Панагюрище

Пак на лов за печати …

По стечение на обстоятелствата началната точка този път беше Карлово, а не, както обикновенно София, и това породи малко по-различен маршрут. Решихме, вместо да караме по стандартния Подбалкански път и да свием при Пирдоп, да се отдадем на съзерцаване на природа и да минем през Хисаря.
Много добра идея, нямаше почти никакви коли по пътя, печеше ярко слънце и пътя беше чудесен. Толкова чудесен, че ми се отдаде възможност да гледам на воля какво ни заобикаля и за първи път обърнах внимание колко много паметници и статуи имаме, дори и в най-малките селца. И то не обикновени паметници, на места имаше доста големи монументи и, очевидно, правени от големи професионалисти. Ще ви покажа само малко, все пак може вие да не сте такива ентусиасти и да не ви вълнува толкова “ комунистическото изкуство „…

Паметник на Първата Средногорска чета с.Кръстевич
Паметник на Панайот Волов гр. Стрелча
Паметник в с.Старо Железаре
Паметник в с.Старо Железаре

Не след дълго пристигнахме в Панагюрище къде ни завариха огромни ремонти, под огромни имайте предвид буквално целия град. Всичко беше разкопано, но след насока от мили граждани, успяхме да се насочим и да паркираме близо до центъра. Който, огромна изненада, беше също разкопан. Града изглежда доста добре, уреден е и красив. Пълен е с паметници, като впечатление прави Паметника на Боримечката, който се извисява над града.

Паметника на Боримечката
Паметника на Боримечката

Както всички знаем, в Панагюрище е открито едно от най-големите тракийски златни съкровища, както и в него е родена Райна Княгиня- девойката, извезала Самарското знаме. В нейната къща беше и първата ни спирка, разбира се, за да вземем печат. Къщата е традиционна за времето от Възрождението, има копие на знамето и много приятна градина. В града има малко запазени къщи от това време, защото след Априлското въстание Башибозука опожарява града и всичко е трябвало да се вдигне отново.След нея се разходихме малко из прашния, разкопан и пуст център, качихме се до паметника на Боримечката и поехме към местността Оборище.

Копие на Самарското знаме
Копие на Самарското знаме

Пътя с кола не е много, но трябва да имате предвид, че след като спрете на бариерата има ходене около 20 минути пеша. Върви се по много приятна пътека из гора, като от време на време са сложени мраморни плочи с мисли на участници и съвременници на Априлското въстание. За съжаление,батерията на фотоапарата ни умря, така че ще ви покажа снимки на самия паметник от интернет. На мястото, където е поставена паметната плоча през 1876 г. се провежда първото в историята на България Велико народно събрание, на което се взема решение за обявяване на Априлското въстание. Самата плоча е с надписите на всички, които са присъствали, като единственото изчегъртано име е това на предателя…

Паметника на м.Оборище

Надъхани с национална гордост, изморени от силното слънце, но предоволни поехме обратно към София. Равносметката от цялото пътуване, лично за мен, е че открих красота на неподозирани места и реших да си отварям повече очите и да заглеждам очуканите паметници, с които толкова съм свикнала и да им дам шанс да ми разкрият очарованието си … Освен това, почти винаги има някоя интересна история, която могат да ми разкрият.

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.