
Virtu ferries е единствената фирма, която оперира този превоз, но ако имате нервите да се ровите колкото мен, ще откриете, че малки туристически агенции препродават техния пакет, като някои дори са по-евтини. Аз лично успях да намеря такава оферта от тази фирма. Всичко стана онлайн, пратиха ми билетите на мейла и не съм имала никакъв проблем. Можете да изберете само превоз до Сицилия, като се пристига в град Поцало, или както – нас екскурзия до Таормина и вулкана Етна. Аз лично препоръчвам второто, особено ако имате само един свободен ден, сами ще е непосилно да стигнете по-далеч от Катания.
При пристигането, платилите за ексурзия ни натовариха на няколко автобуса, като бяхме разделени по езици. Нашият екскурзовод беше много приятен чичо, италианец, с перфектен английски. Първата ни спирка беше Таормина, като пътя беше към два часа и нещо.
Градчето е най-популярния морски курорт на Сицилия, въпреки, че се намира на високичък връх и слизането до морето е поне половин час с кола. Още от древността градът е бил популярен, като много известни личности са се подвизали из него. В наше време, всяка година, се провежда международен филмов фестивал и се струпват малки и големи звезди. Гледките от града са фантастични, като най-красиви са от Ботаническата градина, от където можете да се възхитите и на вечно недоволния вулкан Етна.
Самата Таормина е малко градче, изпълнено с малки живописни улички и много, много туристи. Отвсякъде се носи миризма на прясно изпечена пица или на характерните за Сицилия бадемови сладки. Всичко е шарено и опияняващо.
Главните забележителности са останките от Римския амфитеатър и Ботаническата градина, но е напълно достатъчно и само да се разходите из уличките и, задължително, да хапнете пица или паста. Никъде другаде по света не е толкова вкусно, колкото в Италия. Сицилия е известна с голямото производство на шам фъстък, който расте много добре на вулканична почва. Изобретателните местни го използват за много неща в кулинарията, като едно от тях е песто сос за паста. Като добавите и малко месо и чесън, вкуса е убийствен.
Повече от задължително е да опитате и сицилиански каноли – божествено вкусен десерт със сирене рикота. Нямам идея как успяват да направят всичко толкова вкусно в тази Италия, но в Малта, която е толкова близо, вкуса беше различен…
И последно, защото вече почнаха да ми текат лигите, са бадемовите сладки. Не трябва да си тръгвате без да ги опитате. Топят се на езика, а вкуса е …
Приключвам с кулинарната вакханалия, защото трябва да разкажа за едно неземно и нереално място – Вулкана Етна.
Етна е от местата, където можеш безусловно да усетиш силата на природата. Няма как да не се стреснеш и попритесниш като видиш огромната планина от изсъхнала лава, която е навсякъде около теб и като си представиш колко лесно би могла да заличи всичко, което виждаш пред себе си. Благодарение на тази екскурзия разбрах, че имало два вида вулкани – черни и червени. Черните си стоят мирно и тихо с години, но когато избухнат правят големи поразии, пример онзи в Исландия, на който никой нормален човек не знае името. Етна е червен вулкан, или с други думи, плюнчи се и пуска по малко лава често, но благодарение на това не избухва грандиозно. По време на нашето посещение беше леко избухнала, но кратера е толкова високо и далеч от достъпа на туристи, че не видяхме нищо освен дима, който се издигаше.
Обстановката, докъдето може да се стигне с превозно средство, е като лунен пейзаж. Има няколко кратера, като всеки е обозначен с табела, с името и годината на избухване. Целия лъкатушещ път е направен върху лавата, като често се налага да се прави изцяло наново.Последния ремонт е бил 2001. Сицилианците са оставили няколко остатъци от къщи, пометени от лавата, като още едно напомняне за мощността на вулкана. Странно е, че все още има хора, които сторят и живеят на това място, но явно всеки луд с номера си. Ако имате желание, може да се качите до най-високата позволена точка, като може да избере дали да го направите с лифт или с джип. Мен лично цената от 30 евро ме спря и се разходихме на по-ниските кратери, които изобщо не бяха малко.
Лично за мен това беше едно от топ преживяванията ми по време на това пътуване.
Дълбоко впечатлени и вече леко изморени поехме обратно към корабчето и към топла Малта. А, забравих да спомена, хората от фирмата са си били прави да предупреждават за дрехи, пазещи от вятър. На Етна духа зловещо … но все пак си на 2000 м надморска височина…
