Този ден беше отделен за двата съседни малки острова – Гозо и Комино. Решихме да се спрем на организиран круиз с лодка, като чистосърдечно мога да препоръчам фирмата – Luzzu cruises. Правя това с уговорката, че пътуването със организиран транспорт, независимо дали е еднодневна екскурзийка или седмично обикаляне изисква много компромиси. Минусите са много, главните са, че не разполагаш с времето си и не винаги виждаш всичко, което ти се иска. Плюса е един, и поне за нас, в този случай беше решаващ – обхващаш голяма площ за минимално време. При второ посещение бих тръгнала сама, защото си има прекрасно уреден транспорт на Гозо, както и фериботи и до двата острова.
Гозо е острова-сестриче на Малта, като са свързани и териториално и исторически, а Комино е необитаем, без никаква инфраструктура, но с една от най-красивите лагуни, евър.
Пътя е около час и половина, при доста бурни вълни, като резултата беше половин повръщащ кораб. Да стоиш прав си беше изгубена кауза, но незнайно как успяхме да изпием по един чай. Все още ми е мистерия как не се разля тая течност.
Пристига се в Мграр – главното пристанище на Гозо, където се натоварихме на микробусчета, на път за първата спирка – Синия прозорец ( Azzure window ).Пътищата са много подобни на тези в Малта, криволичещи, но минавайки през китни малки градчета и нивички.
Синият прозорец представлява природна забележителност, като самата местност, където се намира е магична, много по-красива от очакваното. Намира се на западния край на острова, където виждате огромна ивица скали, които са ерозирали във всякакви причудливи форми.Най-интересното е, че морето е на десетина метра под вас, но навсякъде има малки локви или наскоро изпарила се морска вода, оставяйки след себе си сол. Може и да е нормално явление, но на мен ми се стори интересно и забавно.
Когато застанете с лице към морето, отляво се вижда една от отбранителните кули, построени както тук, така и в Малта. Целта им е била при опасност да сигнализират с огън една на друга и така целия остров да бъде на крак максимално бързо.
В морето, от страната на кулата, се намира възголяма скаличка, наречена Fungus rock, или Мъхнатата скала. Известна е, защото на нея расте някакъв много специален, лековит мъх, който Малтийските рицари са използвали за лекарства и какво ли не. Толкова им е бил важен, че е била издадена заповед за смърт на всеки, който дръзне да открадне от скалата. Самата тя не е свързана със сушата, но изобретателните рицари били направили някакво приспособление, подобно на лифт, с което стигали до нея.
Като обърнете гръб на скалата пред погледа ви се изправя и самия Прозорец – невероятно красива дупка в скалите. Звучи тъпо, но е спираща дъха. Местността е много популярна за гмуркане, предполагам, заради това, че водата е кристално чиста. Дори ние, които само наджапахме на плиткото, успяхме да се насладим на флората и фауната, обитаващата водата. Имайте предвид, че тук бряг реално няма, всичко е отвесни скали и многобройни остри камъчета, така че ако искате да стигнете максимално близо до Прозореца трябва да имате подходящи обувки. Сандали не стават, изпробвано е. За голямо съжаление, Прозореца е в голяма опасност от изчезване. Големи парчета скала продължават да падат и то често, като до няколко години се очаква целия „покрив“ да се срути. Качването и ходенето отгоре му са забранени, тъй като има голяма вероятност да цопнете в морето, а височината е поне двайсе метра.
Когато се отдалечите от брега ще видите една странна, за мен, забележителност, наречена Вътрешно море ( Inland sea ). Получило се е като морето хилядолетия си е дълбало тунел в скалите и е напълнило нещо като малко езерце, което хич не ме впечатли. Може да се наеме лодка и да се премине през този тунел, но за мен е излишно. Няма и да коментирам бетонните бункери, поставени около него, за водолазните принадлежности на плувците.
Следващата спирка беше Виктория- столицата на Гозо. Тук имахме няколко часа, които да убием из малките улички. Градчето първоначално се е казвало Рабат, като е било прекръстено за диамантения юбилей на кралица Виктория, по настояване на местните,и за да се отличавало от Малтийския Рабат. Има огромна крепост, която се реставрираше, както и много красиви църкви. Най-интересна беше разходката из страничните улички, където можеше да усетиш истинската атмосфера и да видиш, че явно жегите са толкова големи, че когато човек си паркира колата е най-уместно да я завие с чаршаф. Това го видях и в Малта, но все си мислех, че е приумица на няколко човека, оказа се че не е. Навсякъде беше почти безлюдно, което беше само плюс за нас.
След няколкото потни часа обикаляне и ядене на сладолед се върнахме на корабчето и потеглихме към така чаканата Синя лагуна. Хипер – гига – мега забележителност, която представлява малко заливче с най-синята вода, която някога съм виждала. Била е декор на много филми, сред които „Троя“ и „Гладиатор“. Когато проучвах информация за пътуването видях лагуната така :
а когато стигнахме я видях така :
Дори не мога да опиша колко бях разочарована. Нямаше място къде да се стъпи, камо ли да си оставиш багажа и да влезеш да поплуваш. Съветвам ви, ако ще ходите там, направете го в някой от пролетните месеци, за да успеете да се насладите на красотата на това място, без опасност да ви бръкнат в окото я с чадър, я със сладолед. Бихте могли, също така, да се разходите из острова, който се обитава само от шест човека, като имате предвид, че няма нито пътища, нито ток. Освен лагуната има още един пясъчен плаж, не толкова красив, следователно и не толкова претъпкан.
Все пак имахме определено време, което да прекараме тук ( минусите на организирано пътуване ) и след половинчасово обикаляне, блъскане и стъпване на половин крак, успяхме да намерим трийсетина сантиметра да опънем хавлийка. Водата, наистина, беше невероятна, гледката също, но не успях да игнорирам случващото се наоколо и победени се върнахме на корабчето.
На връщане минахме покрай пещери, образувани от силните вълни, но разочарованието още ме владееше и не можах да им се зарадвам особено. Дори слабото морско вълнение и липсата на повръщащи не можа да ми оправи настроението.
С това приключи и този ден, като положителните емоции успяха да преборят грандиозното разочарование. А и как няма при наличието на такива залези…
Забравих да напиша, че фериботите тръгват само от един град- Слима, който си е голям курорт с бетонни хотели и нищо останало от автентичността на острова. Имахме удоволствието да го разгледаме на прибиране, през автобуса, и нямах никакво желание да се връщам отново. С нищо не се различаваше от всеки друг подобен курорт, независимо в коя държава сте.
