Малта – ден четвърти

След вчерашния изморителен ден, този го писахме “ плажен “ и мислехме да се отдадем на активна почивка. Както споменах в предните постове, бях избрала хостел близо да двата пясъчни плажа, и след като вече бяхме лежали на единия, днес бяхме решили да се метнем и на другия – Златния залив ( Golden Bay ).

Пътят до там беше много удобен, има два автобуса, свързващи плажа с останалата част от острова, като за наш късмет, единия ни беше наблизо. Самия Златен залив се намира в западния край на Малта, като района е все още див, а близо до самия плаж има само един хотел. До залива има още няколко плажа, като до всеки може да стигне пеша от спирката на автобуса и като слезеш пеш по не малък брой стълби.

Времето беше чудно, което предполагаше и много хора, излезли да почиват. Въпреки това, имаше предостатъчно място и човек можеше да си почине спокойно. Водата беше кристално чиста, даже рибки плуваха около краката ни. И то не само цацоподобни такива , но и доста големи парчета, които, обаче бяха доста бързи.

Ако и вие сте луди като мен и не ви се стои на едно място повече от няколко часа, може да се изкачите по скалите, които ограждат залива и да се насладите на прекрасните гледки, които се откриват от горе.На ръба на скалите гордо се издига още една от защитните кули, които са общо 11. Ето план колко са били и къде са били разположени.

Има дори тур, който обикаля по всички съществуващи, който би бил доста интересен. Точно тази, до която бяхме, е реставрирана, но за съжаление, затворена за посетители. Това не пречи на хилядите туристи да я посещават и да се снимат с нея. Докато бяхме там, даже се изсипаха два автобуса германски пенсионери, които се катереха като диви кози по всяка възможна повърхност.

След като се поразходихме и ни обрули вятъра, тръгнахме да се прибираме. Оказа се леко проблемно, тъй като извън сезон, автобусите минават на един час и се напълват още на първата спирка. Очевидно това е достатъчно оправдание за шофьорите да подминават всички други пътници. Вариантите ни бяха два – или да чакаме още един час, като отидем до първата спирка, или да вземем друг автобус и разчитайки на късмета си, да се прехвърлим някъде из острова. Естествено, избрахме втория вариант, който се оказа изключително удачен и бързичко се прибрахме в хостела. Бързичко беше важно, защото бяхме решили след цял ден мързелуване да се разходим до старата столица на Малта – Медина и съседния ѝ град Рабат.

Както се вижда от снимката, Медина е град-крепост, намиращ се в почти идеалния център на острова. Местните го наричат „Тихия град“, защото жителите в него са само 300, като вечер е почти празен. Има легенда, в която се разказва, че свети Павел е пребивавал тук, след корабокрушението си. В момента Медина е главно туристическа дестинация и повечето хора живеят в съседния Рабат. Само че, можете да си представите изумлението ми, когато на място установих, че границата между двата града е една улица. Ако не знаете предварително, няма и да разберете, че това са две отделни населени места. Медина е уникално красив, със стотици малки улички и надвесени високи сгради. Гледките от крепостните стени са главозамайващи, като имам чувството, че където и да застанеш се вижда морето.

Самият град има няколко главни забележителности, като катедралата „Св. Павел“, дворецът Вилхена и Бенедиктинският манастир са малка част от тях. За да съм честна, накъдето и да се обърнете ще видите забележителност. Но залезе ли слънцето, ще попаднете в истинска приказка. Туристите ще са се изнесли и градът ще остане само за вас. Ще може да откриете всяко скрито кътче и всяка потайност. Само си носете топли дрешки, че ако задуха вятър разходката няма да е от приятните.

Рабат е съседното градче, което в миналото е било предградието на Медина. В него могат да се видят много повече останки от чуждото господство на Малта, за разлика от средновековния град, който е запазил стария си вид. Тъй като разходката беше привечер, попаднахме на скоро приключило религиозно празненство, като улиците и една от църквите бяха украсени с гирлянди и дървени фигури на светци. На едно малко площадче имаше насядали дядовци, а пряка по-надолу и баби, явно при обсъждането на клюките половете не трябва да се смесват. Усещането беше много приятно, чувстваш все едно си попаднал във филм. За допълване на атмосферата изведнъж от някъде се чуха топовни гърмежи и се видя дим – а, сега де. Тръгнахме на разузнаване, но въпреки, че канонадата продължи поне десет пъти не успяхме да разберем от къде идваха, нито каква беше причината им…

След прекараните няколко магически часа и попаднали случайно на една от най-вкусните и най-големи шоколадови торти, поехме обратно да починем и си помечтаем за времето, в което Малтийските рицари са ходили по същите места, по които бяхме стъпвали и ние.