Малта – ден първи и втори

Най-накрая си седнах на четирибуквието и написах пътеписа за Малта. За това малко островче може да пише безкрайно, но аз ще се спра главно на нашите преживявания и на няколко съвета, които мога да дам. Пътеписа ще е по дни, защото така най-лесно мога да систематизирам какво да пиша. И така първи и втори ден :

Пиша ги заедно, защото реално, първия ден беше само вечер. Благодарение на безумна промоция от Уиз пътувахме на доста ниска цена, полета беше вечер, а времето в България ужасно – студ и дъжд.

Пристигнахме вече по тъмно, хостела ни имаше безплатен шатъл, което се оказа голямо предимство. Mалта е остров с немалки размери и е задължително да се ползва някакво МПС. Летището е в южния край, а нашето градче – Буджиба, в северния. Бях чела за начина на каране на местните, но друго си е да го преживееш на живо. Магистрали, логично няма, пътищата са със завои и тесни, разбира се, това не пречи на никой да кара както му падне и, явно, е задължително да засичаш колегите. Както и да е, пристигнахме, хостела не беше точно очакваното, но беше чистичък и на добра цена. Опитахме да си намерим някакво хапване, но вече беше след единадесет и извън сезона ( той започва от юли месец !) и задачата беше трудничка. Намерихме, все пак, едни отворени дюнери, където за изненада почти всички, и клиенти и персонал, бяха българи. По-късно разбрахме, че Малта е пренаселена с българи, даже един ни попита дали сме дошли на почивка или да си търсим работа…

На другата сутрин бодри ( добре, че си носехме тапи за уши, защото навсякъде се носеше воя на английски баби, пеещи караоке), тръгнахме на плаж. Пясъчни плажове на Малта почти липсват, повечето са скали, от които се влиза във водата, но аз бях направила проучване и избрах градче, сравнително близо до двата най-големи пясъчни. Придвижването из целия остров е с добра схема от автобуси, но имайте предвид, че трафика е много голям. В северната част е по-спокойно, защото няма толкова туристи, което беше добре дошло за нас. Обикновено 30 км се минават за час и половина, а като включиш в сметката и лявото движение забавата е пълна. Все пак, ние сме стари кучета и след минимално озъртане успяхме да установим къде е спирката в нашата посока и най-важното – автобус се спира с ръкомахане. Иначе на спирките има табели с преминаващи номера и ориентирането е много лесно, а ако не сте сигурни питайте шофьора.
Стоварихме се заедно с 90 % от пътниците на единия от двата големи пясъчни плажа – Мелиха. Прекрасен, почти празен и голям. Благодарение на богата си история и интернационално окупиране, Малта е препълнена с дворци, кули, кулички и замъци. Дори докато се печеш накъдето и да погледнеш има величествени сгради. Над самия плаж е надвиснал Червения замък.

Червения замък
Червения замък

Ако някой е чел предишните ми постове, помни че една от причините да отида до Малта е Game of thrones , чийто първи сезон е сниман на острова. Поради желанието да се потопим в специфичната атмосфера, след печенето на кълки и пиенето на местната бира Cisk, тръгнахме на разходка из самото градче Мелиха и най-голямата му забележителност – Енорийската църква.

Църквата в Мелиха
Църквата в Мелиха

Очевидно е, че хората си имат камъни бол, което е дало и уклон в строежа на сградите и типичната архитектура. Стените на къщите са доста дебели, поне 50 см, явно за да предпазват от жегата, а канализацията, добавяна в последствие и извън сградата в тръби, наподобяващи улуци. Няма нужда да споменавам, че на моменти се носи много специфичен мирис. Цялата атмосфера те прехвърля в съвсем други години и съвсем друг начин на живот.Из острова е пълно със следи от наскоро приключилото Британско господство, което само допълва нереалната картинка. За съжаление голяма част от сградите са изоставени и порутени, въпреки че са невероятно красиви. Разходихме се из градчето, изключително малко, все пак говорим за държава, чиято столица е с огромния брой жители – цели 7000 и нещо. Запознахме с една мила котка, хапнахме пресни плодове, почти се сприятелихме с едно момиченце и се прибрахме да гледаме романтичния залез над морето…

Мелиха
Мелиха
Останки от отминало време
Останки от отминало време
Моренце
Моренце

След него се отдадохме на кулинарни изкушения, и аз решила да се доверя на местна кухня ядох местен рибен специалитет – четири вида риба. Огромна порция с гарнитура пържени картофи и салата, тази гарнитура се сервираше с всичко из целия остров. Кухнята е странна смесица между английска и италианска, с арабски привкус. Прекрасен специалитет е малтийския заек, сервиран с доматен сос, пълен със странни неща, от които познах само зелени маслини и каперси. Натъпкахме се доволно и се смесихме с тълпите, тръгнали на вечерна разходка и игнорирайки глъчката от двадесетина заведения, всяко привличащо клиенти с различна музика.И всичко това е извън сезона, не искам и да си представям какво е в разгара му.

 

Please follow and like us:
error

Author: Marinela

7 thoughts on “Малта – ден първи и втори

  1. Два пъти по десет дни съм бил в Малта. Ще Ви кажа така, на един камък хората си направили държава.С ред и дисциплина, чудесно е. Пътеписа е хубав и отговаря общо взето на реалната обстановка.

    1. Благодаря 🙂 сигурна съм, че не съм успяла да предам всичко, но там е просто необятно. Толкова малко място, а такава наситеност на история и култура 🙂

  2. Живея от години в Малта. Усетили сте съвсем точно духа на този малък вълшебен остров. Много обективно написан пътепис. Поздравявам Ви!

  3. Отдавна гледам този остров и си мисля да се запътя натам. Но преди това ще сядна да изчета всички дни от пътеписа, че ми стана много интересно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.