Или пишман туристи тръгнали на разходка.
Това е най-точното определение, с което бих могла да опиша цялата ни група и поради тази простичка причина, днешния пост ще е много повече фото-разказ, отколкото пътепис.
Първоначалната идея за деня беше да стигнем с кола до комплекс Мальовица, от там, през хижата до Страшно езеро. Оказа се, че мястото оправдава името си и пътя хич не е лек, а и прогнозата за времето беше за дъжд с гръмотевични буря. Носят се легенди това място и за падащи кълбовидни мълнии, благодарение на залежите на желязна руда в района, а и вече преживявала гръмотевична буря, с добавка светкавици, при изкачване на Мусала, решихме да опростим маршрута и да се качим само до хижата. Който го е минавал знае, че пътя изобщо не е труден, няма големи изчаквания и стръмнини. За радост прогнозата не се изпълни, вярно, че слънцето напичаше като в Сахара и пот се лееше с кофи, но имахме прекрасен ден.
Спирам с обясненията си и започвам със снимките, тя природата така или иначе е много по-красива и интересна от всичко, което бих могла да опиша аз.
Enjoy !
Всичко започна от тук, поляната пред хотела и пистите през зимата. Следващата снимка е и на самият връх.
Целия път по време на разходката беше осеян с гъби, с неизвестен за мен вид, но явно и за някой друг, който беше изритал абсолютно всяка гъбка, която беше зърнал..
Нямаше как да подминен и боровинките,обрахме каквото бе останало по пътеката. 
Красота по пътя :
Както вече отбелязах, потта се лееше обилно, така че при пристигането ни на хижата се наложи да си починем повече от очакването и да изсушим мокрите си дрехи. Може би, заради това, времето реши да ни се разсърди и започна да се заоблачава. По някое време решихме, че можем и да се пробваме да изкачим върхи, но облаците ни отказаха. Стигнахме само до „първа тераса“, където хапнахме сандвичите си, които странно защо, но на чист въздух са в пъти по-вкусни от обикновено. Помотахме се малко по камъните и изморени, но щастливи си тръгнахме кой от къде е …
