Рим – вече събрала самочувствие и открила „извора на вселенската мъдрост“ – bg-mamma, реших че можем да се пробваме и сами да организираме пътуване. Последваха няколко месеца яко четене, купуване на самолетни билети с трепереща ръчица и безсънни нощи, представяйки си колко хиляди неща може да се объркат. Е, нищо не се обърка, даже обратното – всичко беше прекрасно. Рим е изключителен град и едно посещение в никакъв случай не е достатъчно. Естествено, собственика на хостела и персонала му, бяха българи. Навсякъде сме, да знаете.
Най-яркия ми спомен, обаче, беше адската жега в края на юни, как изгорях на текезесарски тен, въпреки че се криех по сенките на Форума и , разбира се, Ватиканските музеи… Много е различно да учиш за нещо и после да го видиш на живо, а там има какво да се види. А пък за залезите няма и да подхващам тема, както и за невероятната храна. То паста, то брускети, то сладолед … Спирам, че ми потекоха лигите.
Берлин – невероятни късметлии сме да имаме приятели, живеещи в чужбина, иначе доста дълго време щеше да мине, докато обърна поглед към тази част на Европа. Оказа се, много ясно, че съм бъркала, но това едва ли е голяма изненада. На пръв поглед Берлин не ме очарова особено, видя ми се безкрайно подреден и стерилен. При втория поглед, обаче, нещата вече бяха много различни. Най – интернационалния и разнолик град, в който съм била. Невероятни музеи, изключителна улична култура, страхотни барове и, разбира се, вурстове. Мда, често свързвам някой град с храната, която съм яла там( явно, без да подозирам, съм била голям чревоугодник ) В случая – малък квартален корейски ресторант, но продължава да си остава незабравим вкус.
Венеция – толкова много бях чела, гледала и слушала за “ най-романтичния “ град на света, че реших да го проверя. И добре, че се реших, защото евтините полети спряха малко след това. Голям късмет, а града не само си заслужава, а е едно от местата, които всеки човек трябва да посети. Атмосферата е неповторима, особено вечер, когато всички туристи се изнасят, неясно за мен къде, и оставаш да се разхождаш сам по безкрайните малки улички в призрачна обстановка. Това беше и първия град, в който се изгубих, въпреки че имам самочувствие, че се оправям идеално с карти. Просто там правата линия е мираж, а идеята да се движиш само направо е невъзможна. Но това е и чара на този прекрасен град, заедно с олющените дворци, малките наводнения и постоянните полюшвания ( толкова свикнах да се клатя, докато чакам и пътувам с градския транспорт, че започнах да го правя и на твърда земя ). Задължително покрай Венеция трябва да се посети и Бурано – неземно място, пълно с шарени къщи и усещане, че си върнал поне стотина години назад.
Дубровник – тази година ми потръгна на морски градове. Голяма вина за посетя този град имаше Game of Thrones – разбрах, че снимат там и моментално реших, че е прекалено близо за да го пропусна. Тръгнала с мечта, но реално осъзнаваща, че шанса да видя снимките е минимален, бях решила максимално да се изкефя, пък каквото дойде. Самият Дубровник си е достатъчно магичен за да задоволи всичките ми желания. Прекарахме няколко дни в разходки, преминахме през спешно купуване на бански ( градусите бяха около 30, а бяхме октомври месец ) като последния ден бяхме планирали да караме лежерно и да разгледаме само стените на града. Обикаляме си ние и какво да видя аз – на една от кулите се вее знамето на Баратеон. Викам си, край, вече се побърка, обаче поглеждам настрани – о, чудо, цял сет на Троновете извън стените, в едно малко заливче. Радостта ми беше неописуема, оставащите части от стените ги притичахме набързо и като истински папараци се наредихме да гледаме снимките. Голям кеф, ей, голям … Въпреки че снимаха само една сцена и не стояхме повече от час, чувството че си остава незабравимо и винаги ще пазя този спомен от Дубровник. На връщане към България видяхме Котор и Будва, но не можах да се впечатля, дори и малко. Прекалена мръсотия и неподържаност. Все си мисля, че ако бяхме минали първо от там, усещането щеше да е различно, но Дубровник вдигна доста летвата.
Сега се сещам за нещо, което ме впечатли много – едното са ужасяващите последици от войната – планините още стоят голи, крепостта над Дубровник е цялата в дупки от куршуми и снаряди, а второта са пътищата – е, няма такива завои и денивелация.
Лондон – тук, каквото и да кажа, ще е малко. Влюбена съм в този град, както и в тази държава. Мога да говоря с часове за музеите, културата, парковете, транспорта, спокойствието, за бирата и какво ли не друго. Няма друго подобно място, поне за мен. Сигурна съм, че колкото и пъти да го посетя , винаги ще намеря нещо ново и невиждано.
Покрай Лондон се завърнах и в Бат, където нищо не е мръднало от векове и имаш чувството, че мистър Дарси ще се появи иззад ъгъла. Този път отидох и до Стоунхендж, доста забавно беше да гледаш камъните, а наоколо тичат овце и шумят магистрали… Но все пак, нямаше как да се пропусне. Нямам никакъв открояващ се спомен от града, защото през цялото време бях в еуфория и изключително щастлива. Останаха ми много непосетени местенца и много неизпита бира, но трябваше да оставим нещо и за следващия път, и за по-следващия и за по-по-следващия…
Кушадасъ – за пръв път решихме да изневерим на Черно море и не особено уверени се насочихме към Турция. Естествено, хотела не беше това, което очаквахме, но какво ти пука като имаш прекрасно море на пет минути от стаята. Няма водорасли, няма боклуци, но имаше прекрасно обслужване и спокойствие, въпреки че бяхме на един от най-оживените плажове. Спукахме се от ядене на баклави и какви ли не вкусотии, както и личното ми откритие – турски слънчогледови семки 🙂 Нямаше как да минем без Памуккале и Ефес – двете забележителни, и двете си заслужават времето и парите. Като цяло останахме очаровани и доста трудно бих се решила да отида пак на нашето море – родно ми е, обаче не може да се конкурира нито с цените, нито с качеството, с което се сблъскахме, за голямо съжаление.
Будапеща – да попълним дупката от трите големи дунавски столици. Добре, че ме бяха предупредили да си вземем топли дрехи. Разбирам, че покрай реките е ветровито, но това беше просто нечовешко. Миналата година, по това време, се къпех в морето, а сега се наложи да си купувам вълнена шапка, че ми замръзнаха ушите. Иначе, града е много кокетен и спретнат, Рибарския бастион беше най-забележителен, все едно си влязъл в истинска приказка. Бирата също беше една от най-вкусните, които съм опитвала, както и кухнята. Мисля, че ще трябва да се върна в този град, нещо не чувствам, да съм свършила с него. Но със сигурност в по-топло време , че да топна и аз дупе в тези прословути минерални бани.
Нова година в Берлин – за първи прекарах Нова година извън България и то толкова колоритно. Явно германците все още жалят за войнската си мощ, защото избухването в първите минути на първи януари беше внушително. Остатъците от бомбичките, фоерверките и всякакъв друг подръчен арсенал се чистеха следващите два дни. Ние се отчетохме със скромно дунавско хоро в състав от петима българи, двама германци и двама лондончани, като никой от тях не беше чувал що за чудо е това, но не попречи на единия да го поведе …
Иначе Берлин ни посрещна топло, нямаше го ужасяващото време, с което бях наплашена, като за допълнение се разходихме и до Потсдам. Красиво градче с огромен парк с няколко двореца и павилиони и красив стар център. През лятото би бил още по-впечатляващ.
Барселона – решихме да погледнем малко на юг и да посетим за първи път Испания. Първоначално бях леко разочарована, защото града изглеждаше като почти всеки друг европейски град, в който сме били, но на сутринта след пристигането ни, бях ударено челно от красотата му. Ар-нуво сградите, Гауди, палмите, плажовете и самата атмосфера- красота ! Никога не съм се тъпкала така с всякакви знайни и незнайни плодове и морски дарове. Винаги съм била твърдо против всякаква морска гад, но „paella“-та , която ядох тук беше божествена. Зарекох се, че където и да отида, няма да се страхувам да пробвам местна храна. Най-силния ми спомен ще си остане храната, Бокерията и духа, който не съм срещала никъде другаде. Прокрадна се и напиращо желания да отскоча до южна Испания…
Малта – последното ни приключение, за сега. Да са живи и здрави Уиз еър и да продължават да ни радват с офертите си. Това е втората дестинация, към която ме е насочил Game of thrones, може и да се смеете, но аз съм си нърд. Острова е малък, но изпълнен с история и особен арабско-италианско-английски дух. Въпреки, напоследък наложилото се, презастрояване, градчетата си носят една специфична атмосфера, която се надявам, да се запази завинаги. Прекрасна храна с източни нотки, красиви плажове и изумителна столица. Любим спомен ще ми остане посещението до Сицилия и изкачването на Етна, както и малките рибки, които плуваха около краката ми по плажовете.
